70 години след ядрения опит “Касъл Браво”, проведен в Тихия океан, Сецуко Шимомото пътува до Маршаловите острови, за да участва във възпоменателно събитие за експеримента, който според нея е довел до смъртта на баща ѝ, съобщава Deutsche Welle.
Тестът на 1 март 1954 г. е значително по-голям от очакванията на учените, които разработват водородната бомба. И до днес "Касъл Браво" остава най-мощното ядрено устройство, взривявано някога от американската армия. Неуспехът да се предвиди размерът на взрива, съчетан със силните ветрове в централната част на Тихия океан, води до това, че радиоактивните отпадъци падат върху огромна част от океана и върху около 1000 японски риболовни лодки в района.
Една от лодките, засегнати от радиоактивното замърсяване, е Daigo Fukuryu Maru, по-известна като Lucky Dragon 5 ("Щастливият дракон 5"). След взрива всичките 23-ма души от екипажа получават главоболие, болки в очите и се оплакват от гадене. Един от мъжете - Айкичи Кубояма, умира шест месеца по-късно от усложнения, свързани с излагането на радиация.
Борба за справедливост
Лодката “Щастливият дракон 5" в момента се намира в музей в Токио. Другите лодки, които са били в региона, обаче до голяма степен са били забравени, въпреки че на тях са били близо 10 хиляди моряци. Шимомото иска да промени това.
“Искам да покажа вредите от радиацията”, обяснява жената.
“Искам всички държави в света да се включат в Конвенцията за ядрените оръжия, която забранява разработването, притежанието, използването и заплахите с ядрени оръжия”.
В по-широк план Шимомото има за цел да насърчи подкрепата за гражданите на Хирошима и Нагасаки, които са оцелели през 1945 г. Тя също така иска да спечели подкрепа за поредица от съдебни дела, заведени от японски рибари или техните оцелели семейства срещу японското правителство за обезщетение за техните страдания.
САЩ изплаща само малка сума
Бащата на Шимомото, Тубей Огуро, е бил 30-годишен рибар на борда на японски риболовен кораб, когато "Касъл Браво" избухва в 6,45 ч. местно време на изкуствена платформа в Тихия океан. Шест години по-късно в моряшкия му дневник е записано, че е уволнен поради неуточнено заболяване.
На 60-годишна възраст Огуро претърпява операция, при която три четвърти от стомаха му са отстранени заради рак, но едва след смъртта му през 2002 г., на 78-годишна възраст, са извършени подробни медицински прегледи на останалата част от екипажа на неговия и на другите кораби, които са действали край атола Бикини, където е взривена бомбата през 1954 година. Изследванията потвърждават хромозомни аномалии, въпреки че усилията на рибарите да получат признание и обезщетение за медицинските си оплаквания не дават резултат.
През 1955 г. Съединените щати изплащат на Япония 2 млн. долара като обезщетение, но отказват да признаят отговорност, приключвайки въпроса на политическо ниво. Японското правителство изплати на всеки от екипажа на "Щастливият дракон 5" по 2 млн. йени (12 278 долара по днешен обменен курс), но не предостави нищо на рибарите на борда на други кораби. Критиците твърдят, че Токио се е стремял да загърби проблема възможно най-бързо, за да не разгневи САЩ.
Токио: без опасност за здравето на хората
Министерството на здравеопазването в Токио призна, че членовете на екипажите на 10 кораба са били изложени на радиация, но настоя, че дозите не са достигнали нива, които биха могли да навредят на здравето им. Въпросът до голяма степен е оставен така до 1985 г., когато ученици от училище в префектура Кочи, където са базирани много от риболовните кораби, намиращи се в района на ядрения взрив, интервюират рибари в рамките на училищен проект.
Местните, а след това и националните медии се запознават с разказите на моряците, които повдигат много въпроси. Министерството отхвърля исканията за подробна информация за излагането на радиация през 1954 г. с аргумента, че документите, издадени тогава, вече не съществуват. През септември 2014 г. властите най-накрая признават, че всъщност разполагат с данните.
Дългото забавяне на предаването на документите пречи на рибарите да започнат съдебни спорове за обезщетение от САЩ. Те твърдят, че японското правителство умишлено е укрило информацията.
Първоначално две по-нисши съдебни инстанции отхвърлят исковете, заведени от 31 ищци, с мотива, че 20-годишният давностен срок по делото е изтекъл. Ищците предявяват претенции срещу решението с мотива, че държавата е укривала доказателства. Съдилищата обаче са категорични, че това не се е случило умишлено.
Адвокатът Масайоши Найто представлява намаляващия брой ищци по делото за обжалване. "Не трябва да забравяме, че това се случи скоро след прекратяването на огъня в Корейската война и официалното основаване на Китайската народна република (през 1949 г.), а след инцидента с “Щастливият дракон 5" имаше опасения, че това ще насърчи антиядреното движение в Япония", казва Найто.
САЩ и Япония са прикрили събитието
"Правителствата на САЩ и Япония се опитаха да прикрият случилото се на Маршаловите острови", казва Найто. Рибарите първоначално не са протестирали шумно, тъй като са се страхували от остракизъм в японското общество и от това, че поминъкът им ще бъде застрашен, добавя той.
През 2019 г. Найто обжалва решенията на съдилищата от по-ниска инстанция, в които се изисква държавната застрахователна схема за моряците да покрие разходите им за медицински грижи. Той смята, че делото ще зависи от това "как съдът ще реагира на прикриването на фактите от страна на правителството”.
Шимомото ще използва пътуването си до Маршаловите острови, за да се обяви против ядрените оръжия. Тя казва, че се надява хората, които са пострадали от тези опити, да получат възмездие.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
