Г ерманските избори в неделя лишиха Ангела Меркел от десетки депутати в Бундестага и от най-големия й коалиционен партньор – социалдемократите на Мартин Шулц, които обявиха, че излизат в опозиция.
Това поставя Меркел пред трудна ситуация, в която ще трябва да сглобява коалиция от партии, които не се понасят взаимно (Свободните демократи и Зелените) и за пръв пъти ще има силна опозиция и от ляво и от дясно в Бундестага, в лицето на Социалдемократите и "Алтернатива за Германия" - вижте във видеото първите разговори на лидерите на ХДС/ХСС след изборите.
Няма съмнение, че макар и рекордьор по мандати, канцлерката е с осезеамо отслабени позиции.
Меркел спечели, голям губещ и изненада. Очертава се коалиция "Ямайка"
Протести заляха Германия след изборите
Междувременно в съседна Франция няма и помен от „Макронманията”. Новият френски президент преживя най-бързото падане на рейтинг в историята на институцията, като в първите му 100 дни популярността му се срина от 62% на 40%. Той отбеляза и провал на изборите за нови сенатори на 24 септември, като получи едва около 8% от местата. Еуфорията около него е затихнала, мнозинството му за икономически реформи и конституционни промени става колебливо, а опозицията е обединена срещу него и готова за стачни действия.
Само преди няколко месеца, частичен изборен неуспех претърпя и Тереза Мей във Великобритания, която загуби мнозинството си в парламента, наложи се да влезе в коалиция с ирландските юнионисти, а премиерският й стол е обект на постоянни спекулации, защото почти никой не вярва, че тя ще може да завърши мандата.
Може ли Джейкъб Рийс-Мог да стане премиер на Великобритания
В настаналата суматоха, в която трите най-големи държави понастоящем в ЕС са с разклатено и отслабено лидерство, един човек може да спечели от всичко това и той се казва Жан-Клод Юнкер.
По правило, в отворилият се политически вакуум, в който управляващите не се ползват с твърде голямо доверие и еуфория в националните държави, идва възможност за наднационалните лидери да запълнят нишите. По-добър момент не би могъл да се отвори за крайно нехаризматичния председател на ЕК, който живя години наред в сянката на Меркел и Оланд.
Шансът на Юнкер е не просто шанс за него, а шанс за Съюза като проект. Сега е моментът ЕС да надскочи дребните пререкания между Франция и Германия относно бюджета на еврозоната и стабилизационните механизми, които са или нерелевантни или неразбираеми за повечето хора, и да се захване с онази част от европейската политика, която хората чувстват, че липсва – а именно външната политика и сигурността. Без стъпки в посока на европейски решение за охрана на границите и консолидиране на европейска външнополитическа позиция, проектът ЕС няма да може да оцелее.
Сблъсъкът с мигрантската криза стресна европейците и им показа лицето на „другия”, което им помогна да идентифицират по-лесно образа на „своите”. Зараждащата се европейска идентичност и европейски патриотизъм трябва да бъдат институционално подкрепени и надстроени възможно най-скоро. Това ще укрепи престижа на ЕС сред масовия избирател и ще интегрира евроскептичните партии в европейския консенсус.
Междувременно пред Европа стоят стратегически външнополитически въпроси.
Проектът "Северен поток", който ще свърже енергийно Русия и Германия има нужда от оценка на наднационално равнище, тъй като Берлин е очевидно воден от собствения си интерес, но това не е интереса на страните от Източна Европа.
Друг пример е референдумът в Иракски Кюрдистан, който може да отвори възможност за Европа за подкрепи кюрдска държава в Близкия изток, да разшири влиянието си там и да укрепи секуларната прозападна ос между Кюрдистан и Израел. Очевидно е, че ЕС трябва повече да се ангажира с контролирането на процесите в Близкия Изток в името на собствената си сигурност.
Ердоган за референдума в Ирак: Предателство спрямо Турция
За изпълнението на всички тези задачи Юнкер и Комисията ще имат нужда от смелост и от минаване с няколко идеи по-вдясно от всякога. Това не е непостижимо обаче, особено предвид отличните условия, които им предоставят събитията в националните държави. И ако Юнкер изпусне тази възможност за лидерство на ЕС, последствията ще тежат единствено на неговата съвест.
