П ървоначално изглеждаше, че руската инвазия в Украйна е вдъхнала нов живот на съюзниците на САЩ в НАТО и ги е накарала да бъдат по-енергични в защитата на Европа. Но напоследък някои анализатори отбелязват, че конфликтът всъщност е имал точно обратния ефект и континентът сега е още по-зависим от Вашингтон. Това не е изненадващо, тъй като зависимостта на Европа неизбежно нараства правопропорционално на ангажиментите на САЩ в областта на сигурността.
Въпреки че френският президент Еманюел Макрон се застъпва за стратегическа автономия през последните години, а германският канцлер Олаф Шолц обяви Zeitenwende, или исторически обрат във военната политика в отговор на руската офанзива, и двете страни действат много предпазливо по време на този конфликт. След подобно решение на САЩ и Великобритания, Германия много неохотно изпраща танкове "Леопард 2" в Украйна. А Макрон настоява интересите на Русия в областта на сигурността да бъдат признати в процеса на следвоенно урегулиране.
Репортери на "Франс прес": Фосфорни боеприпаси бяха изстреляни по град Часов Яр в Украйна
Това предизвиква все по-голямо недоволство сред източноевропейските съюзници като Полша и балтийските държави, които се сблъскаха със западните си партньори заради твърдите им позиции по отношение на Русия, като смятат, че те действат нерешително и несигурно. Тези страни сега са още по-ентусиазирани относно необходимостта от продължаващо американско присъствие в Европа.
Но сдържаността на Париж и Берлин по отношение на Москва не се дължи на безгръбначие или изчисления. Поради различията в географията, силата и историята, западноевропейците и източноевропейците имат много различни възприятия за Русия и заплахите, които тя представлява.
Обикновено това би било признак, че двете половини на Европа не са естествени съюзници. В исторически план Източна Европа често е страдала от това, че е била принудена от съдбата да се превърне в буферна зона между Западна Европа и Русия. Източноевропейците разбираемо не желаят да се върнат към тази роля.
Тази фундаментална асиметрия се появи в алианса с разширяването на НАТО през 90-те години на ХХ век и по-късно, когато източноевропейските държави се присъединиха към него. Тези линии на разлом бяха невидими заради лидерството на САЩ, но те възпират западноевропейците да се "активизират", както (официално) изисква Вашингтон.
САЩ предупредиха Москва да не изостря ситуацията след случая с разбилия се дрон в Черно море
Западните коментатори машинално обвиняват Франция и Германия, че не правят достатъчно, за да подкрепят Украйна, което подкопава доверието към тях в очите на Източна Европа и прави източноевропейците все по-зависими от Вашингтон, а той е сигурен, че ще им помогне да гарантират сигурността си. Според този възглед Западна Европа просто трябва да премине към военно положение и да поведе кръстоносен поход срещу Русия.
Но има няколко причини да бъдем скептични към подобни твърдения. Първо, поради слабия успех на руската армия реакциите на Франция и Германия изглеждат добре премерени. Вече няколко месеца Москва не успява да превземе малкия областен център Артемовск и със сигурност няма да тръгне към Варшава в близко бъдеще. Освен това, докато източноевропейците със сигурност искат да видят руските полета, засети единствено със сол и превърнати в пустиня, Франция и Германия разбират, че Русия винаги ще бъде сила в техния регион и че мирното съжителство изисква разумни насрещни компромиси.
Второ, САЩ не трябва да очакват, че Европа ще последва примера им и ще предприеме забранителни мерки за запазване на надеждността на разширеното възпиране, ако тя премине към стратегическа автономия и открито възпиране на Русия. Източноевропейците също не трябва да разчитат на това.
Според широко разпространените аргументи за "по-справедливо разпределение на тежестта" между съюзниците, САЩ трябва да призоват най-способните от тях да направят повече за укрепване на собствената си отбрана. Как да се постигне това? САЩ трябва да удвоят собствените си усилия, доказвайки им, че са верни на ангажиментите си, твърдят критици. Те не обясняват логиката на подобни действия, но нейната противоречивост е очевидна. Колкото повече правим, толкова по-малко ще правят нашите съюзници, тъй като ги обезкуражаваме.
Руският посланик в САЩ: Москва разглежда инцидента с американския дрон като провокация
Съществува и друга гледна точка по този въпрос. Според нея най-добрият начин да убедим богатите и способни държави от Западна Европа да поемат по-голяма отговорност е бавно, но открито и упорито намаляване на приноса си към сигурността на континента. Това вече няма да е "по-справедливо разпределение на тежестта", а "прехвърляне на тежестта".
Ако европейската сигурност е истинската цел, трябва да се обзаложим, че най-способните държави като Франция и Германия ще действат като всяка друга държава без гаранции. А именно, че те самостоятелно ще създадат силите и средствата, които смятат за необходими, за да гарантират сигурността си срещу заплахите, и ще управляват собствените си съюзи. Полша и балтийските държави предпочитат американските гаранции, но едва ли ще сънуват кошмари, ако получат гаранции за сигурност от своите силни и ядрени западни съседи.
Но ако трябва да бъдем откровени, твърдите привърженици на съхранението на трансатлантическия алианс със сигурност разбират противоречието, което се крие в призивите за "по-справедливо разпределение на тежестта". Никой в американския външнополитически естаблишмънт не иска да отстъпи на Европа мястото начело на масата на НАТО, което държи континента в американската сфера на влияние. А по думите на историка Ричард Саква продължаването на съществуването на НАТО ще бъде "оправдано от необходимостта да се противодейства на заплахите за сигурността, породени от разширяването на алианса".
