Н яма по-несериозно отношение към толкова сериозно решение, свързано с европейското бъдеще на Република Северна Македония, от поведението на опозицията в страната, смята министърът на външните работи на Северна Македония Буяр Османи, който нарече поведението на опозицията по отношение на конституционните промени "политиканско".
Според него промените в конституцията на страната, които са вписани в преговорната рамка на Северна Македония, трябва да минат през обществен дебат, до който обаче не може да се стигне именно заради поведението на опозицията.
Поредна антиевропейска и антибългарска проява в РС Македония
„Всички други партии в правителството изразяват воля да бъде намерено решение, а СДСМ вече създаде работни групи, които чакат колегите си от ВМРО-ДПМНЕ. Но очевидно целта не е да се намери решение, а да се печели медийно време и политически дивиденти, което затруднява не само политиците, но и гражданите и международната общност”, каза Османи на пресконференция, след завръщането си от Лондон.
По думите му опитите за постигане на консенсус с ВМРО-ДПНЕ за гласуване на промените в конституцията ще продължат „до последната секунда”, но и „няма да бъде пропуснат и един ден да се работи поотделно с депутатите” в парламента.
Според него очевидно повечето депутати си дават сметка за важността на решението за промяна на конституцията и „няма да допуснат името им да бъде записано в историята като хора, попречили на европейското бъдеще на страната, които ще изолират държавата или ще я оставят назад от Албания, Сърбия и Черна гора”.
Според министъра на външните работи три са причините, поради които от срещата на върха в Солун преди 20 години нито една държава от Западните Балкани не е станала член на ЕС, а това са "дилемите в ЕС по отношение на разширяването, билатеризацията на процеса от страна на някои държави” и липсата на достатъчно динамика по отношение на реформите в държавите кандидат-членки на ЕС.
Според Османи обаче най-големият проблем през последните 20 години е нарастващата пропаст по отношение на икономическата конвергенция между държавите кандидат-членки и страните членки на ЕС, която вместо да намалява, непрекъснато се увеличава. Той смята, че приемливо решение е инициативата” за по-голяма интеграция преди формално членство за страните от Западните Балкани, с цел постепенен достъп и участие на страните кандидатки в съответните политики, формати и фондове на ЕС”.
