Н ародните представители официално приеха оставката на кабинета „Желязков“, подадена вчера от министър-председателя Росен Желязков след мащабните протести, в които стотици хиляди българи изпълниха улиците на редица градове с точно това искане – оставка.
След като председателят на НС Рая Назарян установи, че в пленарна зала има кворум, беше взето решение да бъде променен дневния ред на депутатите и за първа точка от дневния ред беше определено гласуването на оставката на правителството.
При гласуването оставката беше, очаквано, приета единодушно. От гласували 227 депутати, всички гласуваха "За", нямаше "против" и въздържали се.
Разпоредба в Конституцията предвижда правомощията на Министерския съвет да се прекратяват с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя.
Близо три часа продължиха дебатите по подадената оставка в Народното събрание.
В заявлението, с което подава оставката си, Росен Желязков отбеляза, че на основание на Конституцията ръководеното от него правителство ще продължи да изпълнява задълженията си до избор на ново правителство и ще осигури приемственост в управлението на Р България.
Премиерът обяви, че правителството му подава оставка в деня, в който трябваше в парламента да бъде гласуван шестия вот на недоверие срещу него, по-късно оставката беше депозирана в деловодството на парламента.
Вотът на недоверие беше внесен от ПП-ДБ след големия протест срещу властта на 1 декември в София. Вотът беше на тема провал в икономическата политика на правителството, подкрепен с подписите на АПС и МЕЧ. Въпреки оставката, минути по-късно все пак народните представители гласуваха – и шестият вот на недоверие остана в историята като неуспешен. За оставката на кабинета гласуваха 106-има депутати, при изискване за минимум от 121.
Росен Желязков беше избран за премиер на 16 януари т.г. със 125 гласа "за", "против“ - 114, без "въздържал се".
Според Конституцията, ако и след трите проучвателни мандата, които президентът връчва на политическите сили за съставяне на правителство по разписания ред, не се постигне съгласие за образуване на правителство, държавният глава, след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.
