П апа Франциск беше първият йезуит и първият латиноамерикански папа – но той беше и реформатор, който разтърси традициите на Католическата църква. Със своята скромност, безкомпромисна борба срещу сексуалното насилие в църквата и призиви за социална справедливост, той вдъхнови милиони по света.
Новините за смъртта му донесоха тъга и болка не само на католиците, но и на безброй други, които се възхищаваха на морала и целите му.
Но как синът на италиански емигранти в Буенос Айрес се изкачи до върха на Ватикана?
Ранен живот и образование
Хорхе Марио Берголио, известен като папа Франциск, е роден на 17 декември 1936 г. в Буенос Айрес, Аржентина, в семейство на италиански имигранти. Баща му - Марио, е емигрант от Италия, който заедно със семейството си бяга от режима на Бенито Мусолини, а майка му - Реджина, е от Буенос Айрес. Берголио е най-големият от 5 деца. Преди да стане йезуит сменя няколко поприща, като му се налага да работи дори като охрана в нощен клуб и чистач.
Преди да приеме религиозното си призвание, Берголио се дипломира като химичен техник. По-късно постъпва в епархийската семинария на Вила Девото, а на 11 март 1958 г. започва своята служба в Обществото на Исус (йезуитите). Образователният му път включва хуманитарни науки в Чили и диплома по философия от Colegio de San José в Сан Мигел, Аржентина.
Между 1964 и 1966 г. преподава литература и психология в колеж в Санта Фе и Colegio del Salvador в Буенос Айрес. След това завършва богословското си обучение в Colegio de San José и е ръкоположен за свещеник на 13 декември 1969 г.
Йезуитски лидер и професор
След ръкополагането си Берголио продължава религиозното си формиране в Испания, а след завръщането си в Аржентина заема ключови позиции в йезуитската общност. Бил е магистър на послушниците, професор в Теологическия факултет на Сан Мигел и ректор на Colegio Máximo.
През 1973 г. е назначен за провинциален началник на йезуитите в Аржентина, позиция, която заема шест години. След края на мандата си продължава академичната и пастирската си работа, включително престой в Германия, където финализира докторската си дисертация. В Аржентина служи като духовен ръководител и изповедник в Кордоба.
Йезуитите и "черният папа"
Папа Франциск е първият представител от йезуитския орден, избран на този пост. Йезуитският орден е известен още като Обществото на Исус и е един от най-разпространените ордени на католическата църква. Мисии на йезуитите има в 112 страни на 6 континента, а началото на ордена е дадено на 15 август 1534 година от Игнаций Лойола и няколко негови съмишленици в Париж. Йезуитският лидер е известен и като "черния папа", основно заради цвета на расото си, но и защото както Папата, който е облечен в бяло, има огромно влияние по цял свят и обикновено запазва поста си до живот. Йезуитите са били забранени от Папа Климент XIV през 1773 и признати отново от Папа Пиус VII през 1814. Те са известни със значимата си роля в развитието на образованието, теологията, мисионерската дейност и издаването на книги. Йезуитският орден се отличава от другите религиозни ордени и с предаността си към папата. Само те полагат освен трите обета, които полага всеки Божи служител, и четвърти обет - за вярност към папата. Членовете на Йезуитския орден не се стремят към изкачване в йерархията, като за тях най-важното е да бъдат в услуга на папата.
Епископско служение в Буенос Айрес
Кардинал Антонио Куарачино разпознава отдадеността и лидерските качества на Берголио, което води до назначаването му за помощен епископ на Буенос Айрес на 20 май 1992 г. Той приема епископския девиз Miserando atque eligendo („Смилен и избран“), символ на смирението и милостта.
През 1997 г. е назначен за архиепископ-коадютор, а след смъртта на Куарачино става архиепископ на Буенос Айрес на 28 февруари 1998 г. Привърженик на скромния начин на живот, той отказва луксозната резиденция, предпочитайки малък апартамент, и използва градски транспорт.
Издигане в Колегията на кардиналите
На 21 февруари 2001 г. папа Йоан Павел II го издига в Колегията на кардиналите и му присъжда титлата Сан Роберто Белармино. В типичен за него жест на скромност, Берголио моли вярващите да не пътуват до Рим за церемонията, а вместо това да дарят средствата за благотворителност.
Като кардинал, той продължава да се застъпва за бедните, критикувайки икономическите неравенства и призовавайки към по-приобщаваща Църква.
Пътят към папството
След неочакваната оставка на папа Бенедикт XVI през 2013 г. започва конклав, на който Берголио е избран за 266-ия папа на 13 март 2013 г. Той избира името Франциск, ставайки първият папа от Америка, първият от Южна Америка и първият йезуит на този пост.
Изборът му бележи исторически момент, символизиращ преход към по-глобално и достъпно папство.
Драстични промени
Мандатът на папа Франциск е белязан от акцент върху смирението, социалната справедливост и грижата за околната среда.
През 2015 г. той издава енцикликата си (бел. ред. папско послание до всички католици) Laudato si', призовавайки към спешни действия срещу климатичните промени. Също така настоява за по-състрадателен и приобщаващ подход в Църквата, определяйки я като „полева болница“, която предлага подкрепа на страдащите.
В книгата си Надежда папа Франциск разказва за житейските уроци, които са оформили визията му за света. Той разкрива как емиграцията на семейството му през 1927 г. е повлияла върху състрадателната му позиция към мигрантите.
Отгледан в Аржентина сред политически сътресения, той се стреми към Църква, която е по-близо до хората и по-малко йерархична, като остро критикува глобалните социални неравенства.
На 88-годишна възраст папа Франциск остава една от най-влиятелните фигури в света – глас на състраданието, реформите и надеждата.
Ключови решения
На 1 юни 2021 г. папа Франциск публикува Pascite gregem Dei, с което реформира наказателния закон на Ватикана, засилвайки санкциите срещу сексуалното насилие и финансовите престъпления.
В духа на по-колегиално управление той създаде Съвет на кардиналните съветници от цял свят – ход, който църковни историци определят като "най-важната стъпка в историята на църквата за последните 10 века".
Освен това, на 4 февруари 2019 г., Франциск подписва исторически документ за християнско-мюсюлманско сътрудничество за мир заедно с великия имам на египетския Ал-Азхар.
Папа Франциск позволи на свещениците да благославят еднополовите двойки, значителен напредък за ЛГБТ хората в Римокатолическата църква.
Лидерът на Римокатолическата църква каза, че на свещениците трябва да бъде разрешено да благославят еднополови двойки при определени обстоятелства. Декларацията представляваше смекчаване на тона от Католическата църква, но не и промяна в позицията. През 2021 г. папата каза, че свещениците не могат да благославят еднополовите бракове, защото Бог не може да "благослови греха".
Въпреки това през октомври 2023 г. папа Франциск предложи, че може да се обмисли решението Църквата да благославя еднополовите двойки.
Папа Франциск остави трайна следа в историята и в Църквата, а светът тръпне в очакване да види кой ще бъде неговият наследник.
