Л идерът на "Възраждане" Костадин Костадинов съобщи и че днес ще внесат в деловодството на Народното събрание проект на решение, с което да задържат Министерския съвет да поиска отлагане с една година на влизането на България в еврозоната.
Костадинов потвърди, че ще гласуват "за" оставката на премиера Росен Желязков, която се гласува в петък в Народното събрание.
"През 2005 г. на България и Румъния им е дадено изключение за вкарване на нашата страна в еврозоната. То беше отменено на 8 юли с решението на Европейския парламент. Ние обаче имаме право да поискаме удължаване отново на това изключение до 1 януари 2027 г.", каза той.
По думите му в момента е настъпил едни "форсмажор".
"Ние, за разлика от всички други държави, които са въвели еврото, ще влезем в еврозоната без правителство и без бюджет", отбеляза Костадинов.
От "Възраждане" са категорични, че трябва да се проведе спешен консултативен съвет относно именно "незаконното вкарване на България в еврозоната". "Още миналата седмица изпратих писмо по темата до президента, отговор все още нямаме. Но считаме, че трябва да се проведе такъв съвет още понеделник", допълни Костадинов.
Лидерът на "Възраждане" подчерта, че партията ще настоява да не се унищожават машините за печатане на левове. "Има такова издадено настояване от ЕЦБ", заяви той.
Според Костадинов тези техни действия няма да получат голяма подкрепа в парламентарната зала, но ще бъдат приети от голяма част от българското общество.
Пътят на България към еврозоната е дълъг процес, обвързан както с международни договори, така и с вътрешни политически дебати. Основата на този път е заложена през юли 2005 г., когато България подписва Акта за присъединяване към Европейския съюз. Съгласно член 5 от този акт, страната ни получава дерогация – изключение от незабавното въвеждане на общата европейска валута, подобно на Румъния. През годините, различни български правителства поддържаха последователна линия за пълна европейска интеграция, включително присъединяването към еврозоната, като този ангажимент беше потвърждаван многократно, въпреки редица финансови и икономически изпитания, включително глобални кризи. Въпреки заявената държавна политика, въпросът за еврото често става обект на вътрешнополитически противоречия. Значим момент в този контекст е инициативата на партия "Възраждане" за произвеждане на национален референдум. През януари 2023 г. "Възраждане" стартира подписка за запазване на българския лев, с цел събиране на необходимия брой подписи за национално допитване. До май 2023 г. бяха събрани над 590 000 подписа и внесени в Народното събрание, с предложение референдумът да се проведе заедно с местните избори през есента. Парламентът обаче отхвърли това предложение, а последващо решение на Конституционния съд през 2024 г. потвърди, че подобен референдум е конституционно недопустим по вече ратифицирани международни договори. Междувременно, институциите на Европейския съюз продължиха оценката на готовността на България. След години на мониторинг и усилия за покриване на конвергентните критерии, на 4 юни 2025 г. Европейската комисия и Европейската централна банка публикуваха своите положителни конвергентни доклади. Тези доклади установиха, че България изпълнява изискванията за приемане на еврото, като препоръчаха 1 януари 2026 г. за целева дата. Последваха решения от Съвета на ЕС, Европейския парламент и Еврогрупата, които финализираха одобрението за присъединяването на страната към еврозоната на посочената дата.
