В Русия днес влиза в сила законът за "суверенен интернет", изолиран от големите световни сървъри, предаде Франс прес.
Законът предвижда създаването на инфраструктура, която да осигури работата на руските интернет ресурси, в случай че руските оператори изгубят възможността да се свързват с интернет сървърите в чужбина.
Освен това занапред руските интернет доставчици ще трябва да се уверят, че на мрежите им са инсталирани "технически средства", осигуряващи "централизиран контрол върху трафика", за да се парират евентуални заплахи.
Законът бе подписан от Путин още през май. Но от днес в Русия наистина започва нова фаза за потребителите на интернет. Опасенията са, че за защитата на гражданските права и свободното изразяване на мнения започва един много тъмен период - с влизането в сила от днес на Закон за самостоятелен интернет, над който държавата ще има пълен контрол, отбелязва "Шпигел". Въпреки протестите и острите критики, руската държава предприе този ход, а критиците виждат в него посегателство срещу свободата, отбелязва на свой ред "Ди Велт", цитиран от "Дойче веле".
Основен аргумент за стъпката е, че така Русия ще си осигури защита от кибератаки отвън. Експертът по интернет Александър Исавнин обаче посочва, че за първи път държавата получава пълен технически контрол върху интернет. Законът, освен това, предвижда и съхраняването на огромен обем данни.
Goodbye cruel worldhttps://t.co/Hx23BMxQ5U
— Kenneth Geers (@KennethGeers) 31 октомври 2019 г.
Ред технически неясноти
Руският експерт отбелязва още, че до момента доставчиците на интернет са можели да работят при свободни пазарни условия. Отсега нататък обаче руската държава пряко ще се намесва - в бъдеще движението на данни в автономния руски интернет ще бъде направлявано от специални центрове в страната. Но необходимата инфраструктура тепърва трябва да се изгради, а фирмите-доставчици на интернет трябва да си осигурят необходимото оборудване, което ще позволи на Роскомнадзор (руския орган за медиен контрол) пряко да контролира съдържанията и да направлява движението на данни, разяснява "Ди Велт".
Немаловажен е и въпросът с финансирането на начинанието, отбелязват германските медии. Целта е постигането на независимост от американските концерни, където досега са били съхранявани голяма част от данните. Руснаците отдавна се ядосват от това, че западните концерни имат достъп до ценните бази с данни, посочва "Ди Велт". А руският вестник "Коммерсант" цитира експерт, според когото за пълното инсталиране на нужното оборудване ще са необходими около две години.
Разширяване на политическия контрол
Както посочва "Шпигел", критиците на новата мярка виждат в нея предлог за разширяването на политическия контрол в Русия. Становището на организацията "Репортери без граници" е, че така цензурата в интернет в Русия достига ново равнище. Според организацията, новият закон е посегателство срещу човешките права, като свободата на мненията и свободния достъп до информация. И в момента в Русия много сайтове (опозиционни) са блокирани.
"Шпигел" припомня опасенията на руснаците (участвали в многохилядни демонстрации срещу закона), че страната им ще се окаже изолирана в дигитален план, а контролът по линия на тайните служби ще се засили. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков подчерта, че Русия няма да излиза от глобалния интернет - World Wide Web. По-скоро съществувала опасност Западът да изолира Русия от мрежата. Затова страната имала нужда от независима дигитална инфраструктура за автономен интернет. Президентът Владимир Путин защити проекта като необходим за националната сигурност.
Още критики
Редица правозащитни организации заявиха през април в общо комюнике, че се страхуват от нови ограничения, засягащи бездруго ограничаваните медии и интернет в Русия.
Кремъл обаче заявява, че няма намерение да изгради в Русия местно подобие на китайската "Велика информационна стена" и че желанието му, напротив, е да брани руския интернет.
Законът бе критикуван и с оглед очакваните големи разходи, които ще наложи на руските интернет оператори, а някои може и да фалират.
През последните години руските власти постоянно затягат контрола върху националния сектор от интернет, като блокират съдържание и цели сайтове, свързани с опозицията, както и ресурси, отказали да им сътрудничат - например видеоплатформата Дейлимоушън, социалната мрежа Линктин и комуникационното приложение Телеграм, напомня АФП.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
