И стината е, че това е просто невъзможно, докато той не извади оръжие. Не е учудващо, че никой, дори френските специални служби и полиция, не е имал представа за това, което ще се случи в петък.
Всеки може да се превърне в терорист, независимо от каква среда произхожда, къде живее, кои са родителите му. И това е най-страшното в лицето на терора. То не е лесно разпознаваемо.
Един от хората извършили атентатите в Париж вероятно е бил имигрант, дошъл с бежанската вълна през тази година. Един от над 600 хиляди.
Друг, единственият, чиято самоличност наистина е разпозната, е френски гражданин. В биографията му няма нищо, което да навежда на мисълта, че този човек ще се превърне в безмилостен атентатор самоубиец.
Бежова, двуетажна жилищна кооперация – тих и спокоен дом на малка уличка близо до катедралата във френския град Шартр, там е живял до 2012 г. Омар Исмаел Мостефаи, терористът, който беше идентифициран по един пръст, останал след самоубийството му.
"Съпругата му беше домакиня. Имаха малка дъщеря. Той с нищо не се открояваше", коментират съседи на Мостефаи.
Описват го като спортен тип, висок, с дълга коса и къса брада. Не се е обличал по религиозен начин. Не е имал постоянна работа, а само временни работни места. Обикновен човек с известни финансови проблеми.
Мостефаи беше един от тримата немаскирани мъже, които избиха 89 души във френската концертна зала „Батаклан“, като при щурма на полицията се самоубиха с привързани за телата си експлозиви.
Той е роден във Франция. Израснал е в Куркурон в Есон на 25 км от Париж. Баща му е от алжирски произход.
Подобно на нападателите избили журналистите от Шарли Ебдо и той е просто французин от бедно семейство. Всъщност не чак толкова бедно. Куркурон е по-скоро предградие за по-малко заможната част от средната класа. Тихи улици, с много магазини, заведения, младо население и висок дял на построените от държавата жилища.
Това не е гето от панелни блокове, пълно с емигранти от Африка, каквито в Париж има няколко, където автоматичната стрелба и бомбите във войните между наркокартелите са ежедневие. Всъщност общността Куркурон е пример за етническо разнообразие и сравнително добро ниво на етническа интеграция.
Съученици описват Мостефаи като обикновен и спокоен. Той не е търсил конфликти, нито пък е проявявал агресия. Бил е ученолюбив, макар и да е имал средни резултати.
Причината за разпознаването на отпечатъка от пръста му е арест заради пътни нарушения. През 2010 г., на 23 годишна възраст, Мостефаи попада в списък на лица подозирани в радикализация. Но прокуратурата посочва, че не е имал връзки с терористични организации.
Сега семейството на Мостефаи също се разследва, което е обичайна практика след терористичен акт. Брат му сам отива в полицията. Той разказва, че е загубил връзка с Мостефаи преди години заради семеен конфликт.
До този момент повечето атентати, извършени от ислямисти във Франция, са дело именно на хора като Мостефаи. Не на бежанци. А на французи от по-бедните съсловия, често деца или дори внуци на имигранти.
