К акви са икономическите последици от увеличените разходи за сигурност в Европа? „Евронюз“ разглежда както предимствата, така и недостатъците на увеличаването на бюджетите за отбрана след украинската криза.
Нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. предизвика шокови вълни в цяла Европа, като предизвика преоценка на приоритетите в областта на сигурността и отбранителните стратегии във всички страни. В отговор на ескалиращото напрежение и променящия се геополитически пейзаж повечето европейски държави поеха по пътя на увеличаване на разходите за отбрана, а ЕС се опитва да организира и улесни съвместни усилия за решаване на дилемата за сигурността на континента.
След края на Студената война европейските страни намалиха разходите за отбрана в полза на социални, инфраструктурни или технологични инвестиции. По данни на Международния валутен фонд общите разходи за отбрана на развитите икономики, към които принадлежат и членовете на еврозоната, са намалели почти наполовина от 1991 г. насам (по данни за 2015 г.).
До 1991 г. развитите икономики харчеха за военни цели повече от 3% от брутния си вътрешен продукт (БВП). До 2015 г. тази цифра е намаляла до 1,6% от БВП. Едва след като Русия анексира Крим през 2014 г., разходите за отбрана в Европа започнаха да се увеличават, макар и не рязко на общо ниво. Към 2019 г. Европа все още не инвестираше номиналните 2 % от БВП, които са задължителни съгласно правилата на НАТО.
Ново чувство за неотложност обхвана Европа, тъй като руският напредък в Украйна върна почти забравени спомени от конфронтационната Студена война. Силите на Русия в Украйна показват, че потенциалът за водене на война остава Мина Аландер, научен сътрудник във Финландския институт за международни отношения (FIIA), обяснява пред „Евронюз“: „Ясно е, че войните вече не са далечно явление и че европейските държави не могат да избират кога и къде да се включат. Ето защо малките въоръжени сили, които са останали на повечето европейски държави от експедиционната епоха, вече не са достатъчни, било то като възпиращ фактор срещу разширяването на руската агресия и особено недостатъчни като защита срещу нея“.
Прогнозираното нарастване на европейските разходи за отбрана, които днес са достигнали тези от крайната фаза на Студената война, според данните, публикувани от Стокхолмския международен институт за изследване на мира, е свързано и с настъпателната война, която Русия води срещу Украйна. Едуард Хънтър Кристи, официален служител на НАТО и старши научен сътрудник на FIIA, излага ясно фактите в коментара си за „Евронюз“: „Европейските държави не могат да снабдяват трайно Украйна, без да увеличат собствените си отбранителни промишлени възможности и капацитет. В същото време, за да се подготвят срещу бъдещи, по-широки руски заплахи, самите европейски държави трябва да увеличат отбранителните си способности и готовността си за борба“.
Разходите за отбрана трябва да бъдат увеличени, като се имат предвид нарастващите заплахи в различни региони, не само в Източна Европа, но и в Северна Европа, Африка на юг от Сахара и Близкия изток, дори разходите от 2% от БВП няма да са достатъчни, за да осигурят на Европа достатъчен отбранителен капацитет в обозримо бъдеще.
Лиана Фикс, научен сътрудник за Европа в Програмата за изследвания „Дейвид Рокфелер“, заяви: „Възможно е континентът да се насочи към нивата на разходите за отбрана от Студената война, които за много европейски държави бяха между 3 и 4 % от БВП“.
Тези равнища на разходите ще предоставят нови индустриални и технологични възможности за европейската икономика, но ще предизвикат и напрежение, тъй като бюджетните разходи се насочват към сферата на отбраната. Както казва Кристи: „Подобна подготовка, разбира се, е скъпа. Тя изисква по-високи национални бюджети за отбрана в цяла Европа, както и по-голямо финансиране на съществуващи или нови подкрепящи политики както на национално ниво, така и на ниво ЕС, например за подкрепа на европейската отбранителна индустриална база“.
Увеличените разходи за отбрана могат да действат като значителен двигател на икономическия растеж, особено в секторите, свързани с производството и технологиите в областта на отбраната. Договорите и проектите за обществени поръчки в областта на отбраната създават възможности за заетост, стимулират иновациите и насърчават развитието на високотехнологични отрасли. Освен това инвестициите в отбраната често имат мултиплициращ ефект, като генерират допълнителни ползи за доставчиците и местните общности.
Разходите за отбрана улесняват технологичните иновации и научните изследвания, като стимулират напредъка в области като киберсигурността, изкуствения интелект и космическото инженерство. Тези технологични пробиви не само повишават военните способности, но имат и по-широко приложение в гражданските сектори, като допринасят за цялостната национална конкурентоспособност и индустриална устойчивост.
От друга страна, увеличените разходи за отбрана налагат отклоняване на ресурси от други области на публичните разходи, като здравеопазване, образование и инфраструктура. Това може да доведе до компромиси при финансирането на основни социални услуги и инвестиции, които са от решаващо значение за дългосрочното икономическо развитие и общественото благосъстояние. Балансирането на конкуриращите се приоритети става особено трудно във времена на бюджетни икономии или икономически спадове. Бързото увеличаване на бюджетите за отбрана може да натовари националните финанси, като задълбочи бюджетния дефицит и равнището на държавния дълг.
Поддържането на високи военни разходи в дългосрочен план изисква внимателно фискално планиране и може да доведе до труден избор, включително повишаване на данъците, намаляване на разходите или вземане на заеми. Неуспехът да се управлява ефективно бюджетният натиск може да подкопае икономическата стабилност и доверието на инвеститорите. Понастоящем европейските държави, които са географски по-близо до Русия, са възприели по-активен подход към разходите за отбрана. Те са в челните редици на тенденцията за увеличаване на разходите.
Александър Ланошка, доцент в Университета на Ватерло, заяви пред „Евронюз“: „Полша, балтийските страни и Финландия се подготвят интензивно от различен период от време. Отчасти поради близостта си до Русия те като цяло имат широк социален и политически консенсус относно естеството на стратегическата си среда, както и относно това какво да се прави с нея“.
Това също така означава, че увеличаването на разходите за отбрана в демократичните страни често представлява противоречива тема, която трябва да бъде обсъждана в рамките на политическия процес. На диктатурите им е много по-лесно в това отношение - не им се налага да се консултират с гражданите си, докато планират войнствени действия. Демокрациите трябва да бъдат обмислени, дори когато се защитават.
Политиците в Германия все още се колебаят относно равнището на разходите. Най-голямата икономика в Европа - Германия - не прави всичко, което е възможно, в областта на отбраната. Лиана Фокс посочи: „Германия има най-голям потенциал, както във финансово отношение, така и с отбранителната си инфраструктура, да се превърне в нов стълб на Европа, но сериозността в дебата за германския Zeitenwende е загубена - до следващата година разходите за отбрана ще достигнат 2% от БВП, но остават ограничени поради борбите в правителствената коалиция и дълговата спирачка“.
Напоследък Франция се очертава като лидер в отбранителния сектор, както обяснява Мина Аландер: „Макрон изглежда е разбрал какъв е залогът, ако Украйна загуби тази война, и започна съзнателно да раздвижва разговора в Европа. Франция също така пое водеща роля в новата многонационална бойна група на НАТО, създадена в Румъния“. Негативен фактор е дистанцирането от европейската тенденция в областта на сигурността, идващо от Вашингтон, независимо от това дали Доналд Тръмп ще загуби предстоящите президентски избори или не. Както заяви Кристи: „Има две основни тенденции в дискурса на САЩ, а именно отдръпване или дори изолационизъм и по-голямо внимание към Азия с цел сдържане на Китай“. И двете представляват заплаха за сегашното ниво на европейската сигурност.
Решението да се увеличат разходите за отбрана в отговор на руската инвазия в Украйна води до сложни компромиси и съображения за европейските държави. Макар че укрепването на военните способности може да засили възпирането, да стимулира икономическия растеж и да изпълни международните ангажименти, то също така поставя предизвикателства по отношение на фискалната устойчивост, алтернативните разходи, динамиката на надпреварата във въоръжаването и дипломатическия ангажимент. Европейските нации ще трябва едновременно да увеличат нивата на разходите си за отбрана и да наблюдават внимателно възхода на популистките политически опции.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
