П ротести избухнаха на Балканите, подклаждани от смъртоносни трагедии, свързани с корупция. От Сърбия до Северна Македония младите хора излизат по улиците, в търсене на отчетност в регион, в който стремежът за присъединяване към ЕС се сблъсква с вкоренената подкупност, пише Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 23 европейски осведомителни агенции.
Масовите антикорупционни протести, водени от студенти, се разпространиха от Сърбия към съседните балкански страни, като хиляди хора се събраха под мотото „Корупцията убива“ след поредица от смъртоносни трагедии, отнели десетки животи.
Балканите са обхванати от множество кризи - срутването на покрив на железопътна гара в Сърбия, опустошителен пожар в нощен клуб в Северна Македония, политическа нестабилност в Босна и Херцеговина и България.
В регион на Европа, който правозащитни организации определят като страдащ от ендемична корупция, младите хора използваха митингите, за да излеят гнева си. Това накара стотици хиляди да излязат на улицата в Сърбия с искане за промяна.
По последни данни Сърбия е на 105 място от 180 държави в глобалния индекс за възприемане на корупцията – най-лошата ѝ позиция от повече от десетилетие. Северна Македония се представя малко по-добре, като заема 88-мо място в класацията, а членката на ЕС България заема 76-о място.
Регионът отдавна се бори с корупцията, проблемите с върховенството на закона и политическата нестабилност. Всички тези фактори възпрепятстват пътя на някои от страните към членството в ЕС, за който мерките срещу подкупността са основен приоритет.
Северна Македония е кандидат за членство в съюза от 2005 г., като през 2010 г. тя бе последвана от Сърбия. През последните години напредъкът на Сърбия е в застой, като основната пречка за това са обтегнатите отношения на страната с Косово. От друга страна България е член на ЕС от 2007 г.
Ето какво трябва да знаете.
Сърбия: срутване на козирка на железопътна гара
Вълна от демонстрации, с невиждан за страната мащаб от 90-те години на миналия век, започна, след като на 1 ноември м. г. се срути козирката на наскоро реновираната железопътната гара в северния град Нови Сад. При инцидента загинаха 16 души.
В цяла Сърбия кървавочервената ръка се появи на плакати, значки и стени, като се превърна в символ на протестите. Много критици виждат причината за смъртните случаи в корупцията и неадекватния контрол на строителните планове, особено заради факта, че реновирането на железопътната гара е приключило малко преди инцидента.
Смята се, че в последния масов митинг на 15 март в Белград са участвали между 100 000 и 300 000 души. Това е най-големият митинг в историята на Сърбия. Предимно мирната демонстрация беше прекъсната, след като неизвестен шум предизвика краткотрайна паника у събралите се хора. Някои протестиращи и членове на сръбската опозиция твърдят, че властите са използвали звуково оръдие - военно устройство, използвано за разпръскване на тълпи - обвинение, което правителството отрича.
Вучич прави нова партия, ще блокира два дни Белград
След работна вечеря с председателя на Европейския съвет Антонио Коща и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Брюксел във вторник, сръбският президент Александър Вучич заяви пред медиите, че е информирал представителите на ЕС, че не е имало звуково оръдие и че Сърбия е готова да провери това твърдение.
Изявление на европейския комисар по разширяването Марта Кос, описващо срещата с Вучич миналата седмица като конструктивна, предизвика остра реакция от няколко граждански организации, които обвиниха ЕС в лицемерие. В интервю за словенски медии в четвъртък Кос отхвърли критиките, като заяви, че в момента в Сърбия няма друг представител, с когото тя може да разговаря, за да гарантира, че страната ще продължи по пътя към членството си в ЕС.
Месеците на протестите са най-голямото предизвикателство за управлението на Вучич, който е начело на страната вече 12 години. Протестите вече доведоха до оставките на някои високопоставени служители, включително и на премиера Милош Вучевич. Над дузина души са обвинени във връзка с трагедията, като сред тях е и бившият министър на транспорта Горан Весич, който подаде оставка дни след инцидента.
Съседните страни също се обединиха в подкрепа на протестите в Белград. Една от тях е Словения, която все още очаква обяснение от сръбските власти за отказа за влизане на сръбска територия на новинарски екип на словенската телевизия POP TV преди демонстрациите на 15 март.
Ongoing protests in Serbia: what role does the EU play?https://t.co/C3NX4ai058 #EuropeanForum
— Palmecenter (@Palmecenter) March 28, 2025
Северна Македония: смъртоносен пожар в нощен клуб
Символът на тези протести - окървавен отпечатък от червена ръка - също се появи на митинги в съседна Северна Македония, които бяха предизвикани от пожар в нощен клуб в град Кочани, който е работел със съмнителен лиценз. При инцидента на 16 март загинаха 59 души, а над 200 бяха ранени.
Кочани е град с население от едва 30 000 души. Смъртта на 59 души, повечето от които тийнейджъри и млади хора, засегна почти всеки дом в града. Трагедията е най-тежката загуба за балканската нация от 1993 г., когато станаха две смъртоносни самолетни катастрофи.
Пожарът е предизвикан от фойерверки, които са пуснати на закрито, като избухването му е предизвикало струпване на хора към изхода. Прокуратурата заяви, че клубът е нарушил много от противопожарните разпоредби, тъй като не е разполагал с достатъчен брой пожарогасители и аварийни изходи.
Общо 34 души, включително висши държавни служители, са заподозрени в нарушаване на стандартите за безопасност. В неделя съдът в Кочани разпореди 30-дневно задържане на 24 от тях. Сред задържаните бяха трима от предходните кметове на Кочани, сред които и последният, който подаде оставка ден след трагичното събитие.
„Убийци!“, скандираха хиляди протестиращи в Скопие
Най-големият обществен протест след инцидента беше организиран на 24 март, като хиляди излязоха по улиците на столицата Скопие под надслов „Системата е следващата“.
„Това не е битка между вас и нас, това не е битка между политическите партии, това е битка между честните и корумпираните. Искаме системна промяна - цялостна промяна, а не козметична. И докато те пълнят джобовете си, ние ще пълним улиците и ще продължим да го правим, докато не видим истинска промяна“, заявяват от гражданското движение „Кой е следващият?“.
В знак на солидарност миналата седмица протестиращите срещу корупцията в България запазиха няколко минути мълчание заради трагедията в Кочани.
Протести във връзка с пожара в Кочани има и в съседна Гърция. През уикенда десетки хора стояха мълчаливо в продължение на над час на централния площад в северния гръцки град Солун.
В Румъния подобен пожар избухна през 2015 г. в клуб „Колектив“ в Букурещ. Това беше една от най-големите трагедии в Румъния през последните 50 години, като при нея загинаха 64 души, а 163 бяха ранени. След масови протести също под мотото „Корупцията убива” тогавашният премиер Виктор Понта подаде оставка.
#NorthMacedonia | Escalation in Macedonia:
— Luka | Дунав Intel (@Lukai1861) March 17, 2025
Angry citizens in #Kočani demolished the café of the owner of the disco where at least 59 people were killed in a fire. The owner falsified permits, used flammable materials, and ignored warnings about minors.#kocanipozar #kocanifire https://t.co/jn06oEDthx pic.twitter.com/JKG6ZgjAaJ
България: олигарси и насилници на животни
В България протестиращите излизат на улицата по различни причини. Досега най-големите протести бяха в подкрепа на върховенството на закона и срещу жестокостта към животните, но медиите и здравните специалисти също протестираха, обявявайки се за повишаване на заплатите и по-добри условия на труд.
Демонстрация срещу насилието над животни блокира част от центъра на София
Жестокост към животните: Протести срещу жестокостта и малтретирането на животни се проведоха в няколко от големите градове на страната на 23 март. Те бяха предизвикани от случай с двама души, обвинени в заснемане на видеоклипове с малтретиране на животни в замяна на пари. Протестиращите поискаха строги наказания за проявяването на жестокост към животни, реално прилагане на мерките и ограничаване на онлайн платформи, които разпространяват подобно съдържание.
Босна и Херцеговина: катастрофални наводнения и Додик на свобода
През октомври 2024 г. Босна и Херцеговина беше засегната от проливни дъждове, които причиниха наводнения и свлачища, предизвикали затрупването на къщи и хора. Трагедията повдигна въпроса относно корупцията и безотговорността на институциите в Босна и Херцеговина, като изкара на преден план необходимостта от прозрачност и ефективност при управлението на природните ресурси и защитата на гражданите.
В същото време политическата нестабилност в Босна и Херцеговина се задълбочава допълнително поради правната и политическата криза в страната. Блокирането на ключови реформаторски закони, конфликтите между политическите лидери и липсата на сътрудничество на държавно ниво сериозно възпрепятстват функционирането на институциите и европейския път на страната. Това се отнася особено за президента на Република Сръбска Милорад Додик, който от години заплашва с отделянето на сръбската област от Босна и Херцеговина и твърди, че страната няма общо бъдеще.
Днешната организация на Босна и Херцеговина е договорена с Дейтънското споразумение от 1995 г. Неразделна част от това мирно споразумение е конституцията, въз основа на която страната функционира като едно цяло.
Според тази конституция Босна и Херцеговина е разделена на две териториални единици – Република Сръбска (РС), която съставлява 49 процента от територията на страната и има сръбско мнозинство, и Федерация Босна и Херцеговина (ФБиХ), която преди е била наричана Босненско-хърватска федерация, поради това, че е населена предимно с бошняци (босненски мюсюлмани) и хървати.
Защо никой не арестува Милорад Додик?
Съдът на Босна и Херцеговина осъди Додик през февруари на една година затвор и шестгодишна забрана за политическа дейност заради незачитане на решенията на върховния представител Кристиан Шмит, който следи за изпълнението на Дейтънското мирно споразумение. Прокурорите издадоха заповед за арест на Додик, след като той не се отзова на призовката за разпит по обвинения в подкопаване на конституционния ред.
В същото време Додик напусна Босна и Херцеговина и посети събития в Сърбия и Израел. Това предизвика разследване за това как той е преминал границата въпреки действаща заповед за ареста му. Тези събития допълнително засилиха напрежението в страната, а международната общност предупреждава за сериозни последици за регионалната стабилност.
Междувременно политическите блокади в институциите на Босна и Херцеговина също застрашават европейското бъдеще на страната. Народното събрание на Република Сръбска прие решение, което цели да забрани работата на държавните институции, включително приемането на закони за реформи, които са нужни за интеграцията на Босна и Херцеговина в ЕС.
After Bosnian prosecutors ordered the arrest of Serb separatist leader Milorad Dodik, Republika Srpska drafted a new constitution, declaring itself a state of the Serbian people, claiming self-determination, and planning its own army.https://t.co/36Ln4vRycR
— Radio Free Europe/Radio Liberty (@RFERL) March 14, 2025
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Русия отказва да предаде огромна украинска ядрена централа на Тръмп
След убийството на музикалната легенда Селена – какво се случва с жената, отнела живота ѝ?
Орбан: Брюксел се готви за война, а Унгария е отдадена на мира
