Н якои ключови събития от почти седемте години, през които Михаил Горбачов беше на власт в Съветския съюз, подбрани от Ройтерс, предаде БТА.
ВИЖТЕ В ГАЛЕРИЯТА НИ ГОРБАЧОВ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ И ЗНАКОВИТЕ МУ СРЕЩИ СЪС СВЕТОВНИ ЛИДЕРИ
Март 1985 г. - Михаил Сергеевич Горбачов, на 54 г., най-младият член на Политбюро, става генерален секретар на ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) след смъртта на Константин Черненко. Започва политиката на перестройка (преустройство) и гласност, за да извади страната от политическата и икономическа стагнация.
Ноември 1985 г. - Горбачов и президентът на САЩ Роналд Рейгън провеждат първата си среща на върха в Женева; Горбачов заявява, че е оптимист, че може да бъде постигнато разведряване и намаляване на въоръженията.
Април 1986 г. - Експлозия в ядрения реактор в Чернобил разпространява радиоактивен облак в Европа. Съветските власти признават, че това се е случило чак три дни след аварията и това поражда съмнения в политиката на гласност.
Декември 1986 г. - Д-р Андрей Сахаров, бащата на дисидентското движение в СССР, е освободен от изгнание след телефонно обаждане
от Горбачов. Сахаров е един от стотиците политически и религиозни дисиденти, освободени по време на управлението на Горбачов.
Май 1987 г. - младият германец Матиас Руст преодолява съветската ПВО, като излиза с лек самолет "Чесна" от Хелзинки и каца на Червения площад в Москва. Горбачов започва чистка сред висши ръководители в областта на отбраната.
Октомври 1987 г. - Видният руски реформатор Борис Елцин влиза в сблъсък с Горбачов по въпроса за темпото на перестройката и напуска управляващото Политбюро на ЦК на КПСС.
Декември 1987 г. - Горбачов и Рейгън подписват във Вашингтон първия договор за съкращаване на ядрените арсенали. Всички съветски и американски ракети със среден обсег трябва да бъдат ликвидирани.
Октомври 1988 г. - Горбачов укрепва властта си, като става председател на Президиума на Върховния съвет (парламента).
Февруари 1989 г. - Приключва деветгодишното съветско военно присъствие в Афганистан. Набират скорост движенията за независимост в Балтийските републики, Грузия и Украйна.
Март 1989 г. - Съветският съюз провежда избори за Конгреса на народните депутати на СССР. Избирателите за пръв път имат възможност да избират между няколко кандидати за едно място. Много видни комунисти от старата гвардия губят от независими кандидати, а сепаратистите печелят повечето места в балтийските републики Естония, Латвия и Литва.
Ноември 1989 г. - Народни революции свалят комунистическите правителствата в Източна Германия и останалата част от Източна Европа. Съветският съюз не прави опит да се намеси при падането на управляващите в неговите сателити.
Декември 1989 г. - Горбачов и президентът на САЩ Джордж Х.У. Буш на среща на върха в Малта обявяват края на Студената война.
Февруари 1990 г. - Комунистическата партия се отказва от гарантирания си монопол върху властта. Парламентът се съгласява да даде
изпълнителни правомощия на Горбачов като негов председател. Демонстранти, подкрепящи реформите, провеждат огромни митинги в целия Съветски съюз.
Октомври 1990 г. - Източна и Западна Германия се обединяват след интензивни преговори между шестте големи сили, в които Горбачов играе ключова роля. Съветският парламент одобрява план за отказ от централизираната планова икономика в полза на пазарната. Горбачов е удостоен с Нобелова награда за мир.
Ноември 1990 г. - Парламентът упълномощава Горбачов да издаде укази в почти всички сектори на обществената дейност. Първият проект за Съюзен договор, предложен от Горбачов, дава значителни правомощия на 15-те републики, но четири от тях - Латвия, Литва, Естония и Грузия - отказват да го подпишат.
Януари 1991 г. - Войски потушават демонстрациите в подкрепа на независимостта в балтийските страни, като убиват 14 души в Литва и петима в Латвия.
Март 1991 г. - Референдум показва, че огромното мнозинство от участниците са за запазване на Съветския съюз като обновена "федерация на равни суверенни републики", но шест републики бойкотират гласуването.
Април 1991 г. - Разпуска се Варшавският договор.
Юни 1991 г. - Борис Елцин е избран за президент на Русия.
19 август 1991 г. - Твърдейки, че Горбачов е в лошо здравословно състояние, неговият заместник Генадий Янаев поема президентския пост начело на твърдолинейна комунистическа хунта. В някои области е обявено извънредно положение. Естонският парламент обявява независимост.
21 август - Превратът се проваля, унищожавайки консервативната група в центъра и дава огромен тласък на сепаратистите в републиките. Латвийският парламент обявява независимост.
24 август - Горбачов подава оставка като лидер на комунистическата партия, нарежда държавата да конфискува имуществото ѝ и предлага тя да се саморазпусне. Украинският парламент обявява независимост. В рамките на няколко седмици всички съюзни републики с изключение на Казахстан и Русия, правят същото.
6 септември - Върховният законодателен орган на СССР признава независимостта на Литва, Латвия и Естония. Конгресът прекратява
договора за създаването на Съветския съюз от 1922 г. и предава властта на временния орган в очакване на подписването на договор за доброволен съюз на суверенни държави.
16 ноември - Русия поема контрола над почти цялото съветско злато и диамантите, както и върху износа на петрол.
8 декември - Русия, Украйна и Беларус обявяват създаването на Общността на независимите държави без централна роля за Горбачов или Москва. Първоначално той се противопоставя на новия ред и отказва да подаде оставка. Постепенно приема неизбежното.
25 декември 1991 г. - Горбачов подава оставка като президент на СССР, който на следващия ден официално е разпуснат.
