Използването на морски бозайници за военни нужди далеч не е нещо ново, нито пък свързано с войната в Украйна – то е отдавнашна практика, към която са прибягвали през последните десетилетия различни армии, по-специално тези на Русия и на САЩ.
На 27 април Военноморският институт на САЩ (USNI) разбуни духовете: използвайки за доказателство сателитни снимки, центърът заяви, че Русия е прехвърлила в своя база в Крим два резервоара с делфини – в края на февруари, почти в самото начало на военната си офанзива в Украйна.
Сега резервоарите се намирали „на входа на пристанището в Севастопол“, където се базира руският Черноморски флот – така флотът е извън обсега на украинските ракети, но не и в безопасност от подводни диверсии.
А делфините могат да играят ключова роля в борбата с тази заплаха, изтъква Х. Дж. Сътън, американски експерт по подводниците – по-специално като възпрепятстват „украинския спецназ да проникне в пристанището под вода с цел диверсии срещу военни кораби“.
Делфините наистина са много търсени заради способността им да откриват в морето плувци, мини или други потенциално опасни, но труднозабележими обекти, особено в плитчини край брега или в претъпкани пристанища.
„Делфинът притежава изключителна способност да разпознава отдалеч различни неща. Това животно е твърде ефикасно, когато целта е да се открият на плиткото бойни плувци“, посочва западен военен източник. „Трябва добре да се знае, че бойните плувци дишат чист кислород, не изпускат мехурчета, не издават шум и за да бъдат открити, е необходим активен сонар – оттук иде интересът към делфините“, добавя той.
Ултрамодерен сонар
Осъзнали потенциала на тези бозайници, снабдени с най-съвършения сонар в света, САЩ и Русия стартираха през 60-те програми за тренировка на делфини с оглед нуждите на военните.
„Щом съветските разузнавания разбраха през 60-те какво могат да правят американските делфини, нашите военни решиха да проучат нещата“, обясни за АФП Виктор Баранец, руски офицер от резерва.
В своята база в Крим съветските делфини бяха обучавани по-специално да поставят експлозиви на вражеските кораби и да разпознават изоставени торпеда или потънали плавателни съдове на дъното на Черно море, допълни Баранец.
Американската „Нейви мамал програм“ с център в Сан Диего пък проведе тестове с различни видове морски бозайници и накрая се спря основно на два – калифорнийските морски лъвове и т. нар. големи делфини.
Последните получиха бойно кръщение по време на войната във Виетнам, когато откриваха бойни плувци, след това участваха в операции за разминиране, докато течеше втората война в Залива.
По-конкретно, „изпращат ги в дадена зона, те откриват мините чрез ехолокация, после поставят там знак – някаква тежест с въженце и малък буй, който изплува на повърхността. И там виждат, че долу явно има нещо“, обяснява френският контраадмирал в оставка Аксел Моракини.
Същата тактика се използва срещу бойни плувци. Делфинът, снабден с камера или не, открива и после маркира местонахождението на плувеца с малка шамандура, изплуваща на повърхността, допълва бившият гмуркач – подводен сапьор.
Белуги и морски лъвове
Съответно не е изненадващо, че десетилетия по-късно такива животни пак се задействат в рамките на войната в Украйна – в момент, когато Киев неведнъж заяви, че е потопил руския крайцер „Москва“ и е унищожил два руски патрулни катера край Змийския остров.
Русия днес е доста напреднала. През 2018 г. делфини на руските военноморски сили вече бяха разположени в сирийската им база Тартус, посочва USNI. В мобилни резервоари, „твърде подобни“ на поставените сега в пристанището на Севастопол.
Година по-късно в Норвегия бе намерена белуга с поставена сбруя, на която се четеше надпис „Екипировка Санкт Петербург“ – това подхрани подозренията, че руснаците използват такива животни за военни цели.
До момента, освен Русия и САЩ, още две страни изглежда са развили военни програми, разчитащи на морски бозайници – Северна Корея и Израел.
Други правеха подобни опити, но в крайна сметка се отказваха. „През 1914-1918 г. Великобритания използва морски лъвове от цирк, за да откриват подводници; накрая обаче сметна, че не са много ефикасни в открити води“, припомня Андрю Ламбърт, преподавател по морска история в лондонския Кингс Колидж.
