Новият крал на Сърбия

Д нес в съседна Сърбия се провеждат президентски избори. А той е навсякъде. Неуморно демонстрира, че е политик, който се бори за доброто на страната си. Премиерът Александър Вучич иска да стане президент, по възможност още на първия тур на изборите. Ежедневно прерязва ленти и открива нови фабрики и участъци от магистрали.

На тези мероприятия сръбският премиер неизменно е заобиколен от безброй журналисти, малцина от които се осмеляват да му задават критични въпроси. Вучич пътува из страната, придружаван от свои съпартийци в специално наети за целта автобуси. А онези от тях, които работят в публичната администрация, са официално освободени от работа.

Това е Бели, човекът, който разби политическата система

Сърбия: Имаме ракета, която може да достигне до всички стратегически градове в региона

Александър Вучич: България се уплаши от напредъка на Сърбия

Медийното време, отделено за Вучич е колкото на останалите десет кандидат-президенти взети заедно. Разбира се, новините за него са все положителни, пише „Дойче веле” (Deutsche Welle).

Който не познава особеностите на политическия живот в балканските държави, навярно не може да си обясни, защо му е притрябвало на един сравнително млад политик – на 47 г., като Вучич, който сам се е обявил за най-успешния премиер в новата история на Сърбия, да сменя най-важния властови пост в страната срещу президентско кресло, което по конституция има само представителни функции.

Но както автократът Слободан Милошевич, така и демократът Борис Тадич предпочитаха да управляват страната от президентството, предоставяйки премиерския пост в ръцете на подходяща марионетка.

Вучич е упрекван, че гледа на държавата като на своя собственост - работни места и обществени поръчки се раздават само с одобрението на партията, медиите се използват като пропагандно оръжие, в същото време пенсиите стават все по-малки, а десетки хиляди млади хора напускат страната. Извън Сърбия Александър Вучич се опитва да се хареса на всички. В Москва е националист, искащ по-близки отношения с Русия. В Брюксел пък се представя за прагматик, който прокарва реформи и гарантира за стабилност.

Социологическите проучвания му дават над 50% от гласовете още на първия тур. Опонентите му на практика са принудени да водят кампаниите си в социалните мрежи. А близките до правителството вестници ги описват като „психопати”, „чуждестранни агенти”, „служители на Сорос”, „кандидати на НАТО”, което остава най-мразената организация в Сърбия след бомбардировките в края на миналия век.

За Вучич ще гласуват най-вече хора на средна възраст с националистически убеждения. При официална младежка безработица от над 30%, голяма част от младите сърби са инертни и зависими от родителите си. А Вучич умело успява да прехвърли вината за проблемите на страната върху опозицията и външни сили.