П олет 4819 на Delta от Минеаполис до Торонто катастрофира в канадското летище този понеделник, на 17 февруари. При сблъсъка едното крило се откъсна, самолетът се обърна с корема нагоре върху асфалта и част от него се запали.
Уплашени свидетели споделиха по-късно, че са се страхували от най-лошото.
Но спешните екипи успешно измъкнаха всички 80 пътници и екипаж от самолета, без нито една жертва.
Майкъл Маккормик, доцент в Аеронавигационния университет Ембри-Ридъл, видя в този инцидент резултатите от десетилетия подобрения в авиационната безопасност.
Самолет се преобърна и запали при кацане в Канада
„Това беше абсолютно феноменално – да видите самолет на гърба си в такава ситуация и хората да излизат невредими от него“, каза Маккормик.
New footage shows the Delta airplane crash-landing at Toronto airport.
— Pop Base (@PopBase) February 18, 2025
All passengers and crew survived.
pic.twitter.com/582NHfKmHU
„Но втората ми мисъл беше: добре, това е резултат от дизайна. Това е инженерството. Това са годините на изследвания в гражданската авиация... които направиха възможно оцеляването на пътниците.“
Горивото се съхранява предимно в крилата
Пътници от катастрофиралия самолет в Торонто разказват за ужаса
Огнените авиационни катастрофи от миналото са научили експертите, че реактивното гориво трябва да се съхранява главно в крилата, а не директно под пътниците.
„В ранните дни на авиацията горивото се съхраняваше в корема на самолета“, обяснява Маккормик.
При аварийното кацане в понеделник, самолетът Bombardier CRJ900 на Delta се преобърна и плъзна по пистата, а натовареното с гориво дясно крило се откъсна, оставяйки след себе си огромен пожар. Самолетът продължи да се плъзга, докато не остана по гръб.
Според Джо Якобсен, аерокосмически инженер с опит в Boeing и Федералната авиационна администрация, отделянето на крилото е предпазило пътническата кабина от пламъците.
„Нещата могат да се счупят... но ако това се случи в рамките на изискванията за дизайн, трябва да се анализира как точно се е счупило и дали е станало според инженерния замисъл“, коментира Якобсен.
Крилото може да се е отчупило поради недостатъци в поддръжката или конструкцията, допълва той. Разследването ще проучи тези възможности.
Когато едно крило се откъсне напълно при удар, това не само предотвратява експлозията на гориво, но има и друга ключова полза, посочва Маккормик.
„Искаме да отделим горивото от пътническия отсек и в същото време да гарантираме, че фюзелажът ще остане в стабилна позиция“, казва той.
В този случай самолетът действително се озова в стабилна позиция – макар и обърнат с главата надолу. Всички пътници обаче оцеляха, до голяма степен благодарение на специално проектираните седалки.
Седалките 16G са проектирани за безопасност, а не за комфорт
Съвременните търговски самолети разполагат с т.нар. 16G седалки, които могат да издържат натоварване, равно на 16 пъти силата на гравитацията, обяснява Маккормик.
„Не искате седалките да се разпаднат или да се откачат при самолетен инцидент – дори и ако машината е обърната с главата надолу“, казва той.
„Тези седалки не са специално проектирани за комфорт, а за издръжливост при аварийни ситуации. И всеки, който е седял в икономична класа за повече от няколко часа, знае това“, добавя той с усмивка.
Ключова функция на тези седалки са животоспасяващите предпазни колани.
„Без тях пътниците със сигурност щяха да бъдат разхвърляни из кабината и да получат много по-сериозни наранявания“, подчертава Хасан Шахиди, президент и главен изпълнителен директор на Фондацията за безопасност на полетите.
Според авиационния анализатор на CNN Питър Гоелц, ако тази катастрофа се беше случила преди няколко десетилетия, резултатът щеше да е далеч по-трагичен.
„Разликата днес е, че всички търговски самолети разполагат със седалки, които са здраво закрепени към фюзелажа и могат да издържат на удар до 16G“, казва Гоелц, бивш управляващ директор на Националния съвет за безопасност на транспорта.
„Това означава, че при аварийно кацане като това, ако сте правилно закопчани, ще оцелеете при удара и ще имате шанс да избягате“, обяснява той.
„А когато към това се добавят и напредъците в огнезащитните материали, шансовете за оцеляване се увеличават значително – стига пътниците да спазват указанията.“
Нищо не може да замени опитния екипаж
Въпреки че технологичният напредък е изиграл ключова роля за оцеляването на пътниците, „не можем да отдадем достатъчно признание на кабинния екипаж за безопасната евакуация на този самолет“, подчертава Маккормик.
Двете стюардеси на борда никога не са преживявали аварийно кацане с главата надолу, разказва Сара Нелсън, международен президент на Асоциацията на стюардесите-CWA.
Но въпреки това те са обучени за всякакви сценарии, включително евакуация на пътниците за по-малко от 90 секунди.
Макар десетки пътници да висяха надолу с главите си, пристегнати с коланите, екипажът успя да организира евакуацията на целия самолет за по-малко от минута и половина.
„Стюардесите изпълниха работата си перфектно. Те бяха истински герои“, заявява Нелсън.
Маккормик добавя:
„Надявам се, че този случай ще направи обществеността по-наясно и по-благодарна за мъжете и жените, които работят като стюардеси. Те не са там само, за да сервират напитки и да събират боклук. Те са обучени професионалисти, отговорни за безопасността на пътниците. И в тази катастрофа те свършиха феноменална работа.“
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
