Р уската пълномащабна инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г. предизвика шокова вълна в Европа. След близо осем десетилетия на мир, като че ли самата идея за война бе немислима на континента, който се радваше на относителна сигурност и висок стандарт на живот.
По време на първия си мандат като президент на САЩ в периода 2017-2021 г. Доналд Тръмп даде да се разбере, че страната му няма да защитава съюзници от НАТО, които не харчат за отбрана поне 2% от своя брутен вътрешен продукт (БВП). И макар Европа да се вслуша до известна степен в предупрежденията на републиканеца с многозначителен девиз "Америка е на първо място", тя като че ли се успокои, след като той бе наследен в Белия дом от демократа Джо Байдън, който побърза да потвърди традиционните съюзи на Съединените щати.
И тогава войната в Украйна избухна за огромна изненада за мнозина на Стария континент въпреки събитията от предходното десетилетия и предупрежденията, че Русия се готви да нахлу в съседната държава. Сега, повече от три години по-късно, Европа все така изглежда в шок, макар че доста страни предприеха сериозни мерки, за да повишат отбранителния си капацитет, а тяхната помощ за Киев, наред с американската, играе ключова роля за отбраната на Украйна. Към това се добави и повторното избиране за президент на САЩ на Тръмп, който постави традиционния трансатлантически съюз под сериозно съмнение.
Европа е изправена пред най-голямата заплаха за нея от 40-те години на миналия век, пише сп. "Форин Полиси". Американското издание се аргументира, че в момент, когато войната в Украйна е навлязла в четвъртата си година, политическият завой на Тръмп изведнъж постави континента пред перспективата за война с Русия, без да има пълната подкрепа на Съединените щати.
Администрацията на Тръмп преговаря за мир директно с Москва и Киев без участието на европейски държави. В същото време тя иска от тях да предоставят гаранции за сигурността на Украйна без американско участие и поставя под въпрос своята готовност да защити съюзниците от НАТО в случай на атака в съответствие с член 5 от Вашингтонския договор, с който е основан алиансът, отбелязва изданието.
Въоръжените сили на европейските страни не са добре подготвени за новата ситуация, в която те ненадейно се оказаха. И макар мнозина на континента да винят за суровата реалност, в която изведнъж се събудиха, Тръмп и руския президент Владимир Путин, европейците трябва да признаят, че сега си плащат цената за своята собствена геополитическа инертност, коментира американското списание.
Урсула фон дер Лайен: Дошъл е моментът за мир чрез сила, да обединим усилията си за отбрана
Историята е пълна с примери за лидери, затворили очи за геополитиката и в крайна сметка платили висока цена за това, напомня "Форин Полиси". Френският император Наполеон например не се съобразява с географските предизвикателства, нахлувайки в Русия през 1812 г. - кампания, която води до катастрофални загуби за Великата армия, и и допринася за поражението при Ватерло три години по-късно. Повече от един век по-късно Хитлер повтаря фаталната грешка на Наполеон, като нарежда инвазията в Съветския съюз през 1941 г., и в резултат нацистка Германия бива принудена да води опустошителна война на два фронта. Династията Мин в Китай пък прави една от най-погрешните геополитически сметки, като забранява мореплаването в средата на 15-и век - няколко десетилетия преди европейците да започнат Великите географски открития и да колонизират почти цялата планета.
Европа не си взе поука от тези три исторически примера и едновременно с това пренебрегна три отделни геополитически развития, обобщава "Форин Полиси".
На първо място, тя до голяма степен си затвори очите за повторното превръщане в имперска сила на Русия, която бе отслабнала след разпадането на Съветския съюз.
Второ, Европа пропусна възхода на Китай, който се очертава като основния геополитически съперник на Съединените щати. Неслучайно САЩ пренасочиха вниманието си от Близкия изток към Индо-тихоокеанския регион, който се превърна в приоритет номер едно за тях.
Когато през 2011 г. президентът Барак Обама обяви, че приоритетът за американската външна политика вече е Азия, едва две европейски държави от НАТО харчеха за отбрана поне 2% от своя БВП. Десет години по-късно, и въпреки анексията на Крим и избухването на конфликта в Източна Украйна, само още четири страни изпълняваха този критерий.
Впрочем една от причините за тази инертност бе прехвърлянето от Съединените щати на войски в Европа и на военни кораби в Атлантическия океан в отговор на руските действия през 2014 г., коментира "Форин Полиси". Мнозина представители на европейския елит тогава, изглежда, повярваха, че Европа отново е станала приоритет за американската външна политика. Само че те пренебрегнаха трайния характер на изместването на баланса на силите към Азия, което се основава на възхода на Китай и на превръщането му в основния геополитечски съперник на САЩ.
В Германия одобриха огромна фискална "базука" за отбрана
През 2023 г. Пекин е похарчил за отбрана 309 милиарда долара - повече отколкото всички държави от Източна и Южна Азия, взети заедно. Това означава, че Китай би могъл лесно да установи доминация над региона, ако Съединените щати изтеглят своите въоръжени сили оттам, коментира "Форин Полиси".
Ситуацията в Европа е много различна. Руската икономика например е по-малка от италианската по номинален БВП. Така че неспособността на Европа да възпре и обуздае Русия изцяло се дължи на липсата на политическа воля - в миналото и сега, допълва изданието.
Американското издание обяснява именно с различния баланс на силите на двата континента желанието на администрацията на Тръмп да договори мирно споразумение между Русия и Украйна: това би позволило на САЩ да съсредоточат вниманието си към Азия.
Третото геополотическо развитие, на което Европа не обърна внимание, е партньорството между Пекин и Москва.
Икономическият подем на Китай даде възможност на Русия да диверсифицира своите търговски връзки и да намали своята зависимост от Европа. А това е изключително важно за нея от 2014 г., когато Западът започна да ѝ налага икономически санкции, първо заради анексията на Крим.
Освен това, въпреки че е по-малкият партньор, Русия знае, че Китай е твърде зает със своето съперничество със САЩ в Тихия океан, което смекчава у нея усещането за евентуална заплаха от негова страна, коментира "Форин Полиси".
Politico: Как да осигурим финансиране за отбраната на Европа
Тоест възраждането на руския империализъм, пренасочването на САЩ към Азия и партньорството между Пекин и Москва би трябвало да накарат европейските лидери да преосмислят континенталната архитектура в областта на сигурността. Това обаче не се случи, обобщава списанието.
Сред възможните причини "Форин Полиси" изброява инертността, в която са изпаднали европейците през последните десетилетия, отличаващи се с мир и относително благоденствие, липсата на истински лидери, но и второстепенната роля, в която Старият континент изпада спрямо Съединените щати след Втората световна война.
Събитията от последните години сложиха окончателно кръст на теорията за "края на историята" и надеждите на Запада, но най-вече в Европа, за трайно установяване на либерален световен ред, основан на демокрация, свободна търговия и силни международни институции.
За да избегне злощастната съдба на ръководителите, останали слепи за геополитическите реалности, Европа се нуждае от всеобхватна стратегия, координираща позициите по отношение на сигурността, демокрацията и икономиката. Тази задача обаче ще е трудна, предвид политическите разделения и липсата на силно лидерство на континента, обобщава "Форин Полиси".
На този фон германското разузнаване предупреди, че Русия възнамерява да изпита единството на Запада, особено по отношение на клаузата за колективна отбрана на НАТО, предаде ДПА.
Какво ще е бъдещето на европейската отбрана - ЕК представи "Бялата книга"
Все пак има и поводи за оптимизъм. Смелата съпротива на украинската армия не позволи на Русия да постигне бързо своите цели и може би осигури на Европа отсрочка между 5 и 10 години, за да се подготви.
Миналата година 23 от 32-те страни от НАТО вече са изпълнили целта да харчат поне 2% от своя БВП за отбрана. За сравнение на този критерий 10 години по-рано са отговаряли едва три държави, сочи справка на сайта на НАТО.
А някои от европейските съюзници, на първо място граничещите с Русия Полша и балтийски републики, са особено активни, като например обявиха в началото на тази седмица, че се оттеглят от Договора за забрана на противопехотните мини. Полша, която е на първо място в НАТО по разходи за отбрана (над 4% от БВП миналата година), започна да изгражда отбранителната линия "Източен щит" по границите си с Русия и нейния съюзник Беларус, предаде Полската агенция по печата.
Освен това политическите лидери на континента осъзнаха, че вече не може да разчитат изцяло и гарантирано на САЩ на президента Доналд Тръмп и започнаха активна дипломатическа дейност, за да се приспособят към новите реалности. Френският президент Еманюел Макрон, чиято страна е единствената ядрена сила в Европейския съюз, пък предложи да разпъне френския ядрен чадър над целия континент.
В ЕС е налице все по-ясно осъзнаване, че е необходима стратегическа автономия, за да не изпадне в уязвима позиция на международната сцена. Създаването на новия пост на европейски комисар по отбраната, който при това е зает от литовеца Андрюс Кубилюс, отразява превръщането на сигурността в приоритет за ЕС след руската инвазия в Украйна. Големият въпрос е дали Европейският съюз ще успее да прояви политическа воля и да премине от думи към дела.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Запрянов: Обмисля се въвеждането на задължителна военна подготовка
Силна експлозия разруши многоетажна сграда в Рим
Х спря акаунти на турската опозиция
