М ного иранци отчаяно се опитват да избягат от израелските атаки. Голяма част от тях засега остават в Иран и търсят убежище в северната част на страната, но очевидно местата там свършват. Някои се отправят към Турция, съобщи Deutsche Welle.
На граничния пункт Гюрбулак в Турция пристигат малки групи хора: жени, мъже, деца на всякаква възраст. На пръв поглед изглеждат като туристи - много от тях носят куфари или раници, изглеждат объркани. От турската страна на границата чакат шофьори на малки автобуси. Питат ги къде отиват.
Един от шофьорите говори малко фарси и разбира какво му казват.
"Ние караме тези иранци с автобуси към Истанбул, Анкара, Измир, Трабзон или Ризе. Когато ги питаме защо толкова много хора идват към Турция, те ни обясняват, че в тяхната държава има война и не могат да използват самолетните си билети", казва шофьорът пред АРД. Полетите от Иран са прекратени за момента, така че единственият начин да се стигне до Турция е с автобус.
"Иран е моята родина"
И в мирни времена иранците минават през този граничен пункт - когато отиват на почивка. Сега обаче се усеща по различен начин. Възрастен мъж, който седи в един от автобусите заедно със съпругата си, разказа, че е бил в Иран на гости на роднини. Той живее в САЩ. По време на почивката му обаче започват ракетните удари. Мъжът разказва пред АРД, че преди два дни е била атакува сграда близо до тяхната. "Беше ужасно. Цялото семейство изпадна в паника", казва той.
Друга жена разказва, че идва от Табриз в северната част на Иран. В момента там няма проблеми, обяснява тя пред германската обществена медия. Хората обаче се страхуват, че това няма да продължи дълго. Въпреки това тя планира скоро да се върне у дома си - пътува до Турция само за събитие.
"Иран е моята родина", категорична е иранката, която отказва да каже името си. Повечето хора на граничния пункт изобщо не искат да разговарят с журналистите. Казват, че се притесняват, че семействата им могат да бъдат нарочени от иранските сили за сигурност.
Мнозина бягат към северната част на Иран
Засега малко хора се отправят към Турция. Повечето иранци бягат от столицата Техеран, но голям процент от тях се насочват към Каспийско море. Селският район в северен Иран е популярна дестинация за почивки, обяснява АРД. Свободните места там обаче постепенно се изчерпват, въпреки че областният управител на провинция Мазандаран съобщи, че при спешен случай може да се намери подслон за десет милиона души.
Хората разказват, че се налага да чакат на дълги опашки пред пекарни. 55-годишната Мандана се е изместила в иранската провинция Гилан, където храната постепенно свършва. Жената разказва пред АРД, че се чуди дали е редно да се запасява с храна за себе си и семейството си или е по-добре да избягва пазаруването в големи количества, за да не допринася към недостига.
Интернет няма
В Техеран някои магазини и пазари са затворени, а цените се покачват. В другите части на страната животът уж продължава общо взето нормално. Там иранците не съобщават за недостиг на продукти и не са много онези, които са напуснали домовете си. Но дали наистина е така? Не е напълно ясно какво точно се случва по тези места. Защото все по-малко съобщения от иранци успяват да достигнат до хора извън страната.
Властите в Техеран в началото на конфликта силно ограничиха достъпа до интернет, а в момента той на практика е напълно спрян, пише АРД. Всички уебсайтове и мобилни приложения, чийто хостинг е извън страната, са недостъпни. В това число влизат и приложенията за размяна на съобщения, които са особено важни за много хора. Да се евакуират, да си организират място за временен престой или да се свържат с близките си - за хората в Иран това става все по-трудно.
