О свен ако Европейският съюз не се съгласи на исканото от Лондон отлагане, нещо за което до голяма степен просто няма време, тъй като е необходимо съгласието на всички страни членки, 12-тият час на 29 март ще отбележи първия случай в историята на общността, в който държава напуска.
Брекзит ще заема все по-голяма част от публичния дебат, не на последно място заради многото неясноти, които го заобикалят, пише Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
Относително ясно е обаче как ще изглежда икономиката на ЕС след отделянето на Великобритания, тъй като скоро след референдума Евростат формира отделна статистическа единица, която включва всички останали страни членки.
Най-подходящата отправна точка е брутният вътрешен продукт. Номинално през 2018 г. според данните на Евростат общият БВП на ЕС е бил 14,5 трилиона евро, а този на Великобритания – 2,16 трилиона евро, което я прави третата най-голяма икономика в съюза.
В динамика Великобритания е допринесла с повече за общия ръст на икономиката на ЕС от повечето европейски държави, като преизчислен назад, ръстът на БВП на ЕС-28 спрямо 2010 г. е бил 12,8% спрямо 12,2% след изваждането на Великобритания от сметката - това най-вероятно е резултат от различната скорост на възстановяване от кризата на отделните страни-членки.
Въпреки това, ЕС като цяло, ще запази своето второ място по БВП в света, но ще се придвижи доста по-близо до нареждащия се трети Китай.
Липсата на Великобритания ще се чувства силно и във външнотърговската статистика. Към 2018 г. британският износ е бил на стойност общо 409 милиарда евро, което го поставя на пето място след този на Германия, Франция, Италия и Холандия. Специално що се отнася за износа извън ЕС Великобритания отговаря за над 15% от него.
С други думи, след Брекзит съществува известен риск от затваряне на търговията в рамките на ЕС, доколкото Великобритания е сред страните-членки, отворени повече към външни пазари. Неяснотите около бъдещия режим на търговия между ЕС и Великобритания също са от значение, особено що се отнася до урегулирането на границата с Ирландия, т.е. форматът на споразумението за излизане до голяма степен ще предопредели обема на бъдещия стокообмен.
По-трудно е да се оцени влиянието на Брекзит върху чуждестранните инвестиции в ЕС, тъй като страната днес е една от най-привлекателните, особено за капитали от икономики извън съюза. Политическата нестабилност обаче е сред факторите, които най-често влияят негативно на инвестиционните намерения, а и загубата на лесния достъп до европейския пазар със сигурност ще отвърне немалко инвеститори от Великобритания.
Не е без значение и загубата на значителен демографски потенциал – след Брекзит населението на ЕС ще намалее от 512 милиона души на 446 милиона. Благодарение и на миграцията към Великобритания от страните от британската общност, тя е и сред държавите с относително по-благоприятна възрастова структура и по-бавно застаряване. Трябва да имаме предвид, обаче, че в зависимост от новите режими за пребиваване на британски граждани в ЕС и на европейски граждани във Великобритания, най-вероятно Брекзит ще е последван от значителна миграция през новите граници. Броят на европейските граждани, които днес работят във Великобритания, е над 1,2 милиона души, предимно от бившия Източен блок, чието оставане може да се окаже затруднено.
От гледна точка на работната сила ЕС губи приблизително 31 милиона заети лица във възрастовата група между 15 и 64 години от общо 221 милиона заети, т.е. около 14%. Понастоящем Великобритания се радва на по-ниска безработица от средната за Европейския съюз.
Далеч не е без значение и профилът на работната сила, като Великобритания има значително по-висок дял на заетите с висше образование от средния за ЕС, както и по-висок дял на населението в трудоспособна възраст с висше образование. Трябва да имаме предвид, обаче, че немалка част от фирмите във високотехнологичния и финансовия сектори търсят начини да се прехвърлят на континента заради неясното бъдеще след Брекзит.
Бюджетът на ЕС също ще претърпи чувствителни изменения, тъй като Великобритания е четвъртият най-голям платец в него след Германия, Франция и Италия и е сред нетните донори. По груби сметки Великобритания внася около 20 милиарда евро, а взема обратно под формата на субсидии малко над 7 милиарда, съответно европейският бюджет ще загуби приблизително 5% от общия си обем. Това от своя страна ще означава преструктуриране и на приходите най-вероятно за сметка на най-големите донори днес, предимно Германия, и на разходите.
Ако Великобритания напусне ЕС в края на този месец, в следващите месеци със сигурност ще изплуват много и различни неочаквани ефекти, а пълна и обективна оценка на ефекта на Брекзит ще можем да направим чак след години, когато се слегне прахът на политическата и икономическа битка.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
