Б лян за създаване на православна империя таи Владимир Путин. Съюзниците му за това ще са гръцката църква, а Ватикана, оказва се, е таен партньор на Москва. Това разчетоха анализатори зад сближаването между Русия и Светия престол и предстоящата визита на руския президент в Гърция.
Списание "Тайм", "Форбс" и международната общественост определят Путин не само като един от най-влиятелните хора на планетата, но и като човек, успял да обедини повторно разпадналия се Съветски съюз, отбелязва в анализ гръцкият "Прото тема".
Между Владимир Путин и руския патриарх Кирил се създадоха тесни връзки. Във видеото горе - президентът поздравява владиката за празника му на 24 май.
Engaging with Orthodox Christianity for #Putin is about politics over piety argues @JEyal_RUSI https://t.co/yTJWHC8oDb
— RUSI (@RUSI_org) May 24, 2016
Започвайки кариерата си в Санкт Петербург, където е роден, Владимир Путин превзема Москва и от съветник по международните въпроси и бивш ръководен кадър на КГБ,
стига до кормилото на руското всемогъщество, което държи твърдо от 17 години насам.
Православието изглежда играе значителна роля в затвърждаването на неговия мащабен план за възраждане на руската слава. Впрочем това бе споменато и от самия Путин в негова реч: "Руската нация и обединената руска държава започнаха да се създават с идването на християнството", продължава гръцкото издание.
В своята книга "В мозъка на Путин" Мишел Елчанинов, който е считан за един от най-известните интелектуалци във Франция, въпреки че произходът му е руски, е твърди, че Путин иска да възроди панславизма.
Le livre de Michel ELTCHANINOFF Dans la tête de Vladimir Poutine vient de sortir en allemand !#Poutine @ActesSud pic.twitter.com/62hIeFWkNq
— sophie Patey (@s_patey) February 29, 2016
От известно време се наблюдава и стратегически съюз между Русия и Ватикана.
Последната им съвместна инициатива бе срещу документа за равенство между половете.
След разпадането на СССР възстановяването на католическите църкви в постсъветското пространство, и в частност в Украйна, повлече след себе си напрежение в отношенията между Рим и Москва, отбелязва анализ във френското издание "Фигаро".
Това обаче се промени след разговор между папата и Путин през ноември 2013 г., както и при историческата среща на Франциск с патриарх Кирил в Хавана през февруари 2016 г. (първата от времената на разкола между Рим и Константинопол през 1054 г.).
Сближаването на Рим и Москва дава на Кремъл основите на морала, който помага да се заличи
споменът за войната в Украйна и улеснява нормализирането на отношенията с международната общност, се казва в анализа.
"Patriarch Kiril & Pope Join for World Peace" / Global News & Fashion; CSRN: https://t.co/ZhwxnCCpkE pic.twitter.com/z8rOzeJ0on
— Jean-Paul Cassone' (@slick8851) February 25, 2016
Президентът възроди Света Русия. Що се отнася до патриарха, "той поддържа националистическата реторика на антизападната путинова пропаганда и насърчаването на понятието "Руски свят ", казва експерт.
В какво е интересът на Ватикана?
С приключването на Студената война Ватикана неизменно проявява желание да води диалог с Москва. „Русия е един от центровете на новия многополюсен свят“, пише специалистът по Ватикана Констанс Колона-Сезари. „Това е империя в процес на изграждане, на която трябва да бъде подадена ръка.“
6 милиона католици в Украйна или 100 милиона православни в Русия? Ватикана направи своя избор. Франциск не само не осъди руската агресия, но и не защити сродните с Рим гръко-католици.
Втората линия на Ватикана засяга морала и политиката. След падането на Берлинската стена Русия и Ватикана бързо установиха отношения. Заинтересовани от това бяха и двете страни. Сближаването започна при Йоан-Павел II, беше подхванато от Бенедикт XVI и още по-ускорено при Франциск.
