К огато френският президент Еманюел Макрон преназначи своя съюзник и доверен човек Себастиен Льокорню за министър-председател, той бе широко обвинен в инат и откъснатост от реалността. Решението, взето едва четири дни след оставката на Льокорню, се оказа прелюдия към най-унизителния обрат в осемгодишното управление на Макрон в Елисейския дворец.
(Във видеото: Политическата криза във Франция и бъдещето на правителството на Льокорню)
На 14 октомври Льокорню обяви, че ще спре единствената значима вътрешнополитическа реформа от втория мандат на президента, постепенното увеличаване на официалната пенсионна възраст във Франция от 62 на 64 години. Скъпоструваща отстъпка, която ще повиши социалните разходи на страната с 2 милиарда евро за две години, това бе цената, поискана от социалистическата група в Националното събрание, за да позволи на Льокорню да остане на поста си и да започне преговори по бюджета за намаляване на дефицита.
Отстъпките на премиера не спряха дотук. Той обеща на социалистите да смекчи ефекта от бюджетните съкращения през следващата година и да позволи на силно разпокъсаните Национално събрание и Сенат да договорят окончателните параметри на бюджета за 2026 г., без да прибягва до правомощието на правителството да налага решенията си чрез член 49.3 от Конституцията.
Но като се отказа временно от своите "гилотинни" правомощия, Льокорню спечели време за сметка на безкрайни усложнения.
Въпреки щедрите си отстъпки, той едва оцеля при два вота на недоверие, подкрепени от крайната десница и част от левицата - с преднина от едва 18 гласа. Шестдесет и деветима социалисти, с изключение на седем, се въздържаха, но предупредиха, че ще променят позицията си и ще свалят правителството, ако проектобюджетът за 2026 г. не бъде преработен според техните изисквания, което в превод означава:
- по-малко съкращения на разходите и
- значително увеличение на данъците върху големия бизнес и богатите.
И това не е краят на проблемите за Льокорню. През първите два дни от обсъжданията във финансовата комисия на Националното събрание "нечестив съюз" между левицата и крайната десница добави още 9 милиарда евро към дефицита за следващата година. Поправките, над 1500 на брой, включват и радикално отхвърляне на правителствения план за замразяване на праговете на подоходния данък.
Засега Франция вероятно ще избегне заплахата от предсрочни парламентарни избори, които биха могли да доведат на власт крайнодясната партия "Национален сбор". Но бюджетната криза остава далеч от разрешаване.
Без възможността на правителството да съкращава дебатите, всяка бюджетна линия, всъщност два бюджета, държавен и за социалното осигуряване, ще стане обект на ожесточени пазарлъци между управляващия център, разделената левица и непримиримата крайна десница.
Проектът за бюджета за 2026 г., внесен в парламента, следва общите линии, начертани от предшественика на Льокорню - Франсоа Байру, макар че новият премиер го определя като "изходна точка". Ако двете камари успеят да се споразумеят по нещо, последната дума ще бъде тяхна.
"Национален сбор" е против данъците, но подкрепя високите социални разходи с изключение на тези за имигранти. Междувременно лидерът на десноцентристите Брюно Ретайо, който напусна правителството по-рано този месец и зае все по-критична позиция, призова своите депутати да отхвърлят бюджета, освен ако всички данъчни увеличения не бъдат сведени до минимум. Социалистите от своя страна трудно ще преглътнат предвидените в проекта съкращения на разходите.
Несъмнено левицата ще се опита да възроди т.нар. "данък Зукман" - годишен данък от 2 процента върху всички богатства над 100 милиона евро. И макар правителството тактически да приеме някои увеличения на данъците върху богатите през следващата година, то ще се сблъска с ожесточена съпротива по този въпрос както от десницата, така и от собствените си центристки съюзници.
Все пак има място за компромис, пише Politico.
Льокорню вече е отстъпил, като обяви, че целта за бюджетния дефицит през 2026 г. може да бъде смекчена до "под 5 процента от БВП", вместо заложените в проекта 4,7 процента. Това означава, че всеки бюджет, който бъде приет, вероятно ще разочарова кредиторите на Франция, рейтинговите агенции и Европейската комисия. А без член 49.3 резултатът най-вероятно ще бъде "бюджет Франкенщайн" без финансова логика, а може би и без бюджет изобщо.
Все пак Льокорню има още едно конституционно оръжие, или по-скоро заплаха, на своя страна. Ако парламентът не даде становище в рамките на 70 дни (или 50 дни за бюджета за социално осигуряване), правителството има право по член 47 от Конституцията да наложи версия на първоначалния си бюджет с указ.
Такъв изход досега никога не е бил прилаган. Почти сигурно той би довел до вот на недоверие и сваляне на правителството, ако се стигне дотам. Въпреки това някои ветерани в парламента смятат, че подобен сценарий става все по-вероятен, което показва, че политическата и фискалната криза във Франция далеч не е приключила.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Vesti.bg като цяло.
