Е вропа има между три и пет години, за да се подготви за завръщането на Русия като сериозна военна заплаха на източния фланг на НАТО, предупреди естонският премиер пред „Таймс”.
След поредица от украински неуспехи на бойното поле, има нарастващи опасения в рамките на алианса относно това колко време може да трябва на НАТО да се подготви за руските сили след бъдещо прекратяване на огъня.
„Нашето разузнаване го оценява на три до пет години и много ще зависи от това как управляваме нашето единство и дали запазваме позицията си по отношение на Украйна”, посочи Калас.
„Защото това, което Русия иска, е пауза, през която да събере своите ресурси и сила. Слабостта провокира агресорите, така че слабостта провокира Русия”, подчерта Калас.
Тя цитира доклад на Естонската служба за външно разузнаване, в който пише, че Москва смята Естония и другите две балтийски държави за „най-уязвимата част от НАТО” и най-вероятната цел за атака.
Естонското разузнаване счита, че най-големият приоритет на Кремъл след края на боевете в Украйна ще бъде бързото възстановяване на въоръжените сили в руския западен военен окръг, до източните граници на НАТО.
„От гледна точка на балтийските държави Русия все още има достатъчно сила, за да упражни надежден военен натиск в нашия регион”, се посочва в доклада.
В резултат на това Естония настоява категорично пред своите западни съюзници да удвоят военната помощ за Украйна с надеждата за решителен удар, който би отклонил териториалните амбиции на Русия за години напред.
BILD: НАТО с план при загуба на Украйна, къде спират Русия
„Народът на Естония подкрепя Украйна до победа. Това е много важно за всички нас”, заяви Калас.
В дългосрочен план според нея НАТО трябва да приеме стратегия за „сдържане” спрямо Русия в стила на Студената война. Това би включвало увеличаване на разходите за отбрана на всяка държава-членка до най-малко 2,5 процента от БВП и печелене на време, докато структурните слабости в руската икономика и въоръжени сили не вземат своето, след загубите в Украйна, които досега възлизат на близо 300 000 души.
Най-големите пропуски, които Калас вижда в НАТО, са недостигът на военно оборудване, особено при доставките на боеприпаси, и трудността при бързото разполагане на голям брой войници на фронтовите линии.
Докато присъединяването на Финландия към НАТО означава, че сега ще бъде значително по-лесно да се подсилят балтийските държави по море, тесният сухопътен мост през Сувалки между Полша и Литва остава уязвимо място.
Русия многократно е заплашвала и завладявала естонската територия от дните на Иван Грозни през XVI век. Това включва 200 години окупация и повече от 40 години под властта на Съветския съюз, докато балтийските републики не си връщат независимостта в края на Студената война.
Калас смята, че „колониалното” мислене в Кремъл се е запазило и през XXI век и няма изгледи Русия да се откаже от агресията срещу своите съседи, докато не бъде принудена, подобно на Германия след Втората световна война.
Зеленски предупреди в Давос: Путин е хищник
„Русия не е губила нито една от последните си колониални войни. Четох много и се опитвах да разбера как можем да прекъснем този исторически цикъл. И ключовият елемент за това е отговорността. Руснаците никога не са отговаряли за престъпленията, които са извършили”, посочи Калас.
„Само като пример: един от ефектите на Нюрнбергските трибунали беше, че германският народ научи за престъпленията, извършени от нацистите, и така те получиха обществено внимание”, поясни Калас.
Калас призна, че става все по-трудно да се поддържа единството на съюза за подкрепа на Украйна, особено в предстоящата година на избори.
Путин: Украйна рискува да понесе непоправим удар
„Но мисля, че е задължение на лидерите да продължат да обясняват защо една руска победа е опасна не само за европейската сигурност, но и за сигурността на целия свят, защото ако агресията се отплаща някъде, тя служи като покана да я използват другаде”.
Калас добави, че от средата на декември има данни за мащабно заглушаване на Джи Пи Ес комуникациите от централна Полша до южна Швеция, което може да е резултат от електронната война на Русия в Украйна.
„Имаме основание да подозираме, че да, идва от Русия, но не е злонамерено”, каза Калас: „Реално не е имало ефект върху авиацията, сигурността или нещо подобно”.
