В се още има 1103 жертви на терористичните атаки от 11 септември в Ню Йорк, които не са идентифицирани въпреки полаганите усилия - това кара някои семейства да търсят покой пред лицето на мистерията.
Чарлз Г. Улф, който е начело на фонда за обезщетение на жертвите от 11 септември, заяви, че не очаква останките на съпругата му Катрин някога да бъдат идентифицирани - част от огромните 40% от жертвите от този ден, при които не е намерено съвпадение.
Улф заяви, че е знаел, че Катрин - която в деня на атентатите е била на 97-ия етаж на Северната кула на Световния търговски център - е изчезнала веднага, когато полет 11 се е разбил в небостъргача.
„Беше изчезнала. Просто така“, разказва Улф пред The Post.
Службата за медицински експертизи в града продължава да опитва и да направи пробив: само през последната година специалният екип е разработил 37 нови ДНК профила благодарение на големия напредък в технологиите, но досега нито един от тях не е съвпаднал със загиналите при атентата.
„Това е не само най-мащабното съдебномедицинско разследване в историята на Съединените щати, но и най-трудното“, казва Марк Дезире, заместник-директор на OCME.
Резултатите са бавни.
Най-новата положителна идентификация беше извършена през януари, когато служителите използваха новаторска технология за секвениране на ДНК, за да сравнят профила с този на Джон Балантайн Нивън, млад баща, който е бил на 105-ия етаж на Южната кула по време на атентатите.
Четири месеца по-рано службата обяви, че е идентифицирала и останките на мъж и жена, но имената им не бяха оповестени по искане на семейството.
Приблизително 7000 човешки останки - някои от тях малки колкото върха на нокът - се намират в градската администрация от две десетилетия в очакване да бъдат идентифицирани, но в повечето случаи технологията все още е твърде бавна, за да се разнищи случаят.
„Фрагментацията, реактивното гориво, огънят и водата, бактериите, слънчевата светлина - всички тези неща разрушават ДНК. Всичко това е присъствало на Ground Zero“, казва Дезире, който е бил там, когато втората кула се е срутила.
В някои случаи експертите изчакват технологиите да напреднат още повече, преди да се върнат към някои от пробите. Много от тях са толкова малки, че подлагането им на още един кръг от тестове може да означава унищожаване на последната останала частица.
„За някои от тези фрагменти има толкова много варианти за съвпадение. Когато се занимаваш с все по-малки и по-малки частици, знаеш, че може да имаш само един останал шанс за този конкретен фрагмент, става много стресиращо“, каза Дезире.
OCME винаги е на лов за нови техники - в момента те се интересуват от генетична генеалогия като „23 и аз“, която използва същата технология, идентифицирала жертвите от Гилго Бийч.
Службата разполага и с множество лични вещи на неидентифицираните жертви, които могат да бъдат сравнени с ДНК, но Дезире предупреждава, че има голяма вероятност не всяка жертва да бъде идентифицирана.
Улф вярва, че съпругата му попада в това число.
Катрин Улф, изпълнителен асистент в Marsh McLennan, е седяла на четвъртото бюро от западния прозорец на 97-ия етаж - а самолетът се е разбил през 91-ия до 99-ия етаж.
„Мислех, че е на около 15 фута от тялото на самолета“, каза Улф.
„Ударната вълна, кинетичната енергия от самолета, която е връхлетяла, вероятно е разкъсала нейното тяло и телата на всички останали, а след това и огънят, който избухва няколко секунди по-късно, когато експлозията действително се случи.“, допълва той.
Улф съвестно събира няколко от вещите на съпругата си, включително четката ѝ за коса, и ги предава на OCME, но през годините губи надежда, че някакви останки ще бъдат съвместени с нея - нито пък иска това.
„Трябва да благодарим, че на нашите близки не се е наложило да страдат или да вземат решение да останат и да изгорят до смърт или да скочат“, каза Улф, докато сдържаше сълзите си.
„Там няма нищо. Така че се почувствах освободен. Едно от големите неща, които ми дадоха покой, е, че тя не знаеше, че това се е случило“, допълва той.
Улф дори се е консултирал с близък приятел и медиум, за когото твърди, че го е свързал с изгубената му съпруга отвъд гроба:
„Тя потвърди, че никога не е чувствала нищо.“
Улф е един от малцината, които са намерили закрила в неизвестността, нещо, което OCME не е успяла.
Екипът продължава да работи по случая ежедневно.
Приблизително 70 процента от останките, събрани от опустошението, са съвместени с жертви през последните 23 години.
Това са 1650 жертви, чиито семейства са успели да донесат частица от любимия си човек у дома.
„Идентифицираме всяка година и ще продължим да напредваме, да развиваме науката и да измисляме тези страхотни техники, за да идентифицираме още повече жертви“, казва Дезире.
Неидентифицираните останки, както и останките, които не са били потърсени от роднини, бяха преместени през 2014 г. в хранилище с площ 2500 кв. м под мемориала на Световния търговски център в Долен Манхатън.
То не е отворено за обществеността, но включва стая за размисъл, която позволява на семействата на жертвите да си спомнят за живота на своите близки.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
