М инути преди 13.30 ч. днес от "Света София" в Истанбул прозвуча първият призив за петъчната молитва - езан, с което храмът бе отворен отново за мюсюлмански богослужения след 86 години, в които служи като музей, съобщава турската телевизия СиЕнЕн-Тюрк.
Преди петъчния намаз откъс от Корана в храма прочете президентът Реджеп Тайип Ердоган, който бе поставил на главата си традиционно бяло кепе.
Днес храмът "Света София" в Истанбул отвори врати за мюсюлмански богослужения след превръщането му отново в джамия.
Общо 500 души бяха допуснати вътре в "Света София", а на площад "Султанахмет" се проведе успоредно масова молитва.
Около 17 хиляди полицаи охраняват историческия център на Истанбул, на много места са поставени ограждения. Хеликоптери контролират обстановката от въздуха.
От рано сутринта хиляди хора се стичат на площад Султанахмед в Истанбул срещу "Света София", за да участват в масовия намаз, който започва по обяд.
Площадът и околните улици са препълнени с хора. Пристигнаха много мюсюлмани от провинцията, както и турци, живеещи в Нидерландия и Германия, съобщиха местните медии.
Хора твърдят, че множество като днешното пред "Света София" не са виждали никога досега.
Може да се каже, че Истанбул изживява един исторически ден.
Историята
"Света София" е построена през VI век като катедрален храм на Константинополската патриаршия и в продължение на почти 1000 години е била най-важната християнска църква. Когато през 15 век османците завладяват Константинопол (днешен Истанбул), те превръщат "Света София" в джамия. През 1935 година Мустафа Кемал Ататюрк, основателят на модерна Турция, я обявява за музей.
Тя е един от символите на Истанбул и се посещава средно от 3,7 милиона души годишно. Включена е в Списъка с обектите от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Въпреки че обикновено е наричана просто "Света София", църквата не е посветена на римската мъченица София, а на светата Премъдрост Божия, божествената страна на Исус Христос, която е и един от ипостасите на Светата Троица, разказва wienerberger.bg По тази причина храмовият празник на църквата е 25 декември, годишнината от въплъщението на Премъдростта Божия в тялото на Христос.
Архитектурата
"Св. София" е първият типичен пример за византийска архитектура и се счита от много хора за архитектурно чудо. Това важи особено за православните храмове и до ден днешен.
Много от джамиите в Истанбул и цялата Османска империя, построени от Синан и негови ученици, следват основния план на "Св. София" - Шехзаде джамия, Сюлейман джамия, Султан Ахмед джамия (Синята джамия) и др. След обявяването на "Света София" за музей доста от съществуващите мозайки са разкрити наново, но са запазени и ислямските промени.
Основният план на сградата е правоъгълник приблизително 70 м широк и 75 м дълъг. В центъра на източната стена има издадена абсида, вътре полукръгла и тристранна отвън, на запад църквата е предшествана от екзонартекс и от нартекс, които са от по девет кръстовидно сводести ниши. Зад нартекса на юг се намира коридор от три кръстовидно сводести ниши, наречени "предверието на войните", където войниците от императорската лична гвардия са изчаквали докато императорът присъствал на службата.
В северния край на нартекса има наподобяваща лабиринт рампа, която се спуска към галериите. От нартекса към нефа се отварят девет огромни врати, централната от които се нарича "Императорските двери", тъй като се е използвала единствено от императора и неговия антураж. Над централната част на правоъгълната нефа е разположен огромен купол с няколко по-малки полукуполи в източната и западната страна и конхи над апсидата и четирите ъгли. Те покриват централната част на правоъгълната площ на нефа, който е ограден от странични кораби с галерии от горе, минаващи покрай задната страна на църквата над нартекса.
Основната опора на купола се осигурява от четири колони с неправилна форма, поставени на квадрат с приблизителна ширина 31 м. на всяка страна. От тези колони се издигат четири големи арки, между които четири пандантива осъществяват прехода от квадрата към леко елипсовидната база на купола. Насоченият по посока изток-запад диаметър на купола е дълъг приблизително 31 м, а този по посока север-юг – приблизително 33 м, с венец, извисяващ се на 56 метра над пода – почти на височината на петнадесететажно здание.
Едно от впечатляващите архитектурни постижения е, че във вътрешността на сградата не е очевидно кои статични елементи поддържат извисяващите се купол и арки. Това, както и фактът, че в основата на купола има 40 прозореца, допринасят за впечатлението у посетителите, че сякаш "златният купол виси от небесата" (Прокопий, 561 г.).
Стените, до височината на корниза над балкона са покрити от плочи от различни видове мрамори с разнообразни разцветки. Над корниза, до върха на купола, повърхностите са покрити със златна мозайка, на места заместена от Фосати с мазилка със същия цвят и шарка.
Кратък обзор
Най-висшият съд на Турция обяви на 10 юли решение, с което откри пътя за промяна на статута на бившата (християнска) базилика "Света София" - един от символите на Истанбул, която бе превърната в джамия през XV век, а после в музей през 30-те години на XX век. Днес храмът отново отваря врати за мюсюлмански богослужения.
До отмяната на 10 юли на правителственото решение от 1934 г. "Света София" функционираше като музей, посещаван от милиони туристи всяка година.
Миналата година това бе дори най-посещаваната туристическа забележителност в Турция с 3,8 милиона посетители.
Но през последните години "Света София" бе място на редица прояви, свързани с исляма.
Например през 2018 г. ислямо-консервативният президент Реджеп Тайип Ердоган прочете там стих от Корана.
Съдебното решение на Държавния съвет е финал на един дълъг съдебен процес.
През 2018 г. Конституционният съд отхвърли иск на турска асоциация, която искаше повторно отваряне на "Света София" за мюсюлманско богослужение.
Но сегашният дебат се разгърна в обстановка, в която Ердоган се стреми с всички средства да обедини отново своя консервативен електорат, част от който го бойкотира на местните избори, спечелени миналата година от опозицията в Истанбул и Анкара.
Основната опозиционна партия - Народнорепубликанската партия /НРП, социалдемократическа/, обвинява турския президент, че използва "Света София", за да отклони вниманието от сегашното лошо икономическо положение.
"Ердоган изглежда реагира на спада на популярността си сред избирателите, който по всяка вероятност се дължи на икономическите трудности", предизвикани от пандемията, подчертава Тугба Танйери Ердемир, изследователка в Университета в Питсбърг.
САЩ и Гърция, която следи внимателно съдбата на византийското наследство в Турция, изразиха своето безпокойство.
"Ние призоваваме турското правителство да запази /.../ достъпа й за всички при сегашния й статут на музей", заяви в края на юни Сам Браунбек, отговорен представител на Държавния департамент по въпросите на религиозната свобода.
"Един паметник със световно значение /.../ е на път да бъде използван като средство за обслужване на вътрешнополитически интереси", изтъкна миналия месец гръцкият министър на културата Лина Мендони.
Превръщането отново на "Света София" в джамия оказва влияние върху отношенията между Анкара и Атина, които вече са обтегнати особено заради разногласия, свързани със залежите на природен газ в Средиземно море.
Туристите ще могат пак да влизат в "Света София". Разположената в съседство Синя джамия посреща множество туристи всяка година.
Но случаят с църквата "Света София" в Трабзон /Североизточна Турция/, която бе превърната в джамия през 2013 г., навежда на размисъл.
"Броят на туристите драстично спадна след трансформирането /.../ особено защото те не можеха вече да се любуват на прочутите фрески в църквата", подчертава г-жа Ердемир, като добавя, че това решение е имало негативни последици за жителите, изхранващи се от туризма. /
DW: "Ако Мохамед се пробуди, няма да познае възгледите си"
Светият Синод: Да запазим „Света София” като музей
Ердоган в "Света София", публикува снимки
Посланикът на Турция у нас: Архитектурният облик на "Св. София" няма да се променя
Чавушоглу е категоричен: Решението за "Света София" е законно
