Надпревара във въоръжаването на Балканите

В Югоизточна Европа купуват оръжие, както никога до момента. Същевременно напрежението между враждебно настроените една спрямо друга етнически групи и държави нараства. На този фон Русия се намесва и по така допълнително увеличава потенциала за конфликт в покрайнините на ЕС, коментира „Велт” (Die Welt).

На 26 юли Румъния обяви, че е спряла руски трансфер на оръжие за Сърбия по река Дунав.

Той се е състоял от десет използвани, но модернизирани бронирани машини БРДМ-2, част от необичаен подаръчен пакет за Белград. В него влизат 30 модернизирани бойни танка Т-72 и още 30 бронетранспортьора. Подарък на руския народ за сръбския.

Румъния аргументира действията си с настоящите санкции на Европейския съюз срещу Русия, наложени след анексирането на полуостров Крим през 2014 г.
В последствие обаче руснаците доставиха танковете на Сърбия по въздух, използвайки въздушното пространство на Унгария, чийто премиер Виктор Орбан традиционно се стреми към добри отношения с Москва.

Държавният глава на Сърбия Александър Вучич изрично благодари на руския си колега Владимир Путин на 29 юли за приноса му да „подсили мощта на сръбските въоръжени сили”.

Ставащото разкрива амбициите на Сърбия да модернизира армията си.

Това е опасно, защото Белград разчита на Русия, която пък ясно показа в Украйна, че е готова да налага волята си с оръжие.

На този фон предупреждението на сръбското правителство, че ще нападне Косово, в случай че страната създаде своя собствена армия, звучи особено заплашително.
За създаването на армия на Косово бе взето решение през декември миналата година от парламента в Прищина, не на последно място, защото Сърбия се превъоръжава.
Процесът е част от общото превъоръжаване в Източна Европа. Особено новите членки на ЕС, от Полша и Унгария, до България, бързат да модернизират своите безнадеждно остарели арсенали от съветската епоха. Всички страни в региона имат дългосрочни програми за въоръжаване с хоризонти 2026-2030 г.

Те обаче купуват новите си оръжия от САЩ и ЕС. Полша е тежката категория в региона. Страната увеличи масирано военните си разходи през 2017 г. до десет милиарда, а за 2018 г. до дванадесет милиарда долара. Сега е една от малкото държави, членки на НАТО, които изпълняват исканията на САЩ да се отделят средства за отбрана в размер на 2 процента от брутния вътрешен продукт.

До 2030 г. Варшава иска да надмине тази цифра и да похарчи 2,5 процента от своя БВП за въоръжение, особено за закупуване на супермодерните американски изтребители Ф-35. Унгария също обмисля придобиването на Ф-35 и през следващата година отново ще увеличи военния си бюджет с 20%. Търсени са и германските танкове „Леопард”, както и хеликоптерите на „Еърбъс”.

Румъния също увеличи разходите си за отбрана.

Само през 2017 г. страната ги удвои от два на четири милиарда долара. А Хърватска иска да купи американски изтребители Ф-16 възможно най-скоро, за да замени остарелите си руски МиГ.

Всичко това означава укрепване на НАТО в региона, така че не е изненадващо, че Русия се противопоставя на процеса. Докато в страните от бивша Югославия НАТО се фокусира главно върху Албания, Косово и Хърватска, Русия действа в Сърбия и Република Сръбска. В Косово САЩ разполагат с една от най-големите си военни бази - „Бондстийл”. Русия иска да изгради подобна в Република Сръбска.

Тъй като сърбите са икономически по-слаби от държавите от ЕС в региона, Москва направо им подарява оръжие. Освен споменатите по-горе танкове, Белград получи шест бойни самолета МиГ-29 от Русия и още 8 от Беларус. Последната доставка беше през февруари тази година.

Самолетите и танковете са подаръци, но така или иначе струват пари. Сърбия ще трябва да плати сама за модернизацията на изтребителите. Сумата е 185 милиона долара. Планирана е и модернизация на системите за противовъздушна отбрана от тип „Бук 2” и „Бук 3”.

Сърбия харчи най-много пари за оръжия от страните от бивша Югославия - през 2017 г. тя отдели 731 милиона долара. Албания остана на второ място със 168 милиона долара. Ако се вземат предвид плановете на Косово да даде 98 милиона долара през следващата година за планираната си армия от 5000 войници, албанският фактор също ще има сериозна тежест във военния баланс на Балканите.

Новата надпревара във въоръжаването в региона е преплетена с политически аргументи.

Тирана и Прищина взеха решение за митнически съюз. В Сърбия това се разглежда като опит за създаване на „Велика Албания” - термин, с който албанското правителство обича да провокира.

Също така все още съществува идеята на сръбския президент Вучич и косовския му колега Хашим Тачи да разрешат проблемите в двустранните отношения с размяна на територии. Това от своя страна би могло да доведе до разцепление на Босна и Херцеговина. Или дори на Македония, където живеят много албанци.

Именно, защото подобни идеи крият голям потенциал за конфликти, ЕС се опитва да спре преговорите за размяна на територии. САЩ обаче изглежда одобряват концепцията. Опцията все още не е на масата за преговори. Сигурното обаче е, че колкото повече се актуализира, толкова по-голяма ще става опасността от конфликти в региона.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram