Л идерите на 27-те страни членки на ЕС обещаха членство в бъдеще на шестте съседни балкански държави, потвърждавайки обещание, дадено преди 18 години.
Същевременно те игнорираха призивите 2030 г. да бъде посочена като целева дата за бъдещото членство, опасявайки се от негативна реакция у дома във връзка с миграцията, съобщава Ройтерс и БТА.
След продължили седмици обсъждания, лидерите на ЕС се съгласиха,
че Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Косово и Албания имат място в ЕС, ако изпълнят критериите в различни области - от съдебна реформа до икономика.
Но с "процес на разширяване", който е блокиран от различни спорове, включително в Брюксел, и нежеланието на сръбските лидери да признаят независимостта на Косово, мнозина на Балканите виждат декларацията на ЕС като празно изявление, отбелязва Ройтерс.
"Европейският съюз препотвърждава своята недвусмислена подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани и приветства ангажимента на партньорите от Западните Балкани към европейската перспектива", се казва в заключителната декларация.
В нея се посочва, че "ЕС препотвърждава своя ангажимент към процеса на разширяване", въпреки че Франция и други настояваха съюзът да се фокусира върху реформите, справедливите и строги изисквания и принципа за оценяване на собствените постижения.
Северните държави като Дания, Франция и Нидерландия, се опасяват от повторение на прибързаното присъединяване на Румъния и България през 2007 г.
и зле управлявания процес на миграция на източноевропейските работници във Великобритания, който настрои много британци срещу ЕС. България е против преговори със Северна Македония заради спор за езика, културата и общата история, отбелязва Ройтерс.
Опитът на ротационния председател на ЕС Словения 2030 г. да бъде посочена като целева дата за присъединяване на шестте страни от Западните Балкани се провали. ЕС не спази и други обещания, които са осезаеми за гражданите, като отпадането на визовия режим за Косово, посочва агенцията.
Увеличаването на съюза до 33 членове би усложнило и без това трудното вземане на решения в рамките на блока и подчертава нуждата от вътрешни реформи в ЕС, с каквито малко държави искат да се заемат сега, отбелязва Ройтерс.
Европейският съюз очаква от страните от Западните Балкани да хармонизират външната си политика с тази на ЕС, допълва агенция ТАСС, като се позовава на заключителната декларация от срещата на върха в Бърдо при Краню.
Ние отново потвърдихме очакванията, че нашите партньори ще продължат да задълбочават нашето сътрудничество в сферата на общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС, ще обезпечат забележим и устойчив напредък в посока на пълна ориентация с позициите на външната политика на ЕС и ще действат в съответствие със своя европейски път, се казва в документа.
Какво заявиха някои европейски лидери днес на пресконференции
Германският канцлер Ангела Меркел заяви днес, че не подкрепя определянето на фиксирана дата за приемането на страните от Западните Балкани в ЕС, предаде Ройтерс.
"Не вярвам в определянето на дати. Вярвам в сдържането на обещания. След като веднъж условията са изпълнени, приемането може да бъде реализирано", каза тя пред журналисти след Срещата на високо равнище ЕС - Западни Балкани в Словения. Президентът Румен Радев е българският представител на срещата.
"Крайният срок ще постави ЕС под напрежение без значение дали страните от Западните Балкани са изпълнили условията за приемане на 27-членния блок или не са", заяви германският канцлер.
Меркел посочи още, че ЕС зависи от подкрепата на Западните Балкани за борбата с миграцията. Тя подчерта, че въпреки всички трудности всички са съгласни, че тези страни са част от Европа.
"Надявам се проблемите, блокиращи приемането на Република Северна Македония в ЕС, да може да бъдат преодолени", каза още германският канцлер.
От своя страна на пресконференция днес председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви, че
"двадесет и седемте страни членки на ЕС все още водят дискусии дали съюзът може да приеме нови членове".
"Откровено казано, има дискусия сред 27-те относно нашия капацитет да приемем нови членове", каза Шарл Мишел на пресконференция след среща на високо равнище в Словения.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също призна, че блокираните преговори по присъединяване на Република Северна Македония и Албания вредят на доверието към ЕС в региона.
Френският президент Еманюел Макрон пък посочи,
че Балканите се намират по пътя към Европейския съюз
и трябва да им бъде показано, че са в сърцето на Европа и заслужават инвестиции, търговия и в крайна сметка членство, предаде Ройтерс.
Той също така отбеляза, че приемането на още шест членки ще изисква реформи в процеса на вземане на решения в ЕС, който вече се движи бавно.
"Имахме добра дискусия. Нашето желание е да дадем отново (европейска) перспектива в кратък срок на Балканите, които са в сърцето на Европа", заяви Макрон пред журналисти след Срещата на върха.
"Трябва да отговорим", посочи той, като добави, че това би помогнало на европейската стабилност.
