Т върдото националистическо правителство на Унгария прие през юни нов закон, забраняващ споделянето на съдържание, което „насърчава“ хомосексуалността и промяната на пола, като ефективно забранява всякакво обсъждане на темите за ЛГБТ+ в училищата. Правейки това, Орбан последва примера на полското правителство, което от години потиска правата на ЛГБТ+ общността, приемайки дискриминационна реторика и подклаждайки хомофобия.
Партията на Орбан Фидес прикрепи най-новото си предложение към отделен, широко подкрепян законопроект, който строго наказва педофилията, с което не просто пречи да изразяването на позии срещу закона, но и свързва педофилията с правата на ЛГБТ+ общността.
Милош Земан: Транссексуалните са отвратителни
Новият унгарски закон предизвика вълна от протести и международна критика, включително няколко силни изявления от Европейския съюз, член на който е Унгария. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен нарече новия закон „срам“, който противоречи на ценностите на ЕС, а холандският премиер Марк Руте заяви: „Унгария вече няма място в ЕС“.
Активисти и наблюдатели на човешките права казват, че този ход на Унгария е само последният пример за дълбоко тревожно потискане на правата на ЛГБТ+ хората – не само в Унгария и Полша, но и по целия свят.
„В много различни страни се случва истинска регресия и признатите права сега се оспорват“,
каза Ивелин Паради, изпълнителен директор на европейския клон на Международната асоциация за лесбийки, гей, бисексуални, транссексуални и интерсексуални (ILGA).
Една от причините, поради които проблемът е по-изразен в Източна Европа, е сложната история на региона. Орбан, подобно на правителството в Полша и някои други страни, се опитва да представи хомофобските политики като начин за защита на националните ценности. Пристигайки на срещата на върха на ЕС миналата седмица, Орбан защити новия закон. „Не става въпрос за гейове, а за деца и родители“, каза той пред журналисти и добави, че е бил „борец за техните права“ по време на комунистическия период на Унгария.
Виктор Орбан: Аз съм борец за гей права
Експертите казват, че това не е уникален европейски феномен. Хелийн Туке, председател на европейските ценности в университета в Антверпен, каза, че националистическите и крайнодесни движения често се свързват с настроенията срещу ЛГБТ+ общността. „За да установите вашата самоличност и надмощие на хората, които смятате за свои, трябва да определите кои са вашите хора и един от начините да направите това е да покажете какво не сте ... Бежанци и ЛГБТ+ хора и транс жени, те са малки общности, които е лесно да бъдат използвани за изкупителна жертва и показват вашите собствени патриархални ценности“, каза Туке. Тя добави, че идеята за нация често е тясно свързана с традиционните семейни и полови роли – друг начин гей общността да бъде определена като „другите“.
Има някои дълбоко утвърдени вярвания, които също играят роля. Данните от изследователския център Pew показват, че има ясно разделение между Западна Европа и посткомунистическия блок, що се отнася до отношението към ЛГБТ+ общността. Докато мнозинството от анкетираните във всички западноевропейски страни подкрепят еднополовите бракове, мнозинството в почти всички източноевропейски страни – с изключение на Чехия – се противопоставят.
47% от хората в Полша и 49% от хората в Унгария казват, че хомосексуалността трябва да бъде приета. Продължавайки на изток в България тази цифра спада до 32%, за да стигнем до Русия – 14%.
Това разделение Изток-Запад е ясно. Миналия месец 17 от 27-те лидери на ЕС написаха отворено писмо, в което критикуваха новото законодателство на Унгария. Освен Естония, Литва и Латвия, всички останали бивши комунистически страни отказаха да го подпишат.
DW: Унгария на война срещу хомосексуалността
И все пак имаше време, когато Източна Европа изпреварваше света по отношение на приемането на ЛГБТ+ общността – поне на хартия. Тези страни имаха дълга традиция на наистина прогресивно законодателство към правата на ЛГБТ+ хората, например Полша декриминализира хомосексуалността още през 1932 г. И Унгария някога е изпреварвала Западна Европа, декриминализирайки хомосексуалността през 1961 г., въпреки че общността остава до голяма степен невидима.
Революциите с падането на Желязната завеса донесоха нови свободи и най-важното – видимост за ЛГБТ+ общността в бившите комунистически страни. Първите гей паради в бившия съветски блок се случиха в началото на 2000-те години, последвани от множество нови законодателни актове, вписващи правата на ЛГБТ+ хората в законите.
Напредъкът по отношение на правата на ЛГБТ+ в Европа през последните години може би е засенчил по-дълбоки обществени проблеми, които подхранват скорошния отпор срещу общността. Според експерт причината е, че
много страни не са успели да свършат по-важната и по-тежка работа – да променят общественото мнение и нагласи.
Популистките правителства в Полша, Унгария и други страни сега се възползват от този основен проблем, подклаждайки страхове и изобразявайки общността на ЛГБТ+ като враг. Докато Унгария и Полша приемат анти-ЛГБТ+ законодателство, признаци на подобни ходове се появяват в цяла Европа и по света – България, Румъния и Словения са само три държави, в които се забелязват такива неща.
Светият синод: Полът не е въпрос на личен избор
Скандал след пост на Милена Славова за гей парада
