К омисарят по вътрешните работи на ЕС Илва Йохансон се противопостави на предложението на австрийския канцлер Карл Нехамер за изграждането на ограда по границата на България с Турция по финансови причини, предава БГНЕС.
Тя заяви, че "понякога си въобразяват, че могат да получат пари от Комисията за всичко", но се оплака, че Европейският съвет, представляващ държавите-членки, е намалил бюджета на нейния отдел за периода 2021-2027 г.
Това се случи на заседанието на министрите на вътрешните работи на ЕС в Стокхолм.
Нехамер: Ще се застъпим пред ЕС за това България да получи 2 млн. евро
Комисията не подкрепи идеята за ограда, като вместо това подчерта ролята на Фронтекс, агенцията за граничен контрол на блока, към която държавите-членки на ЕС могат да се обръщат.
Министрите на вътрешните работи на ЕС постигнаха "консенсус" днес по отношение на външните страни, които отказват да приемат обратно нелегални мигранти, като ги предупредиха, че рискуват затягане на визовите ограничения за Европа, посочи шведският министър по миграцията.
Освен това министрите се съгласиха, че инструментът, който е в сила от 2020 г., "трябва да се използва изцяло", за да се увеличи броят на мигрантите, чиито молби за убежище не са одобрени, но все още не са върнати в родните им страни.
Комисарят по вътрешните работи на ЕС Илва Йохансон подчерта, че много страни от Европейския съюз са подложени на "огромен натиск", като през миналата година са получили близо един милион молби за убежище.
Донев: Приоритет е присъединяването към Шенген
Проблемът с капацитета се утежнява от факта, че ЕС е приел и близо 4 милиона украински бежанци, които са избягали от руската инвазия.
Йохансон посочи, че е "наистина важно" да се увеличи броят на депортираните незаконни имигранти от националности, за които е по-малко вероятно да получат одобрение по молбите за убежище, като посочи "мароканци, египтяни, тунизийци, бангладешци, пакистанци, турци, кубинци, индийци".
Съгласно международното право всеки случай на предоставяне на убежище трябва да се преценява индивидуално. Доказателства за преследване обаче е по-вероятно да бъдат предоставени от лица, бягащи от войни, като в Сирия, или от репресивни правителства, като в Афганистан и Иран.
Статистиката на Европейската комисия показва нисък процент на ефективно връщане. През 2021 г. от 340 500 заповеди за връщане на имигранти в страните им на произход само 21% са били изпълнени.
Австрийският канцлер и вътрешният министър на посещение в България, каква е целта
Швеция - чието правителство разчита на крайнодясната партия "Шведски демократи", за да остане на власт - иска страните от ЕС да използват визите, външната политика и помощта за развитие, за да окажат натиск върху външните държави по въпроса за връщането.
Досега ЕС е приложил инструмента за ограничаване на визовия режим само срещу една държава: Гамбия, за чиито граждани получаването на шенгенска виза е по-трудно и по-скъпо. През 2021 г. Комисията предложи механизмът да бъде разширен и да обхване Бангладеш и Ирак, но това не се случи.
След посещението си в Бангладеш през ноември Йохансон заяви, че заплахата от визова санкция е накарала Дака да стане по-"политически отворена" към приемането на незаконни мигранти обратно от Европа. Германия обаче има резерви към този подход.
Германският министър на вътрешните работи Нанси Файзер заяви преди срещата в Стокхолм, че подписаните споразумения, особено със страните от Северна Африка, "от една страна, позволяват легални пътища (за миграция), а от друга - ефективно връщане".
Общият тон по отношение на миграцията се втвърди в Европа от 2015-2016 г. насам, когато тя прие над един милион кандидати за убежище, повечето от които сирийци, бягащи от войната в страната си. През 2016 г. блокът сключи споразумение с Турция, за да предотврати голяма част от по-нататъшното преминаване на нелегални мигранти в Европа.
Австрия подкрепя изграждането на ограда по границата на България, която е член на ЕС, с Турция, за да се намали допълнително потокът от лица, търсещи убежище. В понеделник австрийският канцлер Карл Нехамер заяви по време на посещение в този граничен регион, че оградата ще струва около 2 милиарда евро и призова Европейската комисия да я финансира. Комисията не пожела да направи това, като вместо това подчерта ролята на Frontex, агенцията за граничен контрол на блока, към която държавите-членки на ЕС могат да се обръщат. Йохансон се противопостави на предложението за ограда по финансови причини. Тя заяви, че "понякога има въобразяване, че можеш да получиш пари от Комисията за всичко", но се оплака, че Европейският съвет, представляващ държавите-членки, е намалил бюджета на нейния отдел за цикъла 2021-2027 г. Йохансон заяви, че държавите-членки са тези, които са "в най-добра позиция" да защитават външните граници на ЕС, като добави, че каквото и да правят, то трябва да бъде "в съответствие с - правото на ЕС (законите на блока), основните права и т.н."
