Б еше почти пролет, когато Гестапо (Geheime Staatspolizei – „тайна държавна полиция“ - в буквален превод от немски ез. - бел.ред.) дойде за тях.
Семейство Гроновски планирали да избягат през градината, ако се случи най-лошото. Но те били изненадани, докато седели на масата за закуска, пиели кафе и мажели хляб със сладко, когато на вратата се позвънило.
„Вратата се отвори и двама мъже извикаха „Гестапо“. Документи“, спомня си Саймън, който е едва 11-годишен. Когато нацистите влезли в малкия им апартамент, майка му, Чана, и по-голямата му сестра, Ита, пребледнели и започнали да треперят. След като прегледал личната карта и паспорта на Чана, той потвърдил страховете ѝ.
Беше март 1943 г., почти три години след нацистката окупация на Белгия. Като евреи Гроновски са напуснали дома си шест месеца по-рано и са се укривали в друга част на родния си град Брюксел. Но нацистката тайна полиция ги е проследила.
По това време Симон е само дете и няма представа, че семейството му ще бъде депортирано в "Аушвиц-Биркенау" - прочутия лагер на смъртта, където Третият райх извършва масови убийства с брутална ефективност.
Докато войниците им крещят да си събират багажа, Саймън грабва любимата си скаутска униформа и следва семейството си в неизвестното. Това пише редакторът Софи Гарат за Sky News.
'I jumped from the death train': Holocaust survivor on his extraordinary escapehttps://t.co/NbiAizQDZD
— Sky News (@SkyNews) January 26, 2025
След ареста им в Белгия те са задържани в бивша военна казарма в съседния град Мехелен. Това е бил единственият транзитен лагер в Белгия - място за задържане на евреи и роми преди депортирането им в лагерите за унищожение.
Условията на живот са били мизерни. Във всяка стая били натъпкани по стотина мъже, жени и деца, които били принудени да спят на сено, на дюшеци върху разнебитени дървени койки. Никой не знаеше каква съдба ги очаква. Думата „Аушвиц“ никога не е била споменавана - казва Саймън. „Нацистите ни казваха, че евреите трябва да отидат да работят в трудови лагери.“
Месец по-късно Саймън и майка му са информирани от “Шуцщафел” (СС), че ще заминат на следващия ден с влак. Ита, за кратко защитена от белгийско гражданство, не е била в списъка този ден.
На следващия ден Саймън и Чана са натоварени в един от 34-те вагона на влака заедно с 1600 други затворници. Никой не знаел крайната им дестинация, всички мислели, че отиват на работа.
Когато 11-годишното момче било изведено от бараката, то се озовало „между две редици войници, всички с пушки, водещи право към един вагон, който изглеждал огромен, тъй като бях много малък. Влязох в него заедно с майка ми и още 50 души“.
Вътре във вагона имаше слама на пода, нямаше седалки и почти нямаше светлина. „Все още бях в моя малък свят на скаути“, казва Саймън. „Не знаех, че съм осъден на смърт и че този влак ще ме транспортира до мястото на екзекуцията ми.“
Tomorrow will mark 80 years since the liberation of Auschwitz.
— Sky News (@SkyNews) January 26, 2025
Sky's @SiobhanRobbins outlines the commemorations. https://t.co/mRnCoaXyda
📺 Sky 501, Virgin 602, Freeview 233 and YouTube pic.twitter.com/lEd2KmxH5n
Но това е един от конвоите, които изпращат повече от 25 000 евреи от Белгия към лагерите на смъртта между 1942 и 1944 г.
По време на пътуването влакът е атакуван от белгийската съпротива. Трима млади бойци спират превозното средство и успяват да помогнат на хората да избягат. Скрити във вагона, Саймън и майка му затаили дъх.
След като влакът отново потеглил, вратата на вагона им, вероятно повредена при нападението, се отворила. Докато другите скачали надолу, майка му му казала да я последва.
Скачайки надолу, Саймън чува войници да тичат, да стрелят с оръжие и да крещят. Когато се осмелил да погледне назад, видял, че войниците са хванали майка му, преди да успее да скочи.
„Скочих от влака, за да се подчиня на майка си. Ако тя ми беше казала да остана, тогава никога нямаше да я напусна и щях да умра заедно с нея в газовата камера“, казва Саймън. „Обожавах майка си. Тя се пожертва, за да осигури моето бягство“.
Ужасен, Саймън бяга, за да спаси живота си. Той прекарва нощта в гората, преди местно белгийско семейство да му даде убежище. В крайна сметка той се събира с баща си Леон, който по време на ареста им е в болница.
Auschwitz en la era del turismo oscuro. “Los últimos supervivientes están muriendo y desaparece la mediación que proporcionaban. La cuestión de cuál será ahora nuestra relación con estos lugares se vuelve central." https://t.co/uHF7QpnHyo @alexvicente @el_pais
— Emilio José García (@EmilioJosGarcia) January 26, 2025
Три дни по-късно
Чана е мъртва. Убита е в газовите камери на "Аушвиц" - лагера, в който Третият райх усъвършенства методите си за масово убийство.
До края на четирите години и половина, през които нацистите контролират лагера, те са убили повече от един милион души - повечето от които са евреи.
Шест месеца по-късно сестрата на Саймън, Ита, също губи живота си в "Аушвиц".
Next to Auschwitz is Birkenau - another stark illustration of Nazi depravity 8 decades ago. Holocaust Remembrance Day sends the timeless message that we must never get comfortable with the false notions that “it could not happen again” or “it could not happen here”. #alwaysalert pic.twitter.com/Jcxbz8rFGM
— Ralph Goodale (@RalphGoodale) January 26, 2025
В понеделник около 50 оцелели ще се присъединят към редица международни официални лица, сред които крал Шарл, президентът на Франция Еманюел Макрон и полският президент Анджей Дуда, за да си спомнят за деня, в който съветските войници са освободили лагера преди 80 години.
Общо около 6 милиона души са загубили живота си по време на Холокоста - едно от най-големите престъпления в историята. Днес Саймън е обезпокоен от това, което вижда като нарастващ антисемитизъм и нарастващата популярност на крайно десните партии и популизма в САЩ и Европа.
„Аз се боря срещу крайната десница и антисемитизма, защото бях негова жертва“, казва той.
#REPORT: Justin Trudeau, who has overseen the largest increase in antisemitic hate crimes in Canadian history, says he will be traveling to Poland next week to commemorate the 80th anniversary of the liberation of Auschwitz. pic.twitter.com/dDSDJStVVj
— Canada Proud (@WeAreCanProud) January 26, 2025
Америка, Обединеното кралство, Германия, Франция и Нидерландия са само някои от държавите, които отчитат ръст на антисемитските инциденти в годината след нападението от 7 октомври 2023 г.
„Пренебрежението или неуважението към демокрацията“ подхранва популярността на „антисемитизма, расизма и други форми на враждебност“ в Европа, казва професор Стефани Шулер-Шпрингорум от Центъра за изследване на антисемитизма в Берлин.
„Трябва да сме нащрек“, предупреждава тя.
"J’ai souvent souhaité qu’ils me traitent aussi bien que leurs chiens": 80 ans après la libération d’Auschwitz, les survivants témoignent 🖤💔🖤💔@nicolasirkis @Les_Derniers @SophieNahum https://t.co/Lb93CbbbV5
— Elektra 👊 (@isabellerosu) January 26, 2025
80-ата годишнина от освобождаването на "Аушвиц" ще бъде за някои от тях последният път, когато ще присъстват на голямо събитие и ще станат свидетели на извършените престъпления.
Именно поради тази причина Саймън иска да сподели спомените си за ужаса, на който е станал свидетел.
„Майка ми ми даде живот два пъти. Когато се родих, и в деня на бягството ми. Искам младите хора да знаят за жестокостта на вчерашния ден, за да помогнат за защитата на нашата демокрация днес“, казва той.
* Във видеото: Оскверниха мемориала на Холокоста в Париж, заподозрените са българи
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
криза, която тихо расте" />
