Как се стигна до политическата криза в Перу?

П резидентката на Перу Дина Болуарте откликна в понеделник на исканията на протестиращи и обяви в телевизионно обръщение, че ще изпрати до Конгреса предложение за произвеждане на изборите на по-ранна дата. Решението на Болуарте беше обявено на фона на многохилядни демонстрации, които продължават в Перу, с искане тя да подаде оставка и да бъдат насрочени избори, на които да бъдат избрани нов президент и нов законодателен орган, предаде Асошиейтед прес.

Perú: La propuesta de elecciones anticipadas de Dina Boluarte no calma los ánimos en las calles

Los violentos enfrentamientos entre manifestantes y la policía han dejado al menos dos muertos. La comunidad internacional condena la violencia y hace un llamado al diálogo. /pl pic.twitter.com/8w7A4rOKM7

— DW Español (@dw_espanol) December 12, 2022

В разгара на политическата криза много демонстранти настояват за освобождаването от ареста на лявоцентристкия президент Педро Кастильо, отстранен от власт от законодателите миналата сряда, след като се опита да разпусне Конгреса преди той да гласува импийчмънт срещу него.

Протестите, разтърсващи Перу, се разгоряха най-вече в селските райони - крепости на Кастильо, бивш учител и ново лице в политиката от беден планински район в Андите. Протестиращите подпалиха полицейски участък, разрушиха малко летище, използвано от въоръжените сили, и излязоха на улични шествия.

Как се стигна дотук?

Лидерът на левицата Кастильо обяви миналата сряда, че разпуска Конгреса, въвежда комендантски час и ще използва извънредни правомощия, за да свика нови избори. Кастильо обяви плановете си да разпусне "временно" законодателния орган и да управлява с декрет, за да "възстанови върховенството на закона и демокрацията" в Перу. Този ход беше осъден от Конституционния съд като "държавен преврат", а депутатите бързо се събраха и с огромно мнозинство гласуваха за отстраняването на Кастильо със 101 гласа от общо 130. След това вече бившият президент беше арестуван и обвинен в "бунт и конспирация за нарушаване на конституционния ред". Часове след импийчмънта вицепрезидентът Дина Болуарте положи клетва като нов президент на Перу.

Това беше третият опит за импийчмънт на Кастильо, откакто той встъпи в длъжност през юли 2021 година. Последната правна битка започна през октомври, когато прокуратурата подаде конституционна жалба, в която се твърди, че Кастильо е ръководил "престъпна организация", която се е облагодетелствала от държавни поръчки и е възпрепятствала разследвания. Миналата седмица Конгресът на Перу изпрати призовка до Кастильо заради обвинения в корупция, които той отхвърли, обвинявайки съперниците си, че се опитват да "взривят демокрацията и да пренебрегнат правото на избор на нашия народ".

La situacion en Perú es insostenible. El Pueblo se ha declarado en rebeldía en contra del Gobierno de facto de Dina Boluarte.

El Pueblo pide la liberación de Castillo, convoctaria a nuevas elecciones y la instalación de una Asamblea Constituyente.

¡PERÚ SE HA LEVANTADO! pic.twitter.com/FAT3M6hr8N

— Juan Fran Torres (@JuanfranTorres) December 12, 2022

Правителството на Кастильо страдаше от политическа нестабилност в продължение на месеци. Срещу него и членовете на семейството му са заведени шест разследвания за корупция. Той отрича да е извършил каквото и да било нарушение.

Първият от предишните два опита за импийчмънт беше през декември миналата година. Тогава сравнително малка група опозиционни депутати се възползва от разследване на прокуратурата за незаконно финансиране на управляващата партия. За да бъде отстранен президентът, е необходимо две трети от 130-те депутати да гласуват "за". Тогава само 46 депутати подкрепиха свалянето на президента от власт.

През март Конгресът отново се опита да отстрани Кастильо за "постоянна морална неспособност" - термин от перуанското конституционно право, за който експертите твърдят, че няма ясно и обективно определение и който Конгресът е използвал многократно от 2017 г. насам, за да се опита да отстрани президенти.

През октомври петима от съюзниците на Кастильо бяха задържани по обвинения в корупция. През август по искане на прокуратурата неговата снаха Йенифер Паредес беше задържана в предварителния арест за срок от 30 месеца. Прокурорите твърдят, че Паредес е участвала в схема за предоставяне на договори на съюзници на президента в родния му регион. Засега срещу нея няма повдингнати обвинения в извършване на престъпление.

Miles de personas toman las calles en #Perú para exigir nuevas elecciones, la liberación de #PedroCastillo y la renuncia de la nueva presidenta #DinaBoluarte

México quiere otorgarle asilo, pues lo considera víctima de una persecución política por parte de la justicia peruana/cc pic.twitter.com/HZUT6d00o7

— DW Español (@dw_espanol) December 9, 2022

Кастильо се кандидатира за президент с лява платформа, която обещаваше по-справедлива икономическа система, но до голяма степен управляваше като центрист. Той твърди, че е жертва на кампания за отстраняването му от власт.

Новият президент Болуарте е юрист по образование и е първата жена президент на Перу. Тя разкритикува хода на Кастильо за разпускане на Конгреса като "опит за преврат". През последните седмици Болуарте се дистанцира от Кастильо и подаде оставка от министерски пост в неговия кабинет. Болуарте се е доказала като човек, който "се носи по течението", заяви анализаторът Андрес Калдерон, отбелязвайки как тя бързо се е дистанцирала от Владимир Серон - предизвикващ полемика марксист и основател на собствената ѝ социалистическа партия.

🔴Dina Boluarte, presidenta de la república: "Cuando se juró el cargo hace dos días, se hizo hasta el 2026; sin embargo, si la sociedad y si la situación lo amerita, adelantamos las elecciones". ►https://t.co/Jsj9IK8V8k pic.twitter.com/vGr0TQXMIG

— TVPerú Noticias (@noticias_tvperu) December 9, 2022

Перуанската политика е белязана от поредица от свързани с корупция дела и кризи, като отстраняването на президента Педро Кастильо е само последната. Неговата съдба е подобна на тази на предшествениците му на президентския пост.

Мануел Мерино, 2020 година.

Бивш ръководител на Конгреса, който води процедура по импийчмънт срещу предшественика си Мартин Вискара. Той подаде оставка, след като два смъртни случая по време на протести срещу неговото правителство предизвикаха широко разпространени призиви за отстраняването му. Депутатите бяха заявили, че ще започнат процедура по импийчмънт срещу него, ако не подаде оставка.

Мартин Вискара, 2018-2020 година.

Депутатите отстраниха Вискара, след като в медиите се появиха твърдения, че е получил подкупи на стойност 2,3 милиона сол (640 000 долара) от две компании, спечелили търг за обществени поръчки, докато е бил областен управител преди години. Вискара, който отдавна беше в конфликт със законодателите, категорично отрече обвиненията, но беше освободен от длъжност, след като втора процедура по импийчмънт в рамките на няколко месеца го призна за "морално неспособен" да управлява.

Педро Пабло Кучински, 2016-2018 година.

Прокуратурата разследваше Кучински за облагодетелстване чрез договори, сключени с бразилската строителна фирма "Одебрехт", докато е бил министър в правителството на бившия президент Алехандро Толедо. Първоначално Кучински отричаше всякакви връзки с "Одебрехт" - компания, която е в центъра на разследване за политическа корупция, обхванало целия регион. Но в крайна сметка той призна, че неговата консултантска фирма е консултирала строителя по отношение на финансирането на проекти. Кучински подаде оставка от президентския пост през 2018 г. под натиска на Конгреса.

Оланта Умала, 2011-2016 година.

Умала беше изправен пред съда по обвинения, че е получил 3 милиона долара от "Одебрехт" по време на кампанията за президентските избори през 2011 година. Прокураратурата поиска 20 години затвор. Умала отрича обвиненията.

Алан Гарсия, 1985-1990 г. и 2006-2011 година.

Гарсия се самоубива през април 2019 г. с изстрел в главата, когато перуанската полиция пристига, за да го арестува по обвинения, че е участвал в друга схема за подкупи, отново свързана с "Одебрехт". Харизматичен политически лидер, изкарал два мандата, Гарсия многократно отричаше обвиненията в корупция.

Алехандро Толедо, 2001-2006 година.

Толедо е обвинен, че по време на мандата си е получил подкуп в размер на 20 милиона долара от "Одебрехт". Той е на свобода под гаранция в САЩ, но срещу него се води процедура за екстрадиция в Перу. Бившият президент, който отрича обвиненията, прекара близо осем месеца в калифорнийски затвор.

Алберто Фухимори, 1990-2000 година.

Фухимори излежава 25-годишна присъда в затвора за нарушаване на човешките права, включително за командване на "ескадрони на смъртта", които са избивали цивилни по време на кампания за борба с въстаници през неговите мандати. По-късно той е признат за виновен и във връзка с голям корупционен скандал.