Н а пръв поглед руска инвазия срещу Украйна би била лудост, тъй като Русия може да загуби много и да спечели твърде малко.
Самият руски президент Владимир Путин попита: „А за какво ни е Украйна?”.
В случай на инвазия Западът ще наложи унищожителни санкции на Русия или поне така обещават САЩ.
Само че възможността за война съвсем не е толкова нелогична, колкото изглежда на пръв поглед.
В Донбас наредиха масова евакуация, Путин: Ескалация
Най-големият коз на Путин е природният газ. През изминалата година Русия беше твърде пестелива по отношение на доставките на синьото гориво за Европа. Така, в момента европейските газохранилища са пълни на само една трета.
А Русия доставя над 40% от природния газ, внасян в Европейския съюз. Оттук е съвсем логично синьото гориво да бъде изключено от евентуални санкции. Русия обаче е основен доставчик и на редица други суровини.
„Те режат крайниците на хората": Брутален разказ за зверства в Донбас
Добър пример за нейната значимост е случаят с „Русал”. САЩ наложиха санкции на руския алуминиев гигант заради предполагаемото участие на милиардера Олег Дерипаска в анексирането на Крим през 2014 г. Цените на алуминия веднага скочиха в глобален мащаб. И санкциите срещу „Русал” бързо бяха махнати от бившия президент на САЩ Доналд Тръмп.
Природният газ е още по-мощен инструмент за влияние в руските ръце. Путин може да заплаши ЕС с контрасанкции и спиране на доставките на синьото гориво. А това би имало разрушителен, макар и само краткосрочен ефект върху европейската икономика, особено през зимата.
Вероятно това е причината Русия да води демонстративни заплашителни действия срещу Украйна вече близо година. Изненадваща атака би била далеч по-логична от военна гледна точка. Но така цената на синьото гориво нямаше да достигне рекордни стойности от над 180 евро за мегаватчас и съответно европейските газохранилища щяха да са по-пълни. Ефектът от руските действия стана особено видим в началото на седмицата, когато Русия обяви, че изтегля войски от украинската граница и природният газ поевтиня с 15%. Впоследствие това се оказа блъф от страна на Москва. Реално броят на разположените край Украйна руски войници нарасна до 190 хил.
Българка в Украйна: Чувстваме заплахата от Русия от 8 години насам
Ето защо възможността за война с Украйна значително ще намалее с трайно затопляне на времето.
„Ако Русия нахлуе в Украйна, тя ще бъде низвергната от международната общност. Ще бъде изолирана от световните финансови пазари, ще ѝ бъде отказан достъп до нови технологии", предупреди Белият дом. „Русия ще се сблъска с изтичане на капитали, засилване на натиска върху рублата, рязко покачване на инфлацията, по-високи разходи по дълга си, спад на икономиката и намаляване на производствения капацитет".
На пръв поглед Русия би загубила още повече от налагането на контрасанкции. Реално обаче част от доставките могат да бъдат пренасочени към Китай. Същевременно след 2014 г. Русия значително увеличи валутните си резерви от около 400 до над 630 млрд. долара. От тях стойността на златото нарасна от около 45, до над 132 млрд. долара. Така, поне в краткосрочен план, руската държава може да поеме значителни финансови загуби и дори да ограничи транзакциите си в долари.
САЩ: Евакуацията в Донбас е циничен ход на Москва
Друг основен фактор, позволяващ на Путин инвазия в Украйна, е реформата на армията. Руските въоръжени сили са доста по-модерни и по-добре тактически подготвени, отколкото бяха през 2014 г., когато започна конфликтът в Украйна.
И тъй като военното превъзходство на Русия в региона е пълно, няма причина Путин да не очаква евентуалната война да е успешна.
Вероятно при частична светкавична инвазия, която ще промени статуквото в района на Донбас и ще постави удобно за Москва правителство в Киев, санкциите на Запада не биха били толкова разрушителни или поне така се надява Путин. ЕС със сигурност не би искал да загуби основния си източник на редица суровини. А за природния газ реално и няма алтернативни доставчици, които да заместят напълно Русия в краткосрочен план.
Засега играта между Путин и Запада остава политическа. САЩ могат да си позволят твърда позиция, тъй като техният търговски обмен с Русия е сравнително малък. Но за ЕС ситуацията е много по-сложна.
Ако има война, тя вероятно ще започне преди застудяване на времето в Европа, тъй като студът ще засили значимостта на руския природен газ при преговорите след конфликта. Студена вълна се очаква в началото на март.
Инвазията обаче е последната опция, тъй като крие много рискове за Русия особено в дългосрочен план – ЕС ще започне да намалява зависимостта си от руските ресурси, а това ще постави руската икономика в подчинена роля на гиганта Китай.
Ето защо военен конфликт все още може да бъде избегнат с пробив в политическите преговори между Русия и Запада.
