К ултурата на Монголия е оформена от номадската традиция на страната и нейното положение на кръстопът между различни империи и цивилизации.
Монголската традиция е повлияна от монголските, тюркските и източноазиатските народи, както и от географията на страната и нейната история на политически, икономически и културни взаимодействия с други нации.
Един от най-отличителните аспекти на монголската култура е нейната номадска скотовъдна икономика, която е оформяла традиционния начин на живот от векове.
Номадският начин на живот е съсредоточен около семейството и общността и включва отглеждане на животни като овце, кози и якове.
Този начин на живот е оказал значително влияние върху монголската култура, слагайки отпечатък върху всичко - от социалните отношения и семейните структури в страната до изкуството, музиката и литературата.
Монголската култура с е добре известна със своята музика, танци и литература.
Музикалните и танцови традиции на страната са тясно свързани с нейното номадско минало и са важна част от нейното културно наследство.
Монголската литература, от друга страна, има дълга и разнообразна история и включва както устни, така и писмени традиции.
Гер означава дом на монголски. На запад го наричат юрта. Това е вид преносимо жилище, произходът му е в Централна Азия, особено в степите на Монголия.
Герът е традиционна част от живота на номадските пастири от хилядолетия.
Изграждането на монголски гер започва с кръгла дървена рамка: комплект от решетъчни стенни секции, рамка на вратата, прави стълбове на покрива и корона, държана заедно с въже.
Този дървен скелет след това се претегля и се покрива с дебел филц, окачен от центъра на покрива, обикновено направен от вълната на овцете или други животни.
Този здрав, топъл дом може да бъде построен за по-малко от три часа и дори нарисуван с традиционни монголски мотиви. Обикновено има спалня, всекидневна и кухня и може да побере около 15 души, в зависимост от размера на юртата.
След като дойде времето семейството да се премести, герът може да бъде разглобен на плоски пакети в рамките на около час и отнесен, за да бъде построен отново на друго място. Къде ще бъде разположен следващият дом зависи от тревата, вятъра и водата.
В пустинята Гоби – един от най-суровите климатични условия в света, където температурите са екстремни– герът служи като изключително функционален подслон, който може да затопли обитателите си през студените зими и да ги охлади под горещото лятно слънце, като същевременно позволява на силни пролетни ветрове да препускат около него.
Чрез поколения предавана мъдрост за тяхната естествена среда, пастирите са се научили да определят кога, къде и колко бързо да преместят дома и животните си при такива драстични сезонни промени.
През 1960 г. почти две трети от населението на Монголия е живяло в провинцията – днес този брой е по-малко от една трета.
Голяма част от хората се местят в столицата Улан Батор, за да живеят по различен начин.
Новодошлите се сблъскват с непознат начин на живот.
Те имат по-високи разходи и различни предизвикателства.
Дори в града много семейства живеят в герове.
Но вместо в огромната степ, тук те се оказват натъпкани в квартали с палатки в края на Улан Батор, с малък достъп до услуги като течаща вода, електричество, канализационни системи и отопление.
С хиляди огньове, запалени за готвене и топлина, децата страдат особено от замърсяването на въздуха.
Днес Улан Батор е една от най-замърсените столици в света, където нивата на токсични фини прахови частици често превишават допустимата норма.
