Н а фона на кризата в Украйна и оценките на Киев, че руската инвазия е причинила на страната щети от над 300 млрд. долара, дойде, за пореден път, искането на Полша към Германия за репарации за нанесени щети по време на Втората световна война.
Полски министър избухна с тежки обвинения към Берлин
Киев планира да си издейства резолюция от Общото събрание на ООН за създаване на международен механизъм за компенсиране, посочи министърът на правосъдието Денис Малюска пред медийната група Функе.
Въпреки че нанесените от руските войски щети да са оценени на много по-голямо число от споменатото от Малюска, 300 млрд. долара са активите на руската национална банка, в страните от Г7, които са замразени заради наложените на Москва санкции, посочва ДПА.
В тази връзка Дмитрий Песков, говорителят на Кремъл, посочи, че всеки опит за използване на замразените руски активи за възстановяване на Украйна би бил "откровена кражба“, цитира думите му Ройтерс.
Разпалвайки отново конфликт от миналото, миналата седмица Полша призова Германия да й плати 6,2 трилиона злоти (1,3 трилиона евро) репарации за окупацията през 1939-1945 г, съобщи "Политико“.
Пред сп. „Шпигел“ полският премиер Матеуш Моравецки заяви, че страната му ще се свърже по този въпрос първо по дипломатически канали.
"Това е нашата цел", заяви Ярослав Качински, ръководител на управляващата в Полша националистическа партия "Право и справедливост" (ПиС), по повод 83-тата годишнина от нахлуването на нацистка Германия в Полша.
"Знам, че тръгваме по път, който ще отнеме много време и няма да е лесен. Не обещаваме бързи успехи", каза Качински на пресконференция за оповестяване на доклад, изготвен от "Право и справедливост".
Полша е опустошена от нахлуването и окупацията на Германия, при което загиват около 6 милиона души - една пета от населението (включително почти цялото еврейско население). От Варшава остават димящи руини. Пресконференцията миналата седмица се проведе във варшавския кралски замък - сграда, разрушена по време на войната и възстановена едва през 70-те години на миналия век.
"Германците нахлуха в Полша и ни нанесоха големи щети. Окупацията беше изключително престъпна, невероятно жестока и предизвика последици, които в много случаи продължават и до днес", каза Качински.
Полша оцени щетите, нанесени от Германия през ВСВ
Казусът, от една страна, е ясен – за Полша, от друга – правна – много заплетен, а от трета – за Германия – той не съществува.
Следвоенното комунистическо правителство на Полша - сателит на СССР - се съгласява под натиска на Москва да се откаже от исканията за репарации срещу Източна Германия през 1953 г., което прави юридически сложно за Варшава да предяви каквито и да било претенции. Полша също така получи големи територии от Германия след войната, като същевременно загуби около една трета от земите на предвоенна Полша в полза на Съветския съюз.
Германското външно министерство реагира на аспирациите на Варшава, посочвайки, че "позицията на федералното правителство е непроменена, въпросът за репарациите е затворен". "Полша се е отказала от по-нататъшни репарации отдавна, през 1953 г., и е потвърдила този отказ няколко пъти. Това е съществена основа за днешния европейски ред. Германия отстоява политически и морално своята отговорност за Втората световна война". В подобен дух се изказа и германският канцлер Олаф Шолц: "Както всички федерални правителства досега, и аз мога да посоча, че този въпрос е окончателно решен от международното право", заяви той в интервю за "Франкфуртер алгемайне цайтунг".
Въпреки всичко в момента, когато Европейският съюз се е концентрирал върху предотвратяване на завземането на Украйна от Русия, Полша връща на дневен ред конфликт от миналото, посочва Ройтерс.
Политическият елит в Полша не е единен по въпроса, посочва ДПА. Агенцията цитира опозиционния лидер Доналд Туск, който определя действията на правителството като „антигерманска кампания“, посочвайки, че по този начин лидерът на ПиС Ярослав Качински се стреми да укрепи подкрепата за неговата управляваща партия.
Полският президент подписа закон за газовата безопасност
Доцент Матеуш Пятковски, специалист по международно право в университета в Лодз, посочва в „Ноутс фром Поланд“, че през 1953 г. комунистическият лидер на Полша, Болеслав Берут, прави изявление, в което обявява, че от 1 януари 1954 г. Полша ще се откаже от всички неуредени искания за военни репарации. Ученият обаче обръща внимание, че отказът – като документ - не е публикуван или обнародван, а има само разпространено от пресата изявление на Берут.
Германското правителство счита, че отказът е валиден, тъй като е направен публично, а по-късно Полша на два пъти потвърждава правното значение на отказа. Аргументите в полза на Берлин идват поради факта, че полското правителство потвърждава валидността на отказа от репарации през 1970 г. (когато все още е под комунистическо управление) и през 2004 г. (15 години след падането на комунизма).
Във връзка с подновените искания на Полша в. „Велт“ посочва, че компенсациите след войни не са ново изобретение. По-специално през XIX век Германия е била най-облагодетелстваната от това.
"Частта от обезщетението, което Франция обещава на съюзническите сили, се определя на седемстотин милиона франка." Това е формулировката на член IV от втория Парижки мирен договор от 22 ноември 1815 г. Това става въз основа на водените от войските на Наполеон войни, които опустошават големи части от Европа. След поражението му победителите поискаха тази компенсация.
Три поколения по-късно, след загубената война срещу Германия през 1870/71 г., Франция трябва да плати отново. Този път новосъздадената Германска империя получава пет милиарда франка в злато. Това се равнява на 1450 тона от благородния метал и около 25 процента от промишлената продукция на Франция по това време.
Въпреки това имаше основателни причини, поради които западните сили прекратиха тази практика след Втората световна война.
В подкрепа на отказа на Берлин да изпълни исканията на Полша „Велт“ припомня Договора „Две плюс четири“. Той е сключен в Москва на 12 септември 1990 г. между двете германски държави – Западна Германия и Източна Германия – и четирите държави, окупирали Германия след Втората световна война – Великобритания, Съветския съюз, Съединените щати и Франция. Договорът, влязъл в сила на 15 март 1991 г., не съдържа клауза за репарации, което открива пътя за Обединението на Германия.
Вестникът посочва, че дискусиите за репарациите ще продължат. Дори повече от 200 години след появата им. Въпросът е дали след като беше затворен след Втората световна война, този подход ще бъде съживен. И за кого – и дали въобще - ще бъде полезен.
