Т ова беше най-кървавият ден в историята на спорта. Шокиращите събития се разиграват на живо по телевизията, достигайки и до милиони зрители по света.
Датата е 26 август 1972 година. Атмосферата е приповдигната - на Олимпийския стадион в Мюнхен се откриват 20-те Олимпийски игри. Всички са усмихнати, и организаторите от МОК, и делегациите, чиято мисъл е съсредоточена преди всичко в доброто представяне на спортистите.
(Видеото по-горе: Съдят членове на крайнодясна група за тероризъм и опит за преврат в Германия)
Никой от тях не подозира, че дори половин век по-късно това ще е събитие, което няма да е забравено. Но не по повод, провокиращ усмивки, а сълзи.
Защото и до днес това остава най-кървавата Олимпиадата в историята. По онова време мерките за сигурност са били доста хлабави и за това свидетелства дори и Димитър Златанов, който води българската делегация след години. Полицаите, които охранявали Игрите, били цивилни и облечени в бяло и често дори не искали акредитации, особено когато се влизало през задните входове на селото, припомня "24 часа".
И няколко дни след началото се стига до ужасяващата терористична атака срещу 11-те израелски спортисти. На 5 септември - същата дата, на която се навършват 52 години от трагичните събития, в 4.30 сутринта, докато всички спят, 8 представители на Организацията за Освобождение на Палестина, облечени в анцузи и носещи сакове с автомати, пистолети и гранати се прехвърлят през оградата и стигат до блока на улица "Коноли" 31, където са настанени гостите от Израел.
Нахлуват в два от апартаментите и започва битка. Единият от треньорите, Моше Вайнберг се опитва да се съпротивлява, но силите са твърде неравностойни. Прострелян е и накаран да ги насочи към другите от делегацията. Изпраща ги умишлено към апартамента, в който са настанени борци и щангисти с отчаяната мисъл, че те са достатъчно здрави физически, за да се справят.
Уви, всички са пленени - Вайнберг, съдията по борба Йосеф Гутфройнд, треньорът по стрелба Кехат Шор, наставникът по лека атлетика Амитцур Апира, реферът по щанги Яков Спрингер, борците Елиезер Халфин и Марк Славин и щангистите Йосеф Романо, Давид Бергер и Зе'ев Фридман.
Терористите се представят като членове на "Черния септември" от лагери в Ливан, Сирия и Йордания. Те са работили скришом в селото преди това, разузнавайки всеки отделен детайл, така че атаката да мине абсолютно незабелязано.
Исканията им са за свобода на 234 палестинци и други от затвор в Израел, както и на двамата лидери на германската фракция "Червената армия" Андреас Бадер и Улрике Майнхоф. Оттам категорично отказват да изпълнят желанието им. В резултат Моше Вайнберг е убит и тялото му изхвърлено отвън за назидание. Германия също не помага.
Преди Игрите те отказват допълнителна охрана на израелската делегация, за да не дискриминира останалите, а по време на случващото се, отказват и на Израел да изпрати специални части в Мюнхен, за да помогнат на заложниците. В крайна сметка терористите се разбират за транспорт до арабска държава и Египет се съгласява да ги приеме при тръгването им от базата на НАТО Фюрстенфелдбрюк.
При качването на хората в хеликоптерите обаче, германските части атакуват и се започва ожесточена престрелка. Жертвите са много, но за съжаление, сред мъртвите се оказват и 11 израелски спортисти. А шокиращите събития се разиграват в по-голямата си част на живо по телевизията, достигайки и до милиони зрители по света.
Дълги години след това, дори и хора от германски произход са категорични, че немските власти не са успели да се справят с жестокото предизвикателство.
"Провалихме се на Игрите. Но се провалихме и след това, когато хората искаха просто максимално бързо всичко това да се забрави и положиха огромни усилия за постигането на тази цел. Мълчаха си за случилото се. Нямаше публични възпоменания, нямаше поемане на отговорност", призна пред Deutsche Welle баварският комисар по антисемитизма, който разследва отново събитията от 1972 година Лудвиг Шпенле през 2022 г.
Едва през 2017 година в Мюнхен бе открит мемориал в памет на загиналите израелци. На церемонията присъстваха президентите на Израел и Германия Реувен Ривлин и Франк-Валтер Щайнмайер, както и президентът на Международния олимпийски комитет Томас Бах. Там бяха и близките на жертвите от Олимпиадата.
Трейлърът на едноименния филм от 2005 г. на Стивън Спилбърг
"След 45 години и след като се обърнахме назад, ние признаваме, че този ден не е просто история. Той все още определя настоящето. Той е оставил своите дълбоки болезнени белези във вашия живот и тези на ващите семейства в Израел, но и тук в град Мюнхен и в останалата част на Германия", каза Щайнмайер и помоли за прошка.
"Като държавен глава на тази страна и от името на Федерална република Германия моля за вашата прошка за липсата на закрила за хората, които загубихте по време на Олимпиадата през 1972 г, за липсата на информация след това и за факта, че въобще беше позволено да се случи", бяха думите на немския държавен глава.
Дали е простено? Може би да, може би не, знаят само потърпевшите. Но със сигурност можем да кажем, че не е забравено. Защото 5 септември 1972 година остава най-черната страница в историята на Олимпийските игри въобще...
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
криза, която тихо расте" />
