З а първи път от пет десетилетия по границата между двете най-населени ядрени държави, Индия и Китай, се чуват изстрели. Двете страни се обвиниха взаимно за ескалацията на напрежение, което се трупа вече няколко месеца. Когато столици от ранга на Ню Делхи и Пекин сблъскат интересите си по начин, който може да доведе до нещо по-сериозно, това предизвиква смут далеч отвъд оспорваната помежду им граница. Ето защо инцидентите, един от които е с огнестрелни оръжия, стават отново една от водещите международни новини, а наблюдатели отново отправиха предупреждения да не се преминава границата на напрежение.
Дългата над 3000 км. граница между Индия и Китай е разположена високо в Хималаите в едни от най-трудно достъпните райони на света. Въпреки отдалечеността си обаче, Хималаите са оспорван район между Делхи и Пекин, който от средата на 20 век е повод за сблъсъци с жертви и поражения. За да се избегнат по-сериозни проблеми, границата, известна като Линия на фактически контрол, е включена в редица двустранни споразумения и строги военни протоколи, които забраняват използването на огнестрелно оръжие. Тези договорки обаче не спряха страните да се сблъскат, когато през юни китайски войници, въоръжени с бухалки с железа и пирони, нападнаха индийски части в западните Хималаи. Тогава загинаха над 20 индийци, а жертвите от китайска страна остават неясни досега.
Военният сблъсък между Индия и Китай е начало на по-голяма криза
От средата на лятото Китай и Индия придвижват военна техника и войници в оспорваните райони. Трябва да се спомене, че границата не е официално приета до ден днешен, въпреки всички дипломатически усилия за това. Ето защо и двете държави оспорват контрол върху територии, които попадат от другата страна на границата. От май месец, Китай навлиза и анексира части от района Ладак, който е под контрола на Индия. Месеци на преговори не дадоха резултат и напрежението продължи да се покачва. Сблъсъкът между двете страни предизвика серия от реакции и пренареждане на геополитическия пъзел в Азия и Близкия изток.
“Bite by bite, China has been eating away at Indian borderlands,” an Indian security analyst said https://t.co/AbAa3CPeAL
— New York Times World (@nytimesworld) September 9, 2020
Миналата седмица американският президент Тръмп заяви, че ситуацията между Индия и Китай налага САЩ да „бъдат в готовност да помагат“. Под това той има предвид Индия, която е американски съюзник, а от началото на търговската война между Пекин и Вашингтон, Делхи стана още по-активна страна в региона, опитвайки се да блокира настъплението на Китай към Западна Азия и Близкия изток. Заради напрежението с Индия, китайските дипломати отправиха поглед към Пакистан – вечният враг на Индия – който в момента е в сложни отношения със САЩ. Макар традиционно да е считан за част от американската зона на влияние, Исламабад е критикуван от Пентагона за връзките между пакистанското разузнаване и талибаните в Афганистан. Подаването на ръка от страна на Китай е добре дошло за пакистанците, които в спора с Индия за района Кашмир останаха неподкрепени от американската администрация. Пакистан заема и важно място в китайската глобална инициатива „Един път, един пояс“.
Ето защо напрежението по китайско-индийската граница тревожи дипломати и военни не само в Азия, но и в Европа и САЩ. Говорителят на китайската сили, разположени в Хималаите заяви на 8 септември, че индийските сили са стреляли по китайски граничен патрул в района Ладак. Китай е предприел „контра мерки“, без да се споменават какви точно.
Сражение между Индия и Китай, десетки загинали
От своя страна Индия отрече нейни войници да са използвали огнестрелно оръжие. Индийското министерство на отбраната публикува изявление, в което се твърди, че китайската ария е напреднала към позиции на границата и е произвела изстрели в посока индийските сили. Според западни дипломати, китайските сили са опитали да пресекат Линията на фактически контрол, когато индийските части са блокирали пътя им. Провокации и напрежение имаше и преди седмица. Тогава индийски войници пресичат границата в посока езерото Пангонг Цо, разположено точно на Линията и към което териториални претенции има Делхи. Те поеха контрола върху близките хълмове, които имат стратегическо значение за наблюдението на целия район.
Под управлението на Си Дзинпин, Китай има все по-агресивно поведение както на местно, така и на международно ниво. Китайският лидер неколкократно заявяваше през годините, че страната му няма да отстъпи територии, към които има претенции, посочвайки Южнокитайски море, Тайванският проток и Хималаите. В Южнокитайски море Пекин влезе в остри териториални спорове с Виетнам и Филипините, а САЩ разположи сили в района на няколко острови, които Китай разглежда като стратегически за развитието на военновъздушната си и военноморска програма. Преди седмица именно в Южнокитайско море Пекин изстреля предупредително две ракети в момент, когато преминаваха американски кораби.
India and China held a meeting of Brigade Commanders at Chushul today.
— CNBC-TV18 (@CNBCTV18Live) September 9, 2020
Meeting of Brigade Commanders went on four hours.
Brigade Commanders meeting was a confidence-building measure. pic.twitter.com/jTqNcgA9xq
Освен войната през 1962, приключила бързо, заради многобройните жертви, Индия и Китай успяваха да потушават напрежението помежду си. През 1975 загиват четирима индийски войници в източните Хималаи и това е последният път, когато двете страни използват огнестрелно оръжие по границата си. До този септември. Според международни наблюдатели взаимното разбиране и договорки вече не важат и Пекин и Делхи навлизат в нов етап на напрежение, още повече заради националистическите правителства, които използват всеки случай в изгода на политическите си амбиции. Сегашната ситуация е изключително опасна. Струпването на военни сили и техника е показателно и не може да се пренебрегва, още повече, когато става дума за две от държави с най-голямо население, които разполагат с ядрено оръжие и които имат основна роля в глобалната политика и икономика.
Защо Индия и Китай струпват армия на границата си
Тъй като няма сигнали напрежението да спадне скоро, Индия и Китай се подготвят за по-масирано присъствие в Хималаите през идващите месеци. Зимата в района е особено тежка и често пътищата биват прекъсвани. Това означава, че както Пекин, така и Делхи ще струпват все повече сили и провизии, а историята не е на страната на мира – войната през 1962 избухва като погранични сблъсъци в късната есен и ескалира през октомври и ноември.
Три ядрени държави, ще има ли война
криза, която тихо расте" />
