С навлизането в четвъртия месец от войната в Газа представители на Израел, Палестинската автономна власт, САЩ и други страни започнаха да говорят по-открито за това какво ще последва след края на военните действия. Нито един от обсъжданите планове няма да задоволи желанията на всички страни, но те предоставят рамка за евентуални преговори, пише Ройтерс.
Нетаняху: Войната не трябва да спира, докато Израел не постигне три цели
Предложенията на ключовите играчи
Канцеларията на израелския министър на отбраната Йоав Галант в четвъртък представи план за "следващата фаза" на войната и за съдбата на палестинския анклав след приключването на военните действия. Той предвижда ивицата Газа да се управлява от палестински органи, без участието на "Хамас", както и да се създаде многонационална работна група за възстановяване на анклава.
Премиерът Бенямин Нетаняху отхвърли бъдещата роля на Палестинската автономна власт, която контролира част от окупирания Западен бряг, а Галант не оповести особено много подробности за това как би изглеждало палестинското управление след войната, посочва Ройтерс.
Държавният секретар Антъни Блинкън в петък започна поредната си дипломатическа обиколка в Близкия изток, за да проведе допълнителни консултации за това как ще се управлява Газа след ликвидирането на "Хамас".
"Това, което ясно заявихме, е, че искаме в дългосрочен план да видим обединяването на Западния бряг и Газа под палестинско управление и работим именно в тази посока", заяви в четвъртък говорителят на Държавния департамент Матю Милър.
Според източници на Ройтерс Египет има предложение за произвеждането на избори и предоставянето на гаранции на "Хамас", че членовете на палестинската ислямистка групировка повече няма да бъдат преследвани.
В отговор на египетското предложение представител на "Хамас" заяви пред британската информационна агенция, че бъдещето на Газа може да бъде определено единствено от самите палестинци, поради което е неприемливо каквото и да е предаване на властта в условията израелската заплаха.
Президентът на Палестинската автономна власт Махмуд Абас призова за незабавно прекратяване на войната в ивицата Газа и за свикване на международна конференция за мир, на която да се изработи трайно политическо решение, водещо до създаването на палестинска държава в ивицата Газа, Западния бряг и Източен Йерусалим.
Борел: Задължително е Ливан да не бъде въвлечен във война
Икономически мотиви зад конфликта
Международната общност обеща да предостави 860 млн. долара за възстановяването на палестинския анклав след военната операция на Израел. Но според изчисления на Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) още преди избухването на войната на 7 октомври за избавянето на населението на Газа от бедността са били необходими минимум 838 млн. долара годишно, отбелязва телевизия "Ал Джазира".
Трайното прекратяване на конфликта между Израел и палестинците няма да бъде възможно без дългосрочни инвестиции в икономическото и човешкото развитие на палестинските територии в размер на милиарди долари годишно. Един от пренебрегваните начини за генериране на подобни приходи би било на Паалестинската автономна власт да се предостави справедлив дял от ползите от запасите на нефт и природен газ в окупираните територии и Източното Средиземноморие, които понастоящем се експлоатират само от Израел, допълва базираната в Катар телевизия.
Германия предупреди Израел да не окупира Газа
Газовите находища край Газа
Вторите споразумения от Осло, които бяха сключени през 1995 г., предоставят на Палестинската автономна власт морска юрисдикция върху водите на палестинския анклав до 20 морски мили от неговия бряг. През 1999 г. Палестинската автономна власт подписа 25-годишен договор за проучване за наличието на газ с компанията "Бритиш газ груп" (БГГ), припомня информационният портал "Мидъл ийст ай".
През 2000 г. британската компания откри запаси от газ, оценявани на 1,4 трилиона кубични фута, като 60% от тези запаси принадлежат на палестинците. През юли същата година израелският премиер предостави на БГГ гаранции за сигурност за прокарването на първия сондаж "Марийн 1" (Marine 1) като част от политическото признание от страна на Израел, че сондажът е под юрисдикцията на Палестинската автономна власт.
Новите ресурси от нефт и природен газ, открити в Източното Средиземноморие, се оценяват на 524 млрд. долара. Според доклад на ООН обаче значителна част от тези активи ще трябва да се получават от палестинците. Но след блокадата на крайбрежния анклав през 2007 г. израелското правителство установи фактически контрол върху морските запаси от природен газ в Газа, посочва "Ал Джазира".
Оттогава компанията изпълнител БГГ работи с израелското правителство, като на практика заобикаля палестинското правителство при проучването и разработването на газовите находища. В последно време Израел започна да разработва нови находищата на нефт и газ в Източното Средиземноморие единствено за своя собствена изгода.
Мосад: Ще си разчистим сметките с "Хамас"
Проектът "Бен Гурион"
Някои анализатори смятат, че част от мотивите на Израел за операцията в палестинския анклав са свързани и с рестартирането на проекта "Бен Гурион" от 60-е години, който предвижда изграждането на канал, конкурентен на Суецкия, пише списание "Модърн дипломаси". Както е известно Суецкият канал е основният воден път, който свързва Европа и Азия. Той е собственост на Египет и носи огромни приходи на страната. За финансовата 2022-2023 г. те възлизат на 9,4 млрд. долара, а за предходната на 7 млрд. долара.
По проект каналът "Бен Гурион" трябва да се простира от залива Акаба в близост до израелско-йорданската граница, да преминава през долината Араба между планините Негев и Йорданските възвишения, после да продължава на запад и север, минавайки през ивицата Газа, откъдето да се влива в Средиземно море. Според няколко източника крайното пристанище на проекта "Бен Гурион" трябва да бъде в Газа, отбелязва изданието.
За "Бен Гурион" се заговори отново при сключването на Аврамовите споразумения между Израел и Мароко, Судан, Бахрейн и ОАЕ. На 2 април 2021 г. Израел обяви, че ще започне този проект през юни 2021 г., но това разбира се не се случи и една от основните причини може да е именно ивицата Газа, посочва "Модърн дипломаси".
Конфликтът между Израел и "Хамас": Кой ще управлява Газа (ВИДЕО)
Обратно в реалността
Много от сценариите за съдбата на Газа след края на военните действия се основават на представите за това, което участниците трябва да направят, а не на действията, които вероятно ще предприемат, пише базираната в САЩ Фондация "Карнеги" за международен мир.
Може да се допусне, а това бързо става и факт, че в хода на израелската военна операция ще загинат много цивилни и голяма част от Газа ще бъде разрушена, включително и жилища и инфраструктура. Ще бъдат засегнати и критични аспекти на гражданския живот. Израел най-вероятно ще създаде значителни военни буферни зони, които може би ще останат недостъпни за палестинците за неопределено време, прогнозира американската фондация.
Към Газа вероятно няма да се насочат израелски заселници, а там могат да бъдат изградени военни съоръжения. Доминацията на Израел в крайбрежния анклав няма да е толкова силна, колкото на Западния бряг, но подобно равнище на контрол така или иначе няма да е нужно, тъй като основната цел на израелските власти в Газа е да предотвратят възможността за атаки срещу Израел от нейна територия, а не да защитават своите заселници, смята неправителствената организация.
Освен че ще разсели жителите на Газа в рамките на територията на самия анклав, израелската военна операция може да принуди значителен брой хора да го напуснат и да се отправят към Синайския полуостров. Но изглежда, че тази възможност намалява както в резултат на външния натиск, така и на много острата съпротива от страна на Кайро.
Но по-нататъшното разселване и обезлюдяване с цел създаване на буферни зони ще постави жителите на Газа в още по-несигурно положение. Възможно е от гледна точка на сигурността си Израел да анексира някои области от северната част на крайбрежната ивица и да ги превърне в затворена военна зона, прогнозира още Фондация "Карнеги" за международен мир.
