Какво означава резкият спад на рублата за руската икономика?

Р уската рубла рязко поевтиня спрямо щатския долар, отслабена през последните дни от налагането на нови санкции от страна на Министерството на финансите на САЩ на десетки руски банки, включително на най-голямата, „Газпромбанк“, предава Newsweek. 

След нахлуването си в Украйна през февруари 2022 г. Русия се сблъска с вълна от санкции от страна на западните страни, водени от САЩ.

Руската икономика премина във военновременен режим, движена от огромните държавни инвестиции във отбранителната индустрия и парите, харчени за войната, както и от подкрепа от партньори, включително Китай, Северна Корея и Иран. 

Сега Русия е изправена пред нова вълна от санкции, започната от САЩ, но предстои да бъдат наложени още от ЕС и други държави, което може да окаже допълнителен натиск върху рублата, намираща се в момента близо до 32 месечно дъно срещу американския долар.

"Рублата се срина": "Шок и възмущение" след спада на руския валутен пазар

И така, какво означава всичко това за Русия и нейната икономика?  

Ето какво е  мнението на експертите: 

Сергей Алексашенко, съосновател на фондация „Борис Немцов“; бивш заместник-председател на Централната банка на Русия; 

“Според мен това е час пик. Неотдавнашните санкции на САЩ, след като бъдат въведени, биха могли да блокират всички съществуващи канали за вносни плащания в долари и изтичане на капитали от Русия”, посочва Сергей Алексашенко. 

“Много физически лица/фирми предвиждат труден момент, когато плащанията в долари ще бъдат ограничени, и са готови по-скоро да надплатят, отколкото да не могат да платят”, коментира експертът.  

“Ако съм прав, рублата би трябвало да поскъпне и валутният курс може да се стабилизира между 100 рубли за 1 долар и 105 рубли за 1 долар”, смята той. 

“Дори лека (10%) девалвация ще засили инфлационния натиск и ще принуди централната банка да увеличи лихвения си процент. Освен това девалвацията ще създаде психологически дискомфорт в Кремъл”, категоричен е бившият заместник-председател на Централната банка на Русия. 

Елина Рибакова, старши научен сътрудник, Институт за международна икономика „Питърсън” 

“Резкият спад на рублата означава по-висока инфлация и загуба на доверие в централната банка. Основният лихвен процент вече е 21%, а отчетената инфлация ми се струва твърде ниска - 8,5% за октомври”, казва Елина Рибакова. 

“Нещо не се връзва: Девалвацията на рублата, високият ръст на кредитите и печатането на пари за производство на танкове трябва да означават, че обикновените стоки, които купува средният потребител, ще поскъпнат”, обяснява тя. 

“В същото време някои ще се облагодетелстват - компаниите износителки на петрол и други суровини. Както и руският бюджет в краткосрочен план, който печели от по-слабата рубла, тъй като петролът и газът представляват около една трета от бюджетните приходи”, смята експертът. 

Владимир Милов, бивш заместник-министър на енергетиката на Русия, икономист и опозиционен политик 

“Сривът на рублата отразява цялостното бързо влошаване на ситуацията в руската икономика, няма едно просто практическо обяснение. Пазарите губят доверие в добрите икономически перспективи. Мрачни са очакванията, че централната банка най-вероятно отново ще повиши лихвените проценти на заседанието си на 20 декември, тъй като инфлацията е по-висока от всякога и се ускорява”, посочва Владимир Милов. 

“Широко разпространено е и разбирането, че повишаването на лихвените проценти е политика в задънена улица, защото не решава основния проблем (производството не догонва търсенето поради ограничаването на руската промишленост от санкциите), а само охлажда икономиката”, казва той. 

“Всичко пада - фондовият пазар, пазарът на облигации, рублата и т.н. Обезценяването на рублата също ще допринесе за още по-голямо покачване на инфлацията. През последните няколко седмици беше отчетена инфлация от близо 0,4% на седмица, което е над 1,5% на месец. Това е по-висока стойност от тази, която Русия е виждала от много време насам”, посочва Милов.   

Абас Галямов, политически консултант; бивш говорител на Владимир Путин 

“Това кара руското население да си припомни нестабилните пазари, шокиращите реформи и политическата нестабилност от 90-те години на миналия век. Това е много силен удар срещу Путин. В исторически план той е опозиция на 90-те години и усещането, че те се завръщат, значително отслабва позициите му в руското обществено мнение. Това е знак, че той се е провалил, че западните санкции действат, че той губи войната със Запада. Нищо не делегитимира авторитарните лидери повече от поражението”, смята Абас Галямов. 

“Руският народ би бил щастлив да спечели бързо войната, но не е готов за продължителен конфликт, който би довел до икономически трудности. Те не смятат, че това си заслужава. Не става дума за това, че те се нуждаят толкова силно от украинските територии или че разширяването на НАТО ги безпокои толкова много”, коментира бившият говорител на Владимир Путин. 

Д-р Янис Клуге, заместник-ръководител на отдел „Изследвания“, Източна Европа и Евразия, Германски институт за международни отношения и сигурност (SWP) 

“Все още не е ясно дали рублата ще се задържи на сегашните ниски нива. Най-вероятно причината за спада са санкциите на САЩ срещу руските банки, особено срещу Газпромбанк. Това очевидно доведе до невъзможност да се осъществят плащанията за руския износ на енергия. Руските износители и техните чуждестранни бизнес партньори се опитват да разрешат тези проблеми. След като намерят нов начин за прехвърляне на средства, рублата може отново да укрепне”, смята Янис Клуге. 

“По принцип рублата постепенно отслабва, тъй като инфлацията в Русия е по-висока, отколкото в САЩ. По-ниският износ и санкциите също играят роля за по-дългосрочния спад на рублата. Последицата от по-слабата рубла е по-висока инфлация в Русия. Инфлацията се повишава въпреки изключително високия лихвен процент”, посочва експертът.   

Сергей Гуриев, декан и професор по икономика, Лондонското бизнес училище (LBS) 

“Това няма непосредствени катастрофални последици за руската икономика или за способността на Путин да продължи тази война. Въпреки това обезценяването на рублата има важно символично и следователно политическо значение. То е силно видим високочестотен показател за икономическите резултати”, казва Гуриев. 

“Преминаването на символичния праг от 100 рубли за 1 долар е събитие, което не може да бъде пренебрегнато. Ето защо правителството и Централната банка на Русия доскоро не искаха да го допуснат, като използваха всевъзможни мерки (включително принуждаване на износителите да конвертират доларовите си приходи в рубли)”, коментира професорът.   

Александра Прокопенко, сътрудник, Център Карнеги Русия - Евразия 

“Срещу рублата играят няколко фактора. Доларът укрепва спрямо основните валути, а цените на петрола се понижиха след победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ - развитие, което пазарите тълкуват като сигнал за по-силни перспективи за растеж в САЩ и увеличаване на добива на петрол”, смята Прокопенко. 

“Освен това през четвъртото тримесечие държавните разходи нараснаха, което е обичайна сезонна тенденция, макар че тазгодишните данни надхвърлят предишните референтни стойности. Това разрастване на разходите доведе до излишък на рубли на пазара, което на практика увеличи предлагането на рубли на валутните пазари”, коментира тя. 

“През октомври правителството въведе политика, изискваща от износителите да репатрират 25% от валутните си приходи вместо 50%. Този ход предизвика очаквано намаляване на предлагането на долари, което оказа допълнителен натиск върху рублата. Към тези фактори се прибавиха и нарастващите разходи за трансгранични операции поради по-строгите санкции върху търговските и финансовите посредници. Тази ескалация повиши разходите за внос и същевременно намали приходите от износ, влошавайки валутния баланс и допринасяйки за отслабването на рублата”, казва Прокопенко. 

“Налагането на санкциите стимулира засиленото търсене на долари, тъй като пазарните участници очакваха по-нататъшен недостиг, засилвайки натиска за понижаване на руската валута. Отслабване на валутния курс с 10% води до повишаване на инфлацията с около 0,5-0,6 процентни пункта. Скоростта на пренасяне и мащабът зависят от много фактори, но в крайна сметка цените все пак ще се повишат. Дори за бюджета с неговите големи военни разходи евтината рубла е полезна само в краткосрочен план. Още през следващата година бюджетът ще трябва да харчи повече за индексации поради високата инфлация и за допълнителни субсидии за бизнеса”, смята Александра Прокопенко.  

Д-р Марек Дабровски, сътрудник в Центъра за социални и икономически изследвания (CASE) 

“Всъщност от 1 август 2024 г. рублата е поевтиняла с около 23% спрямо щатския долар. През последните две седмици обаче обезценяването на рублата се ускори. То ще навреди на руските потребители поради ефекта на пренасяне върху потребителските цени. Това е една от причините, поради които 12-месечната инфлация на потребителските цени надхвърля целта на Банката на Русия от 4% (през октомври 2024 г. тя възлиза на 8,5%) въпреки високите лихвени проценти на централната банка. Тя ще навреди и на всички зависими от вноса сектори”, казва Дабровски.   

“За мен не е толкова ясно защо наблюдаваме поевтиняване на рублата точно сега. Световната цена на петрола, която определя основния източник на валутни потоци към Русия, се задържа на сравнително благоприятно ниво над 70 долара за барел. Укрепването на щатския долар през последните няколко седмици като пазарна реакция на победата на Доналд Тръмп може да е една от причините за отслабването на рублата (повечето валути на развиващите се пазари поевтиняха)”, посочва той.   

“Последвалите санкции на САЩ срещу руската финансова система (напр. срещу Газпромбанк) затрудняват обработката на експортните плащания, така че те също могат да окажат влияние. Подозирам обаче, че Банката на Русия не е склонна да се намеси на междубанковия пазар, за да защити рублата, въпреки че разполага с достатъчно чуждестранни резерви. Единствената ѝ реакция е изявлението, че до края на 2024 г. няма да купува чуждестранна валута на междубанковия пазар”, смята експертът.   

“Причината за нежеланието на Банката на Русия да защити рублата (впрочем това не е първият случай на подобно отношение на БР) може да е желанието ѝ да помогне на федералния бюджет. Обезценяването на рублата увеличава приходите на федералния бюджет от данъци върху износа и природните ресурси, деноминирани в евро. Разбира се, бюджетните разходи също ще се увеличат поради по-слабата рубла, но в по-малка степен, отколкото приходите”, казва той. 

“В перспектива фискалните ограничения, свързани с разходите, свързани с войната (не само строго военни, но и социални), са основното макроикономическо предизвикателство пред руската икономика в краткосрочен и средносрочен план”, заключва Марек Дабровски. 

Д-р Владислав Иноземцев, директор на Центъра за постиндустриални изследвания 

“Смятам, че поскъпването на долара спрямо рублата беше (изглежда дори парадоксално) предизвикано от повишаването на лихвените проценти. В Русия в продължение на десетилетия дългосрочната доходност беше балансирана между инвестициите в долари и влагането на рубли в депозити. Когато Банката на Русия повиши лихвените проценти, доларът беше предопределен да нарасне, тъй като често се смята за сравнително сигурен актив”, обяснява Владислав Иноземцев. 

“Бих добавил също така, че руските официални лица, като Антон Силуанов, министърът на финансите, направиха твърде много провокативни изявления, в които заявиха, че държавата не гледа напред към регулирането на валутния курс. Вчера всички видяхме резултата. Какво означава той за Русия? Изцяло зависи от това дали финансовите власти ще успеят да стабилизират курса (бих казал, че те имат много инструменти за това)”, посочва той. 

“Ако рублата се колебае около 115 рубли за 1 долар, това ще означава, че федералният бюджет може да получи 12-18% повече приходи през следващата година, но и инфлацията ще се повиши. Според мен руската икономика няма да бъде изправена пред дълбока криза, но устойчивостта ѝ към външния натиск може донякъде да намалее”, казва директорът на Центъра за постиндустриални изследвания.  

Д-р Александър Либман, професор по руска и източноевропейска политика, Институт за източноевропейски изследвания 

“Основната причина за сегашния рязък спад на рублата изглежда са новите санкции на САЩ, по-специално ограниченията срещу Газпромбанк, която в миналото е била използвана за разплащания за руски газ (който все още се доставя на някои европейски държави). Понастоящем абсолютното мнозинство от руските банки са под санкциите на САЩ; макар че най-вероятно руските компании ще намерят начин да организират транзакциите си с външния свят, това може да отнеме време, а несигурността предизвиква обезценяване на рублата. Наред с това роля могат да изиграят и структурни фактори (особено високата инфлация)”, коментира Либман. 

Максимилиан Хес, сътрудник, Институт за изследване на външната политика 

“Проблемите на рублата са отражение на продължаващата уязвимост на Русия от целенасочени санкции, тъй като те бяха предизвикани от включването в черния списък на Газпромбанк и представителите на ВТБ Шанхай предвид ролята им съответно в търговията с енергия и Китай, като последният маршрут е и ключов вектор за ликвидността на юана в Русия”, коментира Хес. 

* Във видеото: Делчев: Плащането в рубли на руски газ може да се окаже форма на ембарго по отношение на износа

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase