В най-североизточната част на Съединените щати се намира Мейн – щат, където слънцето изгрява първо в Америка. Местните се кълнат, че независимо откъде го посрещнеш, тук изгревът е най-красивият в света. В духа на традицията на индианците абенаки – „хората на изгрева“ – изгревът често се посреща на върха на планината Кадилак. Това разказва Voice of America (VOA).
От върха се разкрива гледка към Атлантическия океан и два острова, както и впечатляващ панорамен изглед към Националния парк Акадия. Там се срещат гранитни върхове, формирани от ледници, гладки скали и каменни блокове, познати сред местните с прозвището „Балончета“.
Мейн има най-късото име сред американските щати, но крие множество изненади – една от най-малките щатски столици, най-необичайната пустиня в света (16 хектара пясък сред гора, образувана в резултат от човешка дейност), както и собствена порода котки – Мейн Кун, известни с гъстата си козина и внушителни размери.
Есента там е истинска пощенска картичка – 90% от територията на щата е покрита с гори, а пейзажите са запомнящи се. Бреговата линия на Мейн надхвърля 5600 километра.
Една от емблемите на щата е районът, известен като Уокър Пойнт – лятната резиденция на фамилията Буш. Построена от дядото на Джордж Буш – старши, къщата често развяваше знамето на Тексас редом до това на САЩ, когато някой от семейството беше на място. Там са гостували Михайл Горбачов, Маргарет Тачър, Ицхак Рабин, а по-късно и Владимир Путин – при Буш-младши.
Мейн е дом и на най-източната точка на САЩ – фара Уест Куоди Хед, който пръв посреща изгрева. Щатът има общо 67 фара – много от тях все още в експлоатация. Някои използват и сирени за предупреждение при гъста мъгла. Един от тях разполага с оригинална френска леща „Френел“ от 1857 г., донесена от Париж. Светлината му, с мощност 1000 вата, се вижда на 30 километра.
Друга отличителна черта на Мейн е омарът – икона на местната кухня и ключов елемент от икономиката. Почти 90% от американските омари се добиват именно в Мейн– около 20 000 тона годишно. В ресторантите ще откриете дори инструкции за консумацията му – нещо необходимо за новаците. Уловът не е лек – извършва се с капани, ръчно, а физическият труд е тежък, дори с модерно оборудване.
Капитан Джули Итън ловува омари вече 34 години. Завършила е авиационна подготовка, но сериозен автомобилен инцидент променя живота ѝ и я отвежда към морето. В професията си тя открива свобода, независимост и истинско призвание. „Това не е просто работа – това съм аз“, казва тя. „Когато се прибереш у дома изтощен, си щастлив, защото знаеш, че си заслужил всяка стотинка.“
Старите предразсъдъци в бранша постепенно отстъпват. Жените като Джули доказват, че мястото им е не само в кухнята, но и на палубата. Любопитен факт е, че омарите някога са били считани за „храна за затворници“, а черупките им – за тор в земеделието.
Макар най-големият град на щата – Портланд – да има под 70 000 жители, в Мейн има над 7000 ферми. Всяка есен се провежда панаирът във Фрайбърг – най-голямото земеделско изложение в щата, което датира от 1851 г. и продължава осем дни. Там се състезават дървосекачи, които с няколко точни удара трябва да срутят дърво върху точно определено място.
Особено колоритно събитие е женското състезание по хвърляне на чугунени тигани. Участничките се насърчават да си представят човек, който ги е ядосал, и да метнат съда с всичка сила. Не е толкова лесно, колкото изглежда – дисквалификация дебне тези, които преминат стартовата линия.
Мейн е щат на контрасти – природна мощ, човешка устойчивост и дух на независимост, съчетани в една пъстра, неповторима мозайка от традиции, пейзажи и характери.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
20-годишен студент по медицина загина, отивайки на лекции
Скандалните обвинения срещу Андрю Тейт: Заплахи с убийство и сексуално насилие
Тръм освободи от затвора в Русия балерина, осъдена за дарение
