И зборите в Обединеното кралство и Франция може да се окажат ключови за подкрепата на Европа за Украйна.
Великобритания
Една от първите задачи на Киър Стармър като британски министър-председател ще бъде участието в срещата на върха на НАТО във Вашингтон на 9-11 юли. Той ще се срещне със световните лидери, за да обсъди важни въпроси, включително войната и глобалната сигурност.
Позицията на Стармър по двете теми ще бъде внимателно следена. Тепърва ще стане ясно дали бившият адвокат възнамерява да се отклони от добре отъпкания проукраински и проатлантически път в областта на сигурността, извървян от многобройните консервативни министър-председатели преди него.
Перспективата лейбърист да отговаря за отбраната и външната политика на Великобритания накара някои консервативни политици да се разгорещят. Те побързаха да изтъкнат в пресата, че Стармър някога е служил при предишния лидер на Лейбъристката партия Джереми Корбин, който, според тях, е бил против САЩ и НАТО, като същевременно е подкрепяла ядреното разоръжаване.
Миналия месец Сунак дори стигна до предположението, че победа на лейбъристите може да "окуражи Путин", тъй като партията не е поела същия ангажимент като консерваторите за увеличаване на разходите за отбрана до 2,5% от БВП до 2030 г.
Стармър обаче опроверга тази теза.
Той заяви, че лейбъристкото правителство ще се ангажира с капацитета за ядрено възпиране на Великобритания, включително с изграждането на четири подводници, способни да носят ядрено оръжие. Решимостта на Стармър вероятно ще бъде приветствана от силните фигури в НАТО, които се опасяват, че втори президентски мандат на Доналд Тръмп може да отслаби Алианса въпреки заплахата, която представлява Русия.
Стармър също така заяви, че неговото правителство ще направи въоръжените сили на Обединеното кралство "годни за борба" и че Лондон "никога не трябва да се притеснява да изпълнява дълга си у дома и в чужбина". Той също така обеща да повиши британските разходи за отбрана до 2,5% от БВП, въпреки че това беше последвано от уговорката "веднага щом ресурсите го позволят".
Този очевиден ангажимент към укрепване на ядрения капацитет и увеличаването на размера и мощта на британската армия може да спомогне за засилване на европейската и натовската сигурност в момент на огромна геополитическа нестабилност.
Ангажиментът за разходи за отбрана би трябвало също така да спомогне за подкрепата на Великобритания за Украйна и за по-широката решимост за ограничаване на експанзионистичните планове на Путин. През май Джон Хийли, днес министър на отбраната в кабинета на Стармър, заяви, че британската подкрепа за Украйна под ръководството на лейбъристите е "желязна" - изявление, което ясно показва, че смяната на правителството няма да отслаби подкрепата за Киев.
Франция
Победата на "Национален сбор" (НС) на първи тур на парламентарни избори обърна френската политика с главата надолу и това е повод за безпокойство за Украйна.
На първо място, партията на Марин Льо Пен има противоречив за обществото опит в отношенията си с Русия и нейния президент Владимир Путин.
Льо Пен е посещавала Русия няколко пъти и е получавала положителни отзиви в пресата там, което показва, че Кремъл може да смята нея и партията ѝ за полезни активи.
Миналата година френска парламентарна комисия, която проучва чуждестранната намеса в политиката на страната, заключи, че позициите на НС понякога "повтарят официалния език на режима на Путин".
Льо Пен също така настояваше, че Крим е руски, и наричаше незаконното му анексиране "повторно присъединяване".
Смекчена позиция?
Партията напоследък изглежда се стреми да омаловажи и смекчи позицията си по отношение на Русия. Вероятно формацията е притеснена, че ако бъде възприемана за съюзник Путин, това може да подкопае шансовете ѝ на изборите.
Жордан Бардела, председател на партията и кандидат за министър-председател, заяви миналия месец, че "Украйна трябва да може да се защитава сама", което е индикация, че едно правителство на десницата ще запази подкрепата си за Киев.
Той също така предложи по-нататъшна приемственост на външната политика по отношение на Украйна, ако бъде сформирано правителство на НС, като заяви, че не възнамерява "да поставя под въпрос" международните ангажименти на Франция в областта на отбраната.
Това би могло донякъде да разсее украинските опасения относно френската помощ. Но Бардела посочи, че изпращането на френски войски в Украйна - нещо, за което Макрон говореше- е "червена линия", която той не е готов да премине. Същото се отнася до разрешението кза Украйна да използва произведени във Франция оръжия с голям обсег на действие за нанасяне на удари по цели в Русия.
Някои експерти обаче твърдят, че вълкът козината си мени, но нрава - не.
В интервю за френското национално RFI Никола Тензер, преподавател по политическа философия в университета Sciences Po в Париж, заяви, че НС "никога не е гласувала за нито една резолюция в полза на Украйна" нито във френския, нито в европейския парламент.
Той допълни, че ако НС получи мнозинство в Националното събрание, тя би могла да блокира всякаква бюджетна подкрепа за Украйна, което би довело до "пълното пожертване на страната".
Сблъсък между президента и премиера?
Украйна може да се сблъска с проблеми и ако при правителството на НС се появи нова и обезпокоителна динамика на властта между френския президент и министър-председателя.
В миналото е имало три случая, когато президентът и премиерът са били от различни партии. Тези периоди на "съжителство" бяха подкрепени от схващането, че президентът взема решенията ("domaine réservé") по отношение на външната политика, сигурността, отбраната и разузнаването.
В трите случая президентът и министър-председателят имаха до голяма степен сходни възгледи по отношение на външната политика; но с "Национален сбор" в правителството и Макрон в Елисейския дворец този път нещата може да са различни.
Въпреки че външната и отбранителната политика във Франция традиционно са в компетенциите на държавния глава, линиите, определящи разделението на властите, изглеждат достатъчно неясни, за да позволят на министър-председателя да се намеси.
В едно интервю Льо Пен определи титлата на френския президент "върховен главнокомандващ" като "почетна" и заяви, че реалната власт, по-специално по отношение на бюджета, принадлежи на правителството и министър-председателя.
Тя добави, че Бардела "няма намерение да се кара с Макрон, но той е поставил червени линии".
Макар че окончателните резултати от френските избори могат да имат сериозни последици за Украйна, има една възможност, която може да гарантира, че Париж ще продължи да подкрепя нападнатата страна. Това е трансформацията на Джорджа Мелони, твърдо десния премиер на Италия.
Преди да дойде на власт през септември 2022 г., Мелони се противопоставяше на санкциите срещу Русия и имаше опасения, че тя може да разруши западния консенсус по отношение на Украйна, като прокарва пропутински дневен ред.
Но откакто стана премиер, Мелони изненада мнозина, като подкрепи Киев, подчертавайки, че "украинците защитават свободата и демокрацията, на които се основава нашата цивилизация".
Киев може да се надява, че Льо Пен и "Национален сбор" ще претърпят подобна метаморфоза.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
