Е вропейският съюз засилва натиска върху правителствата, които се колебаят да се съгласят с финансирането на опустошената от войната в Украйна, като им казва, че ако не накарат Русия да плати сметката, ще трябва да го направят сами.
(Във видеото: ЕС се споразумя за нов пакет от санкции срещу Русия)
Европейската комисия е напълно наясно, че нейният план Б, общо заемане в ЕС, известно като еврооблигации, е дори по-неприемлив за финансиране на репарационен заем от 140 милиарда евро за Киев, отколкото предложението за използване на замразените руски държавни активи, което миналата седмица се натъкна на сериозни пречки.
Правителствата, традиционно враждебно настроени към големите разходи, особено Германия и Нидерландия, известни като "пестеливите", отхвърлят перспективата да натоварят данъкоплатците с още по-големи дългове. Разточителните държави, като Франция и Италия, пък са прекалено задлъжнели, за да поемат нови тежести.
Но именно това е целта. Европейските служители разчитат, че Белгия, която държи почти всички руски активи и изразява опасения относно законността на тяхното изземване, заедно с други държави, повдигнали по-тихи възражения, ще бъдат убедени да подкрепят плана, след като осъзнаят, че алтернативата, общият дълг, е още по-неприемлива.
"Липсата на финансова дисциплина в някои страни от ЕС е толкова висока, че не вярвам еврооблигациите да бъдат приети, особено от пестеливите държави през следващите 10 години", заяви Карел Лано, изпълнителен директор на влиятелния брюкселски мозъчен тръст Център за европейски политически изследвания. "Затова използването на замразените руски активи изглежда като единствената реална възможност. 140 милиарда евро са огромна сума и трябва да я използваме. Трябва да покажем, че не се страхуваме."
Постепенно европейските правителства и Европейската централна банка започват да се съгласяват с идеята да бъдат използвани конфискуваните руски активи за финансиране на заема от 140 милиарда евро. Първоначално те бяха предпазливи, тъй като отнемането на чужди държавни средства, независимо колко укоримо е поведението на съответната държава, изглеждаше юридически и морално съмнително. Но спешните нужди на Украйна и несигурният подход на Вашингтон промениха нагласите.
На срещата на върха на лидерите на ЕС миналата седмица обаче белгийският министър-председател Барт де Вевер отказа да отстъпи по плана, който се нуждае от подкрепата на всичките 27 правителства, принуждавайки блока да отложи решението си поне до декември.
EU plays hardball: If you won’t seize Russia’s cash, open your wallets https://t.co/t9Eoj6fkHS
— Raffaele La Ciura (@LaCiuraRaffaele) October 28, 2025
- "Това е дипломация"
Сега ЕС се състезава с времето на два фронта. Първо, Украйна се очаква да остане без средства до края на март. И второ, вземането на решения може да стане още по-трудно, тъй като Унгария се стреми да обедини усилията си с Чехия и Словакия, за да създадат съюз, скептичен към подкрепата за Украйна. Наблюдатели отбелязват, че моментът е решаващ -"сега или никога".
Това означава, че служителите на Комисията се опитват да постигнат деликатен баланс, за да прокарат плана за активите, казаха трима дипломати от ЕС.
"Това е дипломация", коментира един от тях, запознат с "хореографията" на процеса, пожелал анонимност, за да говори свободно. "Предлагаш на хората нещо, което те не искат да направят, за да приемат по-малкото зло."
Втори дипломат, запознат със ситуацията, беше също толкова категоричен относно план Б: "Идеята, че еврооблигациите наистина могат да бъдат поставени на масата, е просто смешна", каза той.
Въпреки че Де Вевер каза на останалите лидери на ЕС по време на срещата миналата седмица, че Комисията е подценила сложността на използването на руските активи и потенциалните правни последици за Белгия, Брюксел не смята, че той ще удържи позицията си след декември, когато е насрочена следващата среща на върха.
"Заемът, обезпечен с руските активи, ще се случи", заяви представител на ЕС. "Въпросът не е дали, а кога."
- Повече подкрепа
Много европейски държави отдавна се противопоставят на идеята за еврооблигации, тъй като не искат да поемат отговорност за дълговете на правителства, които смятат за финансово недисциплинирани.
Пандемията от Covid отслаби решимостта им, като правителствата се съгласиха да вземат съвместни заеми за финансиране на фонд за възстановяване в размер на 800 милиарда евро, за да съживят икономиката на блока. Оттогава Брюксел продължава взаимно да разпределя дълга на ЕС, за да финансира други инициативи, като най-скорошната от тях включва серия от заеми, за да помогне столиците да сключат военни договори за укрепване на отбраната си срещу Русия, но столиците все още са против широкото използване на този инструмент.
На масата има и трета възможност: ЕС може да започне "лов за съкровища" за 25 милиарда евро руски активи в други страни от блока.
Тази операция обаче вероятно ще отнеме повече време, отколкото Украйна разполага, и би създала впечатление, че Европа сваля крака от газта.
"Подкрепата за Украйна и натискът върху Русия са в крайна сметка това, което може да накара Путин да седне на масата за преговори, и затова е толкова важно европейските държави да засилят усилията си", заяви шведската министърка по европейските въпроси Йесика Росенкранц след срещата на върха в четвъртък.
- Колективен риск
По-голямата част от руските активи са под управлението на финансовия депозитар Euroclear в Белгия, което поставя страната под значителен финансов и правен риск.
"Комисията води интензивни разговори с белгийските власти по въпроса и е готова да предостави допълнителни разяснения и гаранции при необходимост", заяви говорител на Комисията. "Всяко предложение ще се основава на принципа на колективното споделяне на риска. Макар да не виждаме индикации, че първоначалният подход на Комисията би довел до нови рискове, ние напълно се съгласяваме, че всеки риск, който възникне при бъдещото ни предложение, трябва да бъде споделен колективно от държавите членки, а не да тежи само върху една от тях."
Комисията омаловажава опасенията за Белгия, подчертавайки, че 140-те милиарда евро ще бъдат върнати на Русия само ако Кремъл прекрати войната и плати репарации на Украйна. Вероятността това да се случи е толкова малка, че парите почти сигурно няма да бъдат възстановени.
Белгия обаче се опасява, че Москва може да изпрати "армия от адвокати", за да си върне средствата, особено предвид факта, че страната е подписала двустранен инвестиционен договор с Русия през 1989 г.
Въпреки това служителите и дипломатите, интервюирани за статията, остават уверени, че споразумение ще бъде постигнато.
"Наистина очаквам, че на следващия Европейски съвет, насрочен за 18 декември, най-сетне ще бъде постигнат напредък", заяви литовският външен министър Кястутис Будрис пред Politico.
Вижте в нашата галерия: Със сълзи украинки се разделят с приятелите си военни
