В сградата на долната камара на италианския парламент - Двореца Монтечиторио, днес започва гласуването за италиански президент. Вотът е непряк. Гласуват 1008 електори - 630 депутати от долната камара, 320 сенатори и 58 делегати на италианските области, припомнят АНСА и Франс прес.
Къде и какви избори ще има през 2022 г. по света
Вотът е таен. На първите три тура, за да бъде избран някой за президент, е нужно мнозинство от две трети от гласовете на електорите (672 гласа), а от четвъртия тур нататък са нужни 505 гласа. Заразените с коронавируса електори ще гласуват на паркинга на парламента.
Няма задължително правило кандидатите за президент да бъдат официално номинирани от политически партии или официално самите те да издигат кандидатурата си. Но задкулисни преговори, водени до последния момент, допринасят за открояването на косенсусни кандидатури.
Преди седмица десницата подкрепи за кандидат бившия премиер Силвио Берлускони. Но срещу това възрази левицата и част от италианската общественост. Стана ясно, че пораждащият полемика Берлускони няма да събере нужните му 505 гласа за победа на четвъртия тур и в събота той се отказа от надпреварата.
Берлускони е настанен в болница
Това на теория проправя пътя към избор за президент на премиера Марио Драги, който официално не е обявявал, че се кандидатира, но който намекна, че няма нищо против да се оттегли от премиерския пост. Но на практика нещата са по-сложни. В десницата и Берлускони, който е лидер на десноцентристката партия Форца Италия, и лидерът на крайнодясната партия Лига Матео Салвини не биха искали Драги за президент, защото това би лишило Италия от един много добър премиер и би довело страната до правителствена криза и предсрочни парламентарни избори.
Лидерката на другата крайнодясна партия Италиански братя Джорджа Мелони пък не подкрепи Драги за премиер миналата зима, така че едва ли ще го подкрепи и сега за президент. Що се касае до левицата, италиански медии пишат, че някои представители на Движение 5 звезди предпочитат също Драги да остане премиер. Лидерът на Демократическата партия Енрико Лета призова за надпартийна кандидатура за президент. А лидерът на лявата партия Италия Вива Матео Ренци предупреди, че ако Драги бъде подкрепен за президент, то равностойна на него, експертна и надпартийна личност трябва да бъде избрана за премиер.
Продължават консултациите и кой би могъл да стане именно премиер, ако евентуално Драги бъде избран за президент. Споменават се имената на министъра на икономиката Даниеле Франко, който е приближен на Драги, както и имената на две жени - Марта Картабия, настоящата министърка на правосъдието, която беше и първата жена, оглавила Конституционния съд на Италия, и Елизабета Белони, която е дипломат от кариера, заемала различни постове във външното министерство и която от една година оглавява Департамента за информации в областта на сигурността към правителството, координиращ дейностите на службите за външна и вътрешна сигурност. Името на Марта Картабия обаче се споменава и като подходящ кандидат за президент.
Паралелно с разговорите за евентуален нов премиер продължават и разговорите и в левицата и в десницата за друг кандидат, различен от Драги, за президент. Твърди се, че десницата е склонна да подкрепи Пиер Фердинандо Казини, центрист и християндемократ с близо 40 години стаж като депутат и сенатор и бивш председател на долната парламентарна камара.
Проблемите, които ЕС ще вземе със себе си и през 2022 г.
Споменава се и вариант, че десницата може да поиска от президента Серджо Матарела да се кандидатира за втори мандат, който да продължи до изтичането на мандата на парламента през 2023 г. След като бъде избран нов парламент и бъде съставено ново правителство, Матарела ще се оттегли и ще има нов вот. Самият Матарела вече каза, че не иска преизбиране, но сега може да реши да последва примера на предшественика си Джорджо Наполитано и да се съгласи на втори мандат, за да не се озове страната му в правителствена криза, но при условие че този втори мандат ще приключи предсрочно.
От дясното пространство за кандидати за президент се споменават в последния месец и имената на бившия външен министър Франко Фратини, на приближения на Берлускони политик и журналист Джани Лета, на бившата кметица на Милано Летиция Морати и на председателката на Сената Мария Елизабета Алберти Казелати.
От левицата за кандидати за президент в последния месец се споменаваха имената на бившите премиери Паоло Джентилони, Джулиано Амато и Романо Проди, на бившите кметове на Рим Валтер Велтрони и Франческо Рутели, на министъра на културата Дарио Франческини, на бившата здравна министърка Рози Бинди и на бившата министърка на равните възможности Анна Мария Паола Финокяро.
Вчера АНСА съобщи обаче, че левицата е склонна и да подкрепи кандидатурата за президент на Андреа Рикарди, само и само Драги да остане премиер. Рикарди е бивш министър на международното сътрудничество и интеграцията в правителството на Марио Монти, историк, учен и активист, основател на благотворителната Общност на Свети Егидий, подпомагаща бедните.
За кандидати за президентския пост от средите на експертите италианските медии споменават и имената на министъра на отбраната Лоренцо Гуерини, на оцелялата като дете от Холокоста и активистка срещу антисемитизма Лиляна Сегре, на юриста Сабино Касезе, на философа Марчело Пера, на бившата министърка на правосъдието Паола Северино.
Непрекият таен вот за президент дава възможност на електорите и да не се придържат към одобрената партийна линия и това прави нещата още по-непредвидими, отбелязва Ройтерс. Според анализатори президент ще бъде избран или в четвъртък, или в петък. След Втората световна война четирима президенти са избрани на четвъртия тур - Луиджи Енауди, Джовани Гронки, Серджо Матарела и Джорджо Наполитано, когато той се кандидатира за втори мандат, докато за първия му бяха нужни шест тура. На първи тур са избрани директно Франческо Косига и Карло Адзелио Чампи. Рекордьор по брой на туровете е Джовани Леоне, избран през 1971 г. след 23 тура, проточили се цели 16 дни. Единствено Наполитано е преизбиран досега за държавен глава, но той прекъсва предсрочно втория си мандат през 2015 г.
Ролята на италианския президент е основно церемониална, но и важна в моменти на криза в Италия. Именно президентът води консултации за съставяне на правителство и номинира премиерите. Той не участва в срещите на върха, но гостуващи чужди лидери винаги се срещат с него освен с премиера. Мандатът на президента е обичайно седем години.
