К азахстан преминава през най-големите улични протести, които страната е виждала, откакто получи независимост преди 30 години. Държавни учреждения бяха подпалвани, а най-малко осем служители на правоохранителните органи загубиха живота си, пише Асошиейтед прес, цитирана от БТА.
Дестабилизацията на обстановката там буди сериозно безпокойство в двата могъщи съседа на Казахстан: Русия и Китай. Страната продава по-голямата част от петролния си износ на Китай и е ключов стратегически съюзник на Москва.
Протестите започнаха от град в отдалечен западен район на страната, който е средище на петролната промишленост,
като това стана след внезапен скок в цените на автомобилните горива в първите дни на новата година. На мушката на десетките хиляди хора, които след това излязоха по улиците в повече от 10 града, обаче вече са не само цените на горивата, но и цялата авторитарна власт.
Президентът Касъм-Жомарт Токаев изглежда все по-отчаян.
Отначало той опита да умилостиви тълпите, уволнявайки вчера сутринта цялото правителство. Но към края на деня вече беше сменил курса. Първо, той нарече демонстрантите терористи. След това се обърна към оглавяван от Русия военен съюз, Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), за помощ в смазването на бунта, а ОДКС се съгласи да изпрати неуточнен брой миротворци.
Защо са гневни хората?
От петте средноазиатски републики, които получиха независимост след разпадането на Съветския съюз, Казахстан е най-голямата и най-богатата сред тях. Територията му се простира върху площ, голяма колкото Западна Европа, страната притежава и колосални залежи на нефт, природен газ, уран и ценни метали.
Но въпреки че природните богатства на Казахстан помогнаха за изграждането на солидна средна класа, както и на значителна прослойка от свръхбогати магнати, финансовите затруднения са масово явление. Средната месечна заплата в страната е малко под 600 долара. Банковата система стана жертва на дълбоки кризи, предизвикани от необслужвани кредити. Подобно на много други страни в региона дребната корупция е силно разпространена.
Митингът, който отприщи сегашната криза, се състоя в прашния петролодобивен център в западен Казахстан, град Жанаозен.
В района отдавна цари негодувание заради усещане, че печалбите от енергийните богатства на областта не се разпределят справедливо сред местното населението. През 2011 г. полицията застреля най-малко 15 души в града, които протестираха в подкрепа на работници от петролодобивната промишленост, уволнени след стачка.
Когато в събота се разбра, че само за нощ цените на газа за автомобили, гориво, на което повечето от хората в района карат колите си, са поскъпнали двойно, търпението се изчерпа. Към недоволството бързо се присъединиха и жителите на съседните градове и само за дни протестите обхванаха и останалата част от страната.
Кой оглавява протестите?
Потискането на критичните гласове в Казахстан отдавна е норма. Всякакви личности, стремящи се да се противопоставят на правителството, бяха репресирани, изолирани или приобщавани. Така въпреки че тези демонстрации са необичайно големи - в някои от тях се включиха по над 10 000 участници, което е голям брой за Казахстан - не се откроиха никакви водачи на протестното движение.
През по-голямата част от най-новата история на Казахстан властта се държеше от бившия президент Нурсултан Назарбаев.
През 2019 г. това се промени, когато 81-годишният сега Назарбаев се оттегли и определи за свой наследник дългогодишния си приближен Токаев. В качеството си на ръководител на националния Съвет за сигурност, който упражнява надзор върху армията и службите за сигурност, Назарбаев продължи да има значителна власт върху страната. Вчера Токаев обяви, че поема правомощията на Назарбаев като председател на Съвета за сигурност.
Голяма част от избухналия през последните дни уличен гняв беше насочен не към Токаев, а към Назарбаев, който все още е сочен от мнозина за върховния ръководител на страната. Лозунгът "Шал кет!" ("Старче, върви си!") стана един от основните.
Какъв е отговорът на властите?
Първоначалната реакция беше в съзвучие с обичайната политика при обществено недоволство. Бяха разположени значителни сили на полицията и Националната гвардия. Множеството, което вчера сутринта си проправи път към кметството в икономическата столица на Казахстан Алмати, беше посрещнато с плътни кордони от полицейски части за борба с безредици и бронетранспортьори. Макар и разпръскването на подобни масови прояви обикновено да става с лекота, този път броят на хората по улиците беше прекалено голям.
След като държавните учреждения в няколко големи града бяха нападнати, Токаев се обърна за помощ към ОДКС, оглавяван от Москва военен съюз. Той обоснова призива си за външна намеса с твърдението, че протестиращите действат по нареждане на международни терористични организации. Токаев не уточни какво има предвид с това.
Възможно ли е да бъде свалена властта?
Казахстан в момента се намира в непознати води. В страната и преди е имало големи демонстрации: през 2016 г. след приемането на спорен поземлен закон; и още веднъж през 2019 г. след спорните избори, които осигуриха оставането на власт на Токаев. Никога преди обаче не се е случвало нещо от такъв мащаб.
В един от призивите си вчера към обществото Токаев обеща реформи и намекна, че е възможно да има политическа либерализация. По-мрачните му изказвания към края на деня обаче подсказаха, че той по-скоро ще тръгне по по-репресивен път.
Независимо от всичко, при положение че поне засега протестите нямат формулирана някаква конкретна крайна цел, е трудно да се каже как ще приключат. Но дори и да не свалят властта, изглежда възможно те да доведат до дълбоки преобразувания. Не е ясно обаче какви.
