Е вропейските федералисти могат да ликуват - Европейският съюз вече има истински президент. Само че той живее на Пенсилвания авеню №1600 във Вашингтон, познато още като Белия дом, пише Politico.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп си присвои титлата по време на един от спонтанните си разговори в Овалния кабинет, заявявайки, че лидерите на ЕС го наричат "президент на Европа".
Това предизвика подигравателни усмивки в Брюксел, където служители увериха, че никой не използва такова обръщение. Но думите на Тръмп отразяват неудобна реалност: лидерите на ЕС фактически са му предоставили място начело на тяхната маса.
От срещата на НАТО през юни, когато Тръмп показа съобщение, в което генералният секретар на алианса Марк Рюте го нарича "татко", до търговското споразумение ЕС–САЩ, подписано в Шотландия и изключително изгодно за Вашингтон, изглежда, че президентът има основания за самочувствие.
Никога от създаването на ЕС досега американски президент не е имал толкова пряко влияние върху европейските дела. И никога лидерите на 27-те страни членки не са били толкова склонни, дори отчаяни, да представят един президент на САЩ като фигура, която трябва да бъде хвалена, ухажвана, уговаряна, но никога открито оспорвана.
Неофициално европейските представители оправдават тази зависимост с необходимостта да задържат ангажимента на Вашингтон за сигурността на континента и бъдещето на Украйна. Но няма признаци, че след като са направили нужните компромиси, европейските лидери се опитват да възстановят авторитета си.
Напротив, те все по-често въвличат Тръмп в свои вътрешни дела, дори когато той не го иска. Пример е визитата на група европейски лидери във Вашингтон това лято. Те настояха Тръмп да притисне руския президент Владимир Путин (което той игнорира), но също така го помолиха да повлияе на своя "приятел" Виктор Орбан да свали ветото върху бъдещото членство на Украйна в ЕС.
Тръмп веднага вдигнал телефона. Макар Орбан да не промени позицията си, самият факт, че лидерите на ЕС поискаха от президента на САЩ да решава вътрешен спор, още повече утвърди неговия статут на неофициален европейски посредник.
"Той никога няма да бъде президент на Европа, но може да бъде нейният кръстник", коментира европейски дипломат. "По-подходящата аналогия е престъпна, става дума за мафиотски бос, който упражнява изнудващо влияние върху бизнесите, които твърди, че защитава."
How Donald Trump became president of Europe https://t.co/oTwzcqBlHy
— François d'Alançon (@fdalancon) September 10, 2025
- "Ефектът Брюксел"
Неотдавна ЕС с гордост се определяше като търговски гигант и "регулаторна суперсила" с достатъчно авторитет, за да налага своите стандарти дори на страни извън блока. Тогава Вашингтон възприемаше Европа като равен партньор.
През 2001 г. Европейската комисия дори блокира сливането за 42 млрд. долара между Honeywell и General Electric, символ на самочувствието на Брюксел. По-късно комисари като Маргрете Вестагер заплашваха да раздробят Google и принудиха Apple да върне 13 млрд. евро данъци в Ирландия.
Сравнете това със случая от миналата седмица, когато Комисията наложи глоба на Google за практики в рекламата. Решението бе отложено, а после публикувано тихомълком чрез прессъобщение и обяснително видео, без официални изяви.
Междувременно Тръмп обяви в Truth Social, че неговата администрация "няма да позволи тези дискриминационни действия да продължат".
"Не съм виждал нещо подобно в кариерата си в Комисията", признава високопоставен служител. "Тръмп вече е вътре в машината."
След преизбирането му европейските лидери внимават изключително много в публичните си изказвания, позволени са само мълчание или похвали.
Естонският президент Алар Карис дори заяви:
"Естония и много европейски държави подкрепят действията на Тръмп", въпреки че САЩ съкратиха средствата за сигурност за страни като неговата и обмислят намаляване на контингентите.
За някои анализатори съмненията на Тръмп в НАТО били "студеният поцелуй", от който Европа имала нужда, за да се събуди. Но илюзията, че той действа от загриженост, рухна при подписването на търговската сделка в Търнбъри, Шотландия. Това е акт, който мнозина в Брюксел определиха като безусловна капитулация.
"Няма да нарека това "преговори", коментира ветеранът в търговските преговори Сабине Вейанд.
- Кой носи вината?
В Брюксел започна търсене на виновници. Лесно е да се посочи Европейската комисия, която има изключителни правомощия в търговията. Теоретично председателката Урсула фон дер Лайен и комисар Марош Шефчович можеха да отвърнат на заплахите с мита, но не го направиха.
Бившият американски посланик в ЕС Антъни Гарднър обаче смята, че истинската вина е на държавите членки, които са настояли Комисията да се поддаде. "Това е липса на солидарност в ключов момент", казва той.
Последствията могат да бъдат дългосрочни: големите сили вече знаят, че могат да разделят ЕС чрез натиск. И това подкопава самата идея за "ефекта Брюксел".
Лидерите оправдават капитулацията си с аргумента на председателя на Европейския съвет Антониу Коща: "Ескалацията с ключов съюзник, докато източната ни граница е под заплаха, би била непремерен риск."
- Накъде оттук нататък?
Някои се опасяват от "век на унижения", сравним с този на Китай след Опиумните войни. Но проучванията показват, че европейците искат по-самостоятелна и силна Европа и винят лидерите, а не "ЕС" като институция, че не го постигат.
Един от малкото гласове, който не се примирява, е бившият италиански премиер и президент на Европейската централна банка Марио Драги. В серия речи той напомня, че лидерите сами са поискали неговия "Доклад Драги" за по-силна Европа, но го игнорират.
"В миналото ЕС можеше да бъде предимно регулатор и арбитър, без да се изправя пред трудните въпроси на политическата интеграция", каза Драги. "Днес, за да отговори на предизвикателствата, Съюзът трябва да се превърне от зрител, или най-много поддържащ актьор, в главен герой."
