П редстоящите избори в Германия повдигат големи въпроси за бъдещето на най-популярния символ на строгите публични финанси на страната - прословутата „дългова спирачка“.
Политиците в икономика № 3 в света се питат дали този легендарен ограничител на държавните заеми все още има смисъл в свят на несигурност, характеризиращ се с преизбирането на Доналд Тръмп, войната в Украйна и икономическия спад на Европа.
Вписана в конституцията от тогавашния канцлер Ангела Меркел през 2009 г., поправката Schuldenbremse (“дългова спирачка” - в буквален превод от немски ез. - бел.ред.) - която ограничава структурния бюджетен дефицит до 0,35 % от брутния вътрешен продукт в нормални времена - започва да изглежда неустойчива в свят на растящи като гъби изисквания към държавната хазна.
Фискалната усмирителна риза вече допринесе за разпадането на управляващата коалиция на канцлера Олаф Шолц, което направи вероятни изборите на 23 февруари.
Коалицията се разпадна по-рано този месец главно поради факта, че предложенията на финансовия министър Кристиан Линднер за запазване на дефицита в рамките на допустимото се оказаха неприемливи за коалиционните му партньори - Социалдемократическата партия (СвДП) и Зелените. След като Шолц уволни Линднер, неговата консервативна във фискално отношение Свободна демократическа партия (СвДП) напусна правителството, проправяйки пътя за избори през февруари, седем месеца по-рано от предвиденото.
Все повече се признава необходимостта от “основен ремонт” на финансите в Германия. Този месец правителственият Съвет на икономическите съветници представи предложение за приемане на правила, позволяващи повече инвестиции, в опит да се намали напрежението. Междувременно Дойче Бундесбанк - обикновено бастион на фискалния консерватизъм - от месеци твърди, че реформа, позволяваща „умерено по-големи възможности за вземане на заеми“, би била оправдана, стига общото съотношение на публичния дълг да остане ниско.
Но да се отървем от „дълговата спирачка“ преди изборите не е толкова лесно: всяка промяна ще изисква мнозинство от две трети както в горната, така и в долната камара на парламента. Крайнодясната Алтернатива за Германия (AfD) се противопоставя на всяка реформа, както и СвДП на Линднер.
Germany's impending election has thrown the country's legendary "debt brake" into question.https://t.co/ARaqTT4DHB
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) November 21, 2024
Междувременно тактически причини сочат, че дясноцентристките християндемократи едва ли ще подкрепят нещо, което само ще удължи времето им в опозиция, и във всеки случай ще искат да изготвят всяка нова версия от позицията на властта.
Но има и един аргумент в полза на бързите действия: проучванията на общественото мнение сочат, че в новия Бундестаг AfD и твърдолинейният Алианс на Сахра Вагенкнехт биха могли да спечелят достатъчно места, за да блокират всяко предложение, което би им дало неприемлива степен на влияние върху основното политическо течение в страната. Това създава стимул за сключване на сделка сега, а не за оставянето ѝ като заложник на съдбата.
Новият лидер на Зелената партия Феликс Банашак заяви през уикенда, че се надява лидерите на Християндемократическия съюз (ХДС) на областно ниво да окаже натиск върху берлинските си колеги за незабавна промяна на поправката, „защото виждат, че тази реформа е необходима“.
„С удоволствие бих го направила, но дали има достатъчно време - не знам“, заяви председателят на СвДП Саския Ескен миналата седмица.
Фридрих Мерц, човекът, който е спряган за ръководител на следващото правителство на Германия, изглежда вече е схванал логиката и си е направил изводите. Започвайки кампанията си миналата седмица, лидерът на ХДС - преди това откровен защитник на “дълговата спирачка” - изненада избирателите, като посочи, че сега е готов да я облекчи.
„Разбира се, тя може да бъде реформирана“, каза Мерц. „Въпросът е защо? С каква цел? Какъв е резултатът от такава реформа?“
Макар Мерц да заяви, че не би подкрепил реформа, която да позволи по-високи разходи за потребление или социални помощи, ако допълнителното заемане на средства е за стимулиране на инвестициите, „тогава отговорът може да е различен“.
Управляващо мнозинство в Германия се разцепи: Какво следва?
Състояние на изключение
Съществуващата поправка има известна гъвкавост: тя може да бъде спряна „при природни бедствия или необичайни извънредни ситуации, които са извън контрола на правителството и нанасят съществена вреда на финансовия капацитет на държавата. “
Германия се възползва напълно от тази възможност през 2020-2022 г. в отговор на пандемията и войната в Украйна. Но след като „нормалността“ се завърна, правилото отново влезе в сила, което незабавно принуди Берлин да започне бюджетни акробатики, за да запази законно числото на номиналните заеми.
Счетоводен трик, при който все по-големи пакети от разходи се отделяха в дружества със специална цел (Sondervermögen), за да се избегне официалната бюджетна мрежа, беше отменен от най-висшия съд на Германия през декември миналата година, след като беше критикуван не само от съседите на Германия, но и от Бундесбанк.
Както СвДП на Шолц, така и Зелените бяха готови отново да преустановят действието на правилата тази година поради финансовите последици от войната в Украйна и последвалата я енергийна криза. Но Линднер отказа да играе с тях.
Смекчаването на дълговата спирачка би позволило повече публични инвестиции в момент, когато най-голямата икономика в Европа има остра нужда от подкрепа. Германската индустрия е изправена пред множество кризи, тъй като дългогодишните предизвикателства, свързани с демографията и цифровизацията, се сблъскват с двойната заплаха от търговска война със САЩ и тревожната загуба на глобална конкурентоспособност от страна на автомобилния сектор на страната.
„Всякакви сериозни усилия за фундаментално реформиране и подобряване на германската икономика ще трябва да бъдат придружени от фискални стимули“, заяви Карстен Бржески, ръководител на глобалния отдел за макротехнологии на ING.
Правителствена криза в Германия, Шолц ще иска вот на доверие
Време е да се сбогуваме
За много наблюдатели извън Германия поправката вече е остаряла, изместена от нов набор от реалности - сред които и нов набор от европейски фискални правила. В този дух ръководителят на гръцката централна банка Янис Стурнарас, който преведе страната си през кризата с държавния дълг като финансов министър, заяви миналата седмица, че Германия трябва да се откаже от него.
„С цялото ми уважение, мисля, че сега това е излишно. След като имаме нови фискални правила в Европа, които са много по-реалистични от предишните, никой няма нужда от втора спирачка“, каза Стурнарас.
Но Германия - и по-конкретно Бундесбанк - изглежда все още не е готова да повери фискалната отговорност на Брюксел. Във вторник банката разкритикува новите европейски процедури за фискални корекции, описвайки специфичните за всяка страна бюджетни ограничения като „изключително сложни“. Тя добави, че начинът, по който са определени лимитите, е „доста непрозрачен“. Във Франкфурт, както и в Берлин, продължават да съществуват съмнения относно надеждността на всякакви обещания за намаляване на дефицита в продължение на седем години, особено след като европейските правителства рядко издържат толкова дълго.
Дори Зелената партия реши да не призовава за пълна отмяна, опасявайки се да не бъде обявена за фискално безотговорна. През уикенда новите лидери отхвърлиха предложение в тази насока, направено от младежката организация на партията.
„Дълговата спирачка“ може и да е на път да отпадне, но нейното премахване все още ще изисква степен на единство, която не е по силите на германските политици през последните години.
Припомняме и тази галерия от нашия архив:
* Във видеото: Шолц уволни финансовия министър на Германия
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
