Е дин път в годината съветското Политбюро се появяваше на трибуната на мавзолея на Ленин на Червения площад, за да вземе участие в церемониите, посветени на поредната годишнина от Болшевишката революция на 7 ноември 1917 г. Денят на революцията беше неработен и изглеждаше като празнично събитие. Но, наблюдавайки преминаващите танкове, оръдия, ракети и военни, съветските лидери незнайно защо запазваха лицата си каменни, без помен от усмивка, пише Тони Барбър за "Файненшъл Таймс".
Живеех в Москва през 80-те години на миналия век и наблюденията ми бяха, че Денят на революцията не предизвиква в обикновените руснаци особено силни чувства. Почивен ден в повече – винаги е приятно. В същото време бомбастичните комунистически лозунги, които бяха неизменна част от събитията на Червения площад всяка година , не означаваха нищо за мнозинството от хората, а в течение на годините и за самите партийни членове.
От Иосеб Джугашвили до Йосиф Сталин: житейският път на съветския лидер в снимки
Последната снимка на Владимир Ленин
Ярък беше контраста с Денят на победата над нацистка Германия - 9 май 1945 г. - към който руснаците се отнасят с голямо уважение. Този юбилей беше пълен със смисъл за хората, независимо дали се считат за комунисти или не.
Четвърт век след гибелта на Съветския съюз Денят на победата остава държавен празник, а руснаците, както и преди, се гордеят с триумфа си по време на Втората световна война. Тази победа е мярка за днешната идентичност. Тя представлява рядък епизод на национално единство през ХХ в. - период на революции, гражданска война, диктатура, организиран държавен тероризъм, смърт от глад и други беди.
Отношението на руснаците към 1917 г. - февруарския преврат, свалил цар Николай II, и Октомврийската революция, довела болшевиките на власт – е далеч по-малко определено.
Допитване, публикувано през април от „Левада Център“, най-авторитетната социологическа агенция в Русия, показа, че
48 процента от анкетираните оценяват предимно позитивно болшевишката революция. Около 31% я възприемат като негативно събитие,
а 21% от анкетираните се затрудняват да отговорят.
Aug 8th 1917: Russian soldiers have “cast aside” the medals and decorations earned under czarism, donating their metal for the war effort. pic.twitter.com/2RpS88L5g8
— Russia in Revolution (@revoltingrussia) August 8, 2017
Смесените чувства сред обществеността показват, че благоприятните и пагубните аспекти на революцията от 1917 г. се уравновесяват едни други. От друга страна, те са свидетелство за колебливата, неясна позиция на самата руска държава при президента Владимир Путин.
Вземете например принудителната абдикация на царя през зимата на 1917 г. След краха на комунизма Руската православна църква канонизира Николай и неговото семейство – основно заради това как Романови приели смъртта си. Болшевиките разстреляха царската фамилия през юли 1918 г. Това беше планиран акт на насилие, в който намери отражение епохата на ранния комунизъм и жестокостта на Гражданската война (1917-1922 г.) - време на въоръжени хора с кожени сака.
Само че отвращението на руснаците към това клане не пречи на осъзнаването, че падането на царизма не е било чак толкова лошо събитие. В началото на 1917 г. то доведе до по-голяма свобода и социална справедливост в страна, която в продължение на векове упорито отхвърляше и двете.
Aug 9th 1917: The Russians fear a German attempt to seize the “rich cornfields” around Odessa, where "the harvest is now being reaped". pic.twitter.com/08P8bduXGk
— Russia in Revolution (@revoltingrussia) August 9, 2017
Политическият елит, революционерите, редовите войници и работниците от фабрики и заводи изпитали радост, разбирайки за оттеглянето на ретроградния цар, а днес е трудно да се забележи носталгия по Романови сред съвременните руснаци. В допитването на „Левада“ 52% от анкетираните наричат свалянето на самодържавието „не много голяма загуба“, а в същото време 43% мислят точно обратното.
Болшевишката революция е друга работа. За много руснаци завземането на властта от Владимир Ленин не може да бъде отделено от последвалите 20 г. комунистически режим. Този период обхваща не само ужасите по време на гражданската война, но и възникването на тиранията на Йосиф Сталин, чиято кулминация станаха принудителната колективизация и големият терор през 30-те години, отнел живота на милиони хора. Тези страдания са се запечатали в историята на всеки руски град, селище и махала.
За Путин 1917 г. изпъква като време на огромни политически и социални безредици.
Отслабената държава не била способна да осъществява контрол. По тази причина, от гледната точка на сегашния президент, празнуването на годишнината на 1917 г. не е напълно уместно.
Идвайки на власт през 2000 г., той направи свой приоритет възраждането на силната държава. Путин събираше одобрение, противопоставяйки възстановяването на реда срещу хаоса, който последва разпадането на Съветския съюз, и лудите, свободни времена в периода на управлението на първия посткомунистически лидер на Русия Борис Елцин.
Но има и по-дълбока причина, поради която Путин не обича 1917 г. Това е било време, когато на руските маси се удало да вземат инициативата в своите ръце. По време на Студената война много западни историци обрисуваха болшевишката революция като незаконен преврат, извършен от секта политически фанатици. Те, естествено, са били екстремисти, но през лятото и есента на 1917 г. болшевиките са били в състояние да привлекат поддръжката на широки социални кръгове в армията и фабриките.
Aug 9th 1917: Russian workers are still “dazzled by their freedom to organise”. “In many cases wages have been increased 100 per cent." pic.twitter.com/uzRpPjXf67
— Russia in Revolution (@revoltingrussia) August 9, 2017
В крайна сметка Февруарската и Октомврийската революции са израз на дълбокото недоволство и радикализирането на руското общество.
А това е много неудобна историческа тема за Путин, който не може да търпи социални безредици, политическа опозиция и спонтанно несъгласие.
Нежеланите идеи или усещания, които се пораждат от 1917 г., обясняват, защо на 7 ноември миналата година Путин устрои парад, в чест на 7 ноември 1941 г. През тази година съветските войски се отправят от Червения площад директно към фронтовата линия за сражения с нацистите. С тази церемония Путин извади болшевизма от болшевишката революция. Той замени неговия национализъм с Великата отечествена война, както в Русия наричат трагедията на годините между 1941 и 1945 г.
Възможно е в един прекрасен ден Русия да се обърне към годишнината от болшевишката революция, за да се замисли за опасностите от репресивните политически системи. Но не трябва да се залага на вероятността, че това ще се случи в близко бъдеще.
криза, която тихо расте" />
