О тминаващата 2025 г. беше сложна във всяко едно отношение за френския президент Еманюел Макрон, обобщават редица френски медии, сред които Франс пред, „Франс 24“, Бе Еф Ем Те Ве, „Монд“, „Фигаро“ и „Те Еф 1“.
Финансите на страната останаха в тежко положение – голям държавен дълг и голям дефицит, с които управляващите не успяват да се справят пет години след пандемията, засегнала икономиките на редица държави по света. Агенции за кредитен рейтинг понижиха оценката за Франция, а планираните бюджетни икономии станаха повод за няколко общонационални стачки и протести – на 11 и на 18 септември и на 2 декември.
Към неблагоприятната финансова ситуация, се добави и вътрешнополитическата криза в страната. Още в новогодишната си реч Макрон отчасти призна, че политическата нестабилност във Франция се дължи на това, че той реши миналата година да разпусне предсрочно парламента след победата на крайната десница на евроизборите. Този ход не доведе до победа на лагера на Макрон на парламентарните избори, а изведе начело обединен ляв фронт, с който Макрон реши да не се съобразява и удвои присъствието на крайнодесните в долната парламентарна камара. Центристкият лагер на Макрон състави десноцентристко правителство с френските консерватори – това на Мишел Барние, но то падна за рекордно кратък срок. Последва ново правителство, отново в десноцентристкия спектър – това на Франсоа Байру, което остана на власт само девет месеца и след като прокара бюджета за 2025 г., падна заради проектобюджета за 2026 г., предвиждащ големи икономии в размер на 44 милиарда евро. Макрон номинира в началото на септември лоялния си министър на въоръжените сили Себастиен Льокорню за премиер, който след почти месец консултации представи кабинет, в който изненадващо се появи на ключов пост Брюно Льо Мер, бившият министър на финансите, смятан за отговорен за лошото финансово състояние на страната. Последва раздор между центристите и консервативните десни и правителството приключи живота си 14 часа след създаването си. След седмица на призиви за оставка или импийчмънт на президента, за разпускане на долната парламентарна камара и за нови избори, Макрон не се съобрази с нито едно от исканията на другите политически сили и преназначи Льокорню на премиерския пост. За рекордно кратко време той състави нов кабинет, от който отпаднаха ключови фигури от редиците на консервативните десни, като например популярният вътрешен министър Брюно Рьотайо. Сега Льокорню се опитва да прокара проектобюджета за идната година, съдържащ мерки за икономии в размер на 30 милиарда евро. За да постигне успех в тази мисия, с която го натовари Макрон, Льокорню съгласувано с президента отложи за най-малко 18 месеца прилагането на спорната пенсионна реформа, която се смяташе за една от знаковите мерки в политиката на Макрон.
Заради вътрешнополитическата криза рейтингът на Макрон спадна до рекордно ниски нива, а този на крайнодесните се увеличи. В дясното пространство се заговори и за обединение между консервативните десни и крайнодесните. А съюзници на Макрон все по-често изразяваха недоумение от действията на президента. Заговори се е и за край на на макронизма, а все повече политици дадоха заявка за участие в президентските избори през 2027 г., които ще поставят финал на „ерата Макрон“. Самият Макрон обаче намекна, че би могъл отново да се кандидатира за президент през 2032 г.
Във вътрешен план през изминалата година Франция отбеляза и 10 години от два терористични атентата, белязали я завинаги – атентатите срещу редакцията на сатиричното издание „Шарли ебдо“ и срещу еврейски супермаркет през януари на 2015 г. и серията от координирани нападения, извършени на осем места в Париж на 13 ноември 2015 г. По повод тези годишнини Макрон увери сънародниците си, че Франция няма да допусне подобни атентати да се случат на нейна територия и че работи активно за осуетяване на терористичните заплахи. Тези уверения вероятно той ще повтори и догодина, когато страната ще отбележи и 10 години от атентата в Ница.
Но проблемите със сигурността във Франция остават сериозни. Илюстрация за тях беше обирът в Лувъра посред бял ден през октомври. Марсилия продължава да бъде белязана от насилие, свързано с банди за трафик на наркотици. През годината имаше и няколко случая на ескалация на напрежението в проблемни квартали на няколко френски града. А в последните месеци на два пъти имаше случаи на насилие и заплахи срещу млади жени в парижкия обществен транспорт. Крадци проникнаха дори в дома на бившия френски президент Франсоа Оланд в Париж въпреки постоянната полицейска охрана.
Обирът в Лувъра, както и последвалите още няколко инцидента в музея – наводнение и открити структурни дефекти в една от музейните галерии, повдигнаха също така и въпроса дали Франция, която се слави с богато историческо и културно наследство, успява да се погрижи адекватно за него.
Във вътрешнополитически план Франция беше белязана и от съдебните дела срещу видни френски политически фигури. Крайнодясната лидерка Марин Льо Пен беше осъдена на 4 години затвор и 5 години забрана да заема избираема длъжност по дело за неправомерно използване на европейски средства. Ако присъдата й бъде потвърдена на апелативна инстанция догодина, това ще я извади от битката за президентския пост през 2027 година. Льо Пен твърди, че съдебният процес е политически мотивиран. Тези дни срещу нейния „резервен вариант за кандидат-президент“ Жордан Бардела също беше внесена жалба за неправомерно използване на евросредства. Бившият президент Никола Саркози пък беше осъден на пет години затвор ефективно по дело за неправомерно финансиране от страна на Либия на кандидатпрезидентската му кампания през 2007 г. и дори влезе зад решетките за три седмици, което се случва за първи път в историята на Франция и за първи път в ЕС. Това също нанесе удар по репутацията на Франция при управлението на Макрон, въпреки че той изтъкна неколкократно, че няма нищо общо с решенията, взимани от независимата съдебна система на страната.
На фона на тези вътрешни проблеми 2025 г. беше белязана от усилията на Макрон да позиционира страната си и себе си като ключов играч в европейската сигурност и международната дипломация в момент, в който на власт в САЩ се завърна Доналд Тръмп и международната политика стана много по-непредвидима.
През годината в областта на външната политика Макрон произнесе няколко ключови речи и даде няколко знакови интервюта. На 6 януари пред френските посланици той подчерта, че Франция продължава да е солиден съюзник на САЩ, изтъкна, че са нужни по-големи и по-бързи стъпки към изграждането на обща европейска отбраната, прогнозира, че няма лесно и бързо решение на войната в Украйна, заяви, че Иран продължава да е предизвикателство в Близкия изток и че никой не трябва да си прави илюзии относно смяната на режима в Сирия. Той упрекна традиционните африкански съюзници на Франция, че са забравили за усилията, които Париж положи за тях в борбата с джихадизма и тероризма и отправи остри упреци към Алжир за следвания от него курс в отношенията спрямо Франция, посочват „Те Еф 1“, „Бе Еф Ем Те Ве“ и „Франс 24“.
На 5 март Макрон изтъкна, че руската заплаха за Франция и за Европа е нараснала и трябва да й се противодейства с още повече усилия. Той обвини Русия, че е превърнала войната в Украйна в световен конфликт, че убива опозиционери, манипулира избори в други страни, организира кибератаки срещу европейски институции и срещу европейска инфраструктура, опитва се да манипулира общественото мнение чрез разпространяване на лъжи в социалните мрежи. В същата реч Макрон разкритикува и американските мита и обеща разширяване на френския ядрен чадър над френските съюзници в Европа, припомня Бе Еф Ем Те Ве.
На 13 май в двучасова телевизионна програма, наречена „Предизвикателствата пред Франция“, Макрон отново заговори за разгръщане на френския ядрен чадър над европейски съюзници в момент, в който САЩ на Тръмп изглеждат по-малко ангажирани с европейската сигурност, но подчерта, че в това отношение Париж няма да плаща за сигурността на другите и че мерките, които той ще вземе, няма да засегнат самата сигурност на Франция. В същата програма Макрон нарече действията на израелския премиер Бенямин Нетаняху в Газа „позор“, а относно конфликта в Украйна той призна, че украинците няма да имат способността да си върнат цялата територия, отнета им от 2014 г. насам, посочва „Франс 24“ и „Те Еф 1“.
На 13 юли, в навечерието на националния празник на страната, пред висши френски военни в министерството на въоръжените сили Макрон защити тезата, че Франция трябва да увеличи още повече разходите си за отбрана в момент, в който войната чрез руската инвазия в Украйна се е върнала на европейска територия. Тези допълнителни средства ще трябва да послужат за запълване на запасите от боеприпаси, за дронове, противовъздушната отбрана, повишаване на космическите способности на страната, изтъкна Макрон, припомнят „Франс 24“. Франс прес и Ройтерс.
На 22 септември на международна конференция в централата на ООН в Ню Йорк Макрон обяви, че Франция признава палестинската държава. Примерът му беше последван от още редица страни, сред които Канада и Австралия. Заради този жест, приветстван от палестинците, Макрон вече е нежелана персона в Израел.
Ден след това, на 23 септември в реч на годишната сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк Макрон се обяви в защита на ефикасността на многостранния подход на фона на все повече едностранни действия, наблюдавани от страна на ключови държави от международната общност, припомнят „Франс 24“ и Франс прес.
На 24 септември в интервю за „Франс 24“ Макрон защити решението си за признаване на палестинската държава и каза, че е представил на Тръмп план за бъдещето на палестинските територии. Що се касае до Украйна той подчерта тогава, че украинският президент Володимир Зеленски е готов за преговори за мир, но руският президент Владимир Путин не е показал никакви признаци, че е отворен към идеята за постигане на мир.
На 1 октомври в интервю за германското издание „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, дадено по повод годишнината от обединението на Германия, отбелязвана на 3 октомври, Макрон обяви, че в началото на идната година ще произнесе реч, в която ще обяви актуализиране на френската ядрена доктрина.
На 27 ноември в реч пред френски пехотинци във военна база в департамента Изер, Макрон обяви създаването на доброволна военна служба във Франция на фона на глобалните заплахи за сигурността, припомня „Те Еф 1“.
Това бяха само част от изявленията на Макрон през изминалата година, направени по различни поводи. Те показаха, че по ключовите външнополитически теми – Украйна и палестински въпрос - Макрон всячески се опитва да играе водеща роля в Европа и на международната сцена. Но въпреки тези усилия в последните месеци Европа сякаш е оставена на заден план и по двете досиета. По палестинския въпрос в ход е прилагането на 20-точков план на Доналд Тръмп. Чрез него в ивицата Газа влезе в сила и прекратяване на огъня, а палестинското ислямистко движение "Хамас" освободи 20-те останали живи зaложници, които отвлече при атаките на 7 октомври преди две години, припомня Франс прес. В Израел бяха върнати и труповете на 27 зaложници и вече се заговори за последващ етап в реализирането на плана на Тръмп за анклава, включващ разоръжаването на „Хамас“ и създаването на три органа, които да контролират ситуацията в палестинската територия. Първият – така нареченият Съвет за мир ще задава политическата рамка за анклава. Вторият – така нареченият Изпълнителен комитет ще бъде оперативен орган, който да координира работата на терен, а третият - комитет от палестински технократи - ще организира изпълнението на ежедневните задачи в анклава, припомня „Файненшъл таймс“.
По отношение на Украйна от февруари насам Европа изглежда поставена от САЩ на втори план. Емисари на Тръмп посетиха на няколко пъти Москва и Киев. Тръмп разговаря на няколко пъти по телефона с руския президент Владимир Путин и дори се срещна с него на 15 август в Анкоридж в Аляска. Тръмп проведе и няколко двустранни срещи с украинския президент Володимир Зеленски, в които се редуваше тон на напрежение с тон на помирение. Наскоро Тръмп представи и план в 28 точки за прекратяване на войната в Украйна, по който сега дискутират американците и украинците и американците и руснаците.
След словесния сблъсък в края на февруари в Овалния кабинет на Белия дом между Зеленски от една страна и Тръмп и вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс от друга страна, Макрон оглави усилията на Европа за засилване на подкрепата за Украйна под формата на съставяне на „Коалиция на желаещите“, съпредседателствана от него и от британския премиер Киър Стармър. Коалицията проведе редица срещи на върха, на които се обсъждаха гаранциите за сигурността, които да бъдат предоставени на Украйна. Макрон заговори за изпращане и на европейски военни в Украйна, които да следят за прилагането на евентуално мирно споразумение там, с което си навлече гнева на Москва и неодобрението на редица еврочленки. В крайна сметка представеният от Тръмп план изключи тази амбициозна идея на Макрон, като се спря върху идея, предложена от италианската премиера Джорджа Мелони за гаранции по модела на член 5 от договора за НАТО.
По отношение на Украйна Франция запази стабилна военната и финансовата си помощ за тази страна. Но на фона на големия корупционен скандал, в който се оказаха въвлечени и хора от антуража на Зеленски, Макрон заговори и за нуждата от активна борба срещу корупцията в Украйна.
На няколко пъти френският лидер прие украинския си колега в Париж. Зеленски посети френската столица през март и през септември за третата и за седмата среща на „Коалицията на желаещите“, а после посети Париж и в средата на ноември и в началото на декември. Двамата проведоха още много срещи в рамките на заседания на „Коалицията на желаещите“ в Лондон, на разнородни европейски срещи на върха, на погребението на папа Франциск във Ватикана в края на април или на срещите на върха на Европейската политическа общност в Тирана, на НАТО в Хага и на Г-7 в Канада през юни. През май Макрон заедно с още европейски лидери посети Киев.
Макрон беше сред лидерите от Европа, които на 18 август придружиха Зеленски във Вашингтон за среща в Тръмп, проведена след срещата на върха на Тръмп с Путин. След този форум в американската столица Макрон беше сред евролидерите, които подчертаха, че всякакво решение за Украйна не трябва да се взима под натиск или зад гърба на Украйна и че Европа не трябва да бъде загърбвана в дискусиите по този въпрос.
На 1 юли Макрон проведе телефонен разговор с Путин. Това беше първият разговор между тях от близо три години насам. Но в хода му не беше постигнат никакъв пробив. Путин отново обвини Запада за продължаването на конфликта в Украйна, а Макрон призова за прекратяване на огъня и начало на преговори за мир, припомнят „Франс 24“ и Франс прес. Месец и половина след този телефонен разговор, в който двамата лидери демонстрираха „ледена учтивост“, Макрон нарече руския президент „людоед“, с което си навлече гнева на Кремъл.
През годината Макрон участва в редица срещи на върха – освен тези на НАТО в Хага, на Г-7 в Квебек в Канада и на Европейската политическа общност в Тирана през май и в Копенхаген през октомври, Макрон участва през ноември в срещата на върха на Г-20 в Йоханесбург в Република Южна Африка, в лидерската среща на конференцията за климата КОП 30 в Белем в Бразилия и в срещата на върха Европейски съюз-Африкански съюз в анголската столица Луанда.
Франция беше домакин и на няколко ключови срещи на върха. През февруари в Париж беше организирана среща на върха за изкуствения интелект, по време на която Макрон обяви намерение да превърне страната си в лидер в света в тази насока. През юни Франция беше домакин на среща на върха за опазването на океаните и в кулоарите й Макрон се срещна с аржентинския лидер Хавиер Милей, с когото не са от едно политическо семейство, но с когото демонстрираха съгласие по редица въпроси, сред които ядрената сфера, критичните минерали и споразумението за свободна търговия между ЕС и Меркосур. По същия повод Макрон проведе и среща със съюзника си от Латинска Америка, президента на Бразилия Луиз Инасио Лула да Силва, с когото обаче имат различия именно относно сделката на ЕС с Меркосур.
През 2025 г. Макрон прие в Париж и редица чуждестранни лидери, пораждащи полемика с действията си, като например сръбския президент Александър Вучич и унгарския премиер Виктор Орбан, които демонстрират близост с Москва, както и новия сирийски лидер Ахмед аш Шараа, който в миналото е воювал в редиците на джихадистите в Сирия. На няколко пъти през годината Макрон говори по телефона и с де факто управника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман. Чест събеседник на Макрон в телефонни разговори или на живо беше и турският президент Реджеп Тайип Ердоган.
През годината Макрон направи и няколко знакови посещения. През януари той беше в Ливан, за да изрази подкрепа за властите на тази страна на фона на напрежението между нея и Израел. През юни той посети Гренландия на фона на намеците от страна на администрацията на Тръмп, че арктическият остров трябва да стане част от САЩ. Макрон беше първият европейски лидер посетил Германия след избирането на Фридрих Мерц на изборите в края на февруари. Той беше поканен в Германия и на 3 октомври по повод годишнината от обединението на Източна и Западна Германия. Тези визити засвидетелстваха силните връзки между двете най-големи икономики в ЕС, въпреки че някои от съвместните им проекти буксуват – като този за модерен изтребител и за модерен танк. Макрон посети Германия и през ноември за среща на върха в Берлин, посветена на темата за дигиталния суверенитет на Европа.
През февруари Макрон участва в Полша в честванията на 80-ата годишнина от освобождаване на концентрационния лагер Аушвиц, а по-късно през годината участва и в разнородни церемонии във Франция, посветени на 80-ата годишнина от края на Втората световна война.
През февруари Макрон посети за първи път Белия дом от завръщането на Тръмп на власт, като по време на тази среща той не се поколеба да възрази на няколко пъти на американския лидер по темата за Украйна.
През годината Макрон беше на държавни или официални визити в Португалия, Норвегия, Монако, Словения, Албания, Виетнам, Сингапур, Индонезия, Египет, Молдова, Мексико, Салвадор.
Той не забрави и африканския континент, като предприе обиколка там през ноември, включваща остров Мавриций, Република Южна Африка, Ангола и Габон. С това Макрон демонстрира желанието на Париж за рестарт на отношенията с този континент чрез задълбочаване на връзките с нетрадиционни за Франция партньори там, след като нейните военни бяха принудени да напуснат редица страни от региона на Сахел. Макрон беше и в Мадагаскар по-рано през годината. А преди броени дни френският лидер предложи помощ на Нигерия заради проблемите й със сигурността. Вчера стана ясно, че Франция е предоставила и логистична подкрепа на Бенин за осуетяване на опита за преврат там на 7 декември
Пак преди броени дни Макрон се завърна от поредната си държавна визита в Китай, по време на която за пореден път разкритикува фрагментирането на света на блокове и призова китайския лидер да окаже въздействие върху Москва за прекратяване на войната срещу Украйна. Въпреки топлия прием, с който беше удостоен френският лидер в Пекин, различията между Китай и Франция си останаха във връзка с търговския дисбаланс и Макрон дори след визитата си там възприе подход „а ла Тръмп“ и заплаши Пекин с високи мита, ако Пекин не коригира този дисбаланс.
Със съседката на Франция - Италия, през годината Макрон имаше разногласия както по темата за Украйна, така и по палестинския въпрос, но също и по европейски теми. Той се срещна с Мелони в Рим в опит за преодоляване на напреженията, които обаче продължават да тлеят. През септември Мелони в реч на френски, произнесена чрез видеоконферентна връзка на форум на крайнодясната политическа формация на Марион Марешал Льо Пен – племенницата на Марин Льо Пен, италианският премиер изрази надежда, че във Франция на власт ще дойдат консервативните сили. През цялата година освен това редица френски и италиански издания правеха паралел между финансовото положение на Франция и Италия, който беше в ущърб на Франция. Издания като „Фигаро“, „Монд“, „Експрес“ и „Пари мач“ публикуваха и положителни анализи за управлението на Мелони.
С другия си съсед – Великобритания, Макрон запази през годината стабилна връзка. Той посети на два пъти тази държава. При посещението си през лятото Макрон се срещна и с британския крал Чарлз Трети. По време на изказванията си в Лондон, Макрон изтъкна, че партньорството между Франция и Великобритания е стълб за европейската отбрана и обяви пилотно миграционно двустранно споразумение.
През годината и първата дама на Франция - Брижит Макрон, беше често пъти под светлините на прожекторите. По делото срещу група, разпространила в интернет теорията, че тя е била родена като мъж и си е сменила пола, бяха произнесени осъдителни присъди, а семейство Макрон заведоха дело срещу американска консервативна журналистка, разпространяваща подобни твърдения отвъд Атлантика.
В началото на визитата на президентската двойка във Виетнам журналистически камери засякоха жест на първата дама към Макрон, който приличаше на плесница, което породи много шеги, закачки, но и обидни коментари по адрес на френския лидер. Наложи се в негова защита да се изкаже Доналд Тръмп и да увери всички, че отношенията в семейство Макрон са добри.
Преди броени дни френското издание „Канар аншене“ написа, че първата дама, която е председател на Фондацията на френските болници е отпуснала 2 милиона евро от средствата, които се полагат на фондацията, на асоциацията „е-детство“, която се бори с интернет тормоза над децата. Проблемът в случая е, че асоциацията е ръководена от приятелка на семейство Макрон – Жюстин Алтан, която е и ковчежник на макронисткия мозъчен тръст „Дигитален Ренесанс“.
А през уикенда се разрази нов скандал с Брижит Макрон. Маскирани активистки от феминистката организация „Ние всички“ прекъснаха спектакъла във вариетето „Фоли бержер“ на комика Ари Абитан, който преди четири години беше обвинен в изнасилване от негова приятелка, но после делото беше преустановено поради липса на доказателства. Ден след тази протестна акция Брижит Макрон била с дъщеря си Тифен Озиер на спектакъла на Ари Абитан и го уверила в своята подкрепа. Когато Абитан й признал, че се страхува от нови провокации срещу него, Брижит Макрон заявила през смях: „Ако има гадни глупачки, ще ги изритаме навън, особено ако са маскирани“. Видео от сцената изтече в седмичника „Пюблик“ и принуди антуража на Брижит Макрон да обяснява, че тя е възразила по този начин срещу радикалните протестни методи на феминистките активистки, пише "Фигаро".
