У бийствата на журналисти и медийни работници са се увеличили с 50% през 2022 г. и са достигнали 86 в световен мащаб, което означава по един смъртен случай на всеки четири дни, заяви културният орган на ООН, ЮНЕСКО.
Миналогодишният ръст следва три години с по-ниско насилие срещу репортери, като през 2019-21 г. средногодишно са убивани по 58 души.
"След няколко години на последователни спадове, рязкото увеличение на броя на убитите журналисти през 2022 г. е тревожно", заяви генералният директор на ЮНЕСКО Одри Азуле в изявление. "Властите трябва да увеличат усилията си, за да спрат тези престъпления и да гарантират, че извършителите им ще бъдат наказани, защото безразличието е основен фактор за този климат на насилие", добави тя.
ЮНЕСКО установи, че в 86% от случаите никой не е бил изправен пред съда.
Мотивите за убийствата на журналисти включват "репресии за отразяване на организирана престъпност, въоръжени конфликти или възход на екстремизма, както и за отразяване на чувствителни теми като корупция, престъпления срещу околната среда, злоупотреба с власт и протести", заяви ЮНЕСКО.
През 2022 г. повече от половината от убитите журналисти (44) са в Латинска Америка и Карибския басейн. А 3/4 от убийствата са станали извън пълномащабни конфликти.
Мексико е най-смъртоносната отделна държава с 19 убити журналисти, следвана от Украйна, която се бори с руската инвазия, с 10 убити и Хаити с 9.
ЮНЕСКО установи, че около половината от журналистите, убити през миналата година, не са били на работа и са били убити "по време на пътуване, в домовете си или на паркинги и други обществени места, където не са били командировани".
„Тенденцията означава, че няма безопасни места за журналистите, дори и в свободното им време", добави органът.
Освен убийствата, репортерите могат да се сблъскат с "множество форми на насилие", включително "насилствено изчезване, отвличане и произволно задържане, съдебен тормоз и дигитално насилие, особено срещу жени", заяви ЮНЕСКО.
