Демонстрация от Русия или готовност за тотална война

А мериканското разузнаване предупреди европейските съюзници за нарастващата заплаха от руска инвазия в Украйна с настъпването на зимата.

„За разлика от натрупването на сили през пролетта, което се разглеждаше като демонстрация на сила, служители на американското разузнаване предупреждават, че сега може да се касае за подготовка за действителна инвазия в Донбас в Източна Украйна”, се посочва в изявлението, цитирано от „Фокус”.

Си Би Ес припомня, че генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви в петък, че Алиансът следи отблизо „голямата и необичайна концентрация на руски войски” близо до границата с Украйна.

Междувременно при тест на ново оръжие Русия взриви изкуствен спътник, което принуди астронавтите на Международната космическа станция да търсят укритие в укрепен модул.

Огромна руска армия на границата разтревожи САЩ

Според Брандън Дж. Вайхърт инцидентът е свързан с огромната руска армия на украинската граница.

„Бих описал Путин като майстор на стратегията, който използва всички инструменти на държавната власт, за да постигне целите си”, заявява Вайхърт пред „Експрес”.

„Зашеметяващата демонстрация на противосателитно оръжие беше форма на радикално сплашване. Путин казва: „Хей, слушайте, знам, че смятате, че можете да спрете руска инвазия в Украйна, като напрегнете мускулите си. Но какво ще стане, ако прережа сухожилията на тези мускули? Какво ще стане, ако хвърля пясък в очите ви и ви отрежа ушите, докато показвате мускулите си?”

„Чрез отслабване или демонстриране на желанието си да отслаби жизненоважната, но изключително уязвима спътникова система на САЩ в орбита в самото начало на агресивните действия срещу Украйна, Путин се надява, че ще успее да накара Запада да се оттегли и да не пречи за постигане на целите му”.

„Съдейки по паническата и объркана реакция на САЩ на опасните антисателитни тестове, Путин е наясно, че Байдън и НАТО ще се оттеглят, ако руските танкове преминат границата”, смята Вайхърт.

Може ли Украйна да победи Русия във война

„Въпросът ще бъде, какви загуби е готова да понесе Америка под ръководството на администрацията на Байдън и нейните съюзници в името на страна като Украйна, която Западът няма да може да защити, ако не посмее да влезе в третата световна война, за да спре Русия? Най-вероятният отговор е никакви”, посочва Вайхърт.

Напрежението между Русия и Украйна рязко ескалира през последните месеци, след като администрацията на руския президент Владимир Путин намали потока на транзитен газ през украинска територия.

Ръководителят на украинската газова компания „Нафтогаз” Юрий Витренко предупреди миналия месец, че действията на Путин могат да доведат до „тотална война”.

Ако тактиката на Русия изглежда като повторение на миналото, същото може да се каже и за подхода на САЩ към нестабилната ситуация в Украйна. Политиката на Вашингтон беше главно да предлага тояга на Москва и морков на Киев, пише „Политико”.

Последните американски администрации се опитваха да използват принудителни инструменти - предимно санкции или заплахи за такива, за да накарат Русия да спре подкрепата си за контролираните от бунтовници райони на Донбас. Успоредно с това Вашингтон подкрепяше Киев икономически, политически и военно.

Този подход беше очевиден миналата седмица, когато държавният секретар Антъни Блинкен покани украинския си колега да подпише ново споразумение за стратегическо партньорство между Съединените щати и Украйна, обещавайки „силен ангажимент към суверенитета и териториалната цялост на Украйна” и предупреждавайки Русия срещу „сериозни грешки”.

Politico: Как трябва да реагира Западът на „дрънкането” на руски оръжия

Но сегашното натрупване на руски военни сили е придружено от много по-твърда реторика, което предполага, че този път Кремъл подхожда различно. Президентът Владимир Путин, съдейки по всичко, вярва, че Украйна е в повратна точка и че е време да се вдигнат залозите.

А рискът от голяма война изглежда достатъчно реален, за да наложи нови подходи на САЩ.

Сегашната политика на заплаха на Русия с наказание и подкрепа на Киев може да е морално оправдана, но е малко вероятно да повлияе на действията на Путин.

НАТО реагира на „зловредни действия“ на Русия

Администрацията на американския президент Джо Байдън трябва да приеме неприятната реалност, че вероятно няма да успее да накара Путин да деескалира ситуацията, ако е решен да действа. Възможностите за въздействие над Русия от Америка в този случай са много ограничени, отчита „Политико”.

За сметка на това Съединените щати имат значителни лостове за влияние върху Украйна, но тези лостове остават до голяма степен неизползвани. Вместо да се фокусира само върху принудата срещу Русия, администрацията на Байдън също трябва да накара Киев да предприеме действия, за да изпълни ангажиментите си по Минск II, което Украйна не желае да прави от подписването на споразумението преди шест години до сега.

Именно стъпките на Украйна за прилагане на споразумението, колкото и погрешни да са те, могат да доведат до деескалация от страна на Русия и да съживят бавния мирен процес.

Заплахата за Украйна, съдържаща се в натрупването на руски войски на границата, е морално осъдима и противоречи на международните задължения на Москва. Но единствената надежда е САЩ да убедят Киев да направи първата стъпка, за да избегне войната, посочва „Политко”.

Минск II е наложен от победителя. Украинските въоръжени сили по същество бяха победени, докато Германия и Франция настояваха за прекратяване на кръвопролитието.

Условията на сделката призоваваха Киев да делегира значителни политически правомощия на контролираните от Русия бунтовнически райони на Донбас и дори да преговаря с тези бунтовници за „нова конституция”, която да гарантира техния специален статут. В замяна руските войски трябваше да се изтеглят от региона и да предадат контрола на границата.

Въпреки че подробностите на споразумението са специфични за Донбас, неговите условия предполагаха широко политическо уреждане: Украйна получава мир, но трябва да осигури конституционно гарантиран лост за влияние на бунтовническите проруски сили, който Москва може да използва, за да попречи на Киев да се отклони изцяло към Запада. Но тази сделка така и не бе изпълнена.

Конфликтът, който тлее почти седем години, сякаш достигна някакво стабилно равновесие. Нито една от страните не получава това, което иска, но и нито една от страните не е готова да ескалира, за да наложи решение на проблема.

Междувременно Украйна значително задълбочи интеграцията си с Европейския съюз и НАТО. Въпреки че нито един от тези алианси не е готов да предложи на страната пълноправно членство и двата де факто са закотвили Украйна в своята орбита. Президентът Владимир Зеленски, въпреки кампанията си за прекратяване на войната, зае твърда позиция и дори призова за преразглеждане на Минск II и настоя за конкретни обещания относно членството на Украйна в НАТО.

Сега сигналите от Москва показват, че Кремъл вече не е готов да толерира такова статукво. През последните шест месеца и Путин, и бившият руски президент Дмитрий Медведев публикуваха силно провокативни статии за Украйна. Първият постави под въпрос основанията за създаването на независима украинска държава, докато вторият саркастично отхвърли сегашното украинско ръководство като „невежо и ненадеждно”.

За Москва конфликтът в Донбас винаги е бил средство за постигане на най-важната цел: да има лост за влияние върху Украйна, за да ограничи нейната интеграция със Запада.

Сега Русия може да е готова да атакува много по-дълбоко в украинска територия и има военните способности за това. Последиците могат да бъдат катастрофални. Украинските въоръжени сили, разположени на изток, вероятно ще понесат тежки жертви, а цивилното население ще пострада както пряко от военните действия, така и косвено от неизбежния икономически колапс на страната.

Европейската сигурност ще бъде сериозно компрометирана и съюзниците от НАТО вероятно ще поискат допълнителни гаранции от САЩ и разполагане на допълнителни американски войски. И без това ограничените перспективи за сътрудничество на САЩ с Русия, ще изчезнат напълно, прогнозира „Политико”.

Може да не е твърде късно администрацията на Байдън да предприеме дипломатически и посреднически усилия, за да предотврати войната, тъй като Украйна е напълно зависима от политическата, дипломатическата, икономическата и военна подкрепа от Запада и особено от Съединените щати, посочва „Политико”.