П о думите на Доналд Тръмп: това е „луд свят!“. Изключителният, и направо изтощителен, захват на американския президент върху глобалната психика се засили в сряда, пише Си Ен Ен (CNN) в свой анализ.
Напрежението тежко се настани във Вашингтон, протегна се през Атлантика и обгърна Близкия изток. Всички чакаха огън от небето. Ще удари ли Тръмп Иран, за да изпълни обещанието си, че „помощта е на път“, след бруталното потушаване на протестите? Или търси изход, базиран на очевидни и съмнителни уверения от източник в Иран, че екзекуциите ще спрат? „Ще наблюдаваме и ще видим какъв е процесът“, каза той пред репортери.
Всички чакат да видят какво ще направи Тръмп по-нататък. И това му харесва – докато седи зад бюрото в Овалния кабинет и размахва заплахи, заблуди и обиди като диригент на оркестър, но вместо хармония създава световен хаос.
Попитан как може да се довери на обещания от ирански режим, който току-що наложи брутални репресии и уби най-малко няколко хиляди от собствените си граждани след десетилетия суров авторитаризъм, Тръмп остави американците с поредния си класически клифхенгър. „Ще разберем“, каза той. „Аз ще разбера след малко. Вие ще разберете, но ни казаха от надежден източник и се надявам да е вярно. Кой знае, нали? Кой знае. Луд свят“.
Едно от най-лудите неща беше, че Тръмп разсъждаваше върху тежък въпрос за война и мир по време на събитие в Овалния кабинет, посветено на промотирането на пълномаслено мляко, което училищата ще могат да сервират на деца по новоприет закон.
„Помните ли старите времена, когато бяхме деца?“, попита Тръмп журналистите, които отчаяно търсеха отговор дали е на път да започне атака срещу Иран. В главозамайващо отклонение президентът продължи: „Всички споделяха една бутилка. Днес обикновено не правим това. Но ако искате, ако се доверявате на човека, който е пил преди вас – ето я, ваша е. Добре? Полу-прясно е – на пет-шест дни“.
Извънреден обрат в сагата с Гренландия
Както често се случва в ерата на Тръмп, това беше сюрреалистичен ден във Вашингтон. Белият дом посрещна делегация от Гренландия и Дания след настояването на Тръмп за собственост върху най-големия остров в света. Струва си да се подчертае колко странно беше това посещение.
Официалните лица бяха във Вашингтон, за да заявят, че полуавтономната датска територия не се продава и че Тръмп не бива да се опитва да я купи или да я завземе.
По време на първия мандат на Тръмп идеята, че той може да се опита да присвои Гренландия, за да влезе в историята като президент, разширил американската „предопределена съдба“ с нова територия, се приемаше като шега. Но във втория му мандат необуздан главнокомандващ се възприема смъртно сериозно от европейските лидери, които смятат, че неговата стратегия за национална сигурност подкопава традиционните съюзи в полза на десен популизъм.
Сблъсъкът е още по-странен, защото Гренландия е територия на НАТО. Твърденията на Тръмп, че Дания не може да я защити, нямат смисъл: Дания е част от най-мощния военен алианс в света. Всяка атака срещу острова би се считала за атака срещу всички членове на НАТО по силата на взаимната отбрана.
Най-лошото, което можеше да се случи по време на разговорите с Джей Ди Ванс и държавния секретар Марко Рубио, беше скандал, подобен на унижението на украинския лидер Володимир Зеленски миналата година. Подобна катастрофа очевидно беше избегната, макар и видимо притеснената делегация да заяви, че все още има „фундаментално разногласие“ за бъдещето на Гренландия.
По-късно в Овалния кабинет президентът се оплака, че му е нужна Гренландия за предложената от него ракетна система „Златен купол“, и предупреди, че Русия и Китай се готвят да навлязат в територията, където вече има американска база.
Той беше и безпощадно презрителен към военните способности на смел съюзник от НАТО, изпратил свои войници да умират редом с американците във войните след 11 септември заради същия принцип „атака срещу един е атака срещу всички“, от който САЩ се възползваха след атаките на „Ал Кайда“ през 2001 г. „Миналия месец сложиха още един кучешки впряг. Добавиха втори кучешки впряг. Това няма да свърши работа“, каза Тръмп.
През деня кризата около Гренландия прие още по-невероятен обрат. Дания обяви, че изпраща допълнителен военен персонал на острова, а скандинавските ѝ съседи също се включиха. Швеция изпраща неопределен брой войници. Норвегия изпраща двама души. Германия съобщи, че ще изпрати 13 военни на „разузнавателна мисия“, за да се присъединят към своите съюзници от НАТО.
Френският президент Еманюел Макрон обяви в сряда вечерта, че е изпратил френски сили да се включат в набързо организираната операция „Арктическа издръжливост“ в Гренландия. „Първите френски военни елементи вече са на път. Други ще последват“, написа той в X.
Тези разполагания са очевидно символични – те не биха могли да се противопоставят на могъщите въоръжени сили на САЩ. Но символиката е поразителна. Европейски държави изпращат свои хора, за да демонстрират защита на територия на НАТО – не от Русия, Китай или терористична група, а от президента на Съединените щати, най-ключовия и мощен лидер на западния алианс.
И какво следва? Ще продължи ли Тръмп натиска, за да принуди Дания да продаде Гренландия – при положение че не е предложил план откъде ще дойдат стотиците милиарди долари, които това би струвало? Или ще последва дръзката си акция, с която свали венецуелския лидер Николас Мадуро, като изпрати американски сили да завземат територията? Подобно начинание би поставило висшето ръководство на Пентагона, което управлява НАТО, пред остър избор.
Тръмп не казва. „Ще видим какво ще стане с Гренландия“, каза той, използвайки любима фраза и заемайки обичайната си поза на външен наблюдател на събития, в които той е единственият решаващ фактор.
Президент, който жонглира с множество кризи
Останалият свят започва да усеща какъв е животът в Америка през повече от пет години и два мандата на Тръмп. Те са изправени пред президент, който управлява по прищявка и чиято стратегия е да няма очевидна стратегия, освен да държи всички в напрежение.
Поддръжниците на Тръмп твърдят, че неговата непредсказуемост е предимство; че той е поставил света на нокти и е възстановил американската мощ и влияние. Ако той самият не е сигурен какво ще направи, как биха могли да са сигурни противниците на САЩ?
Тръмп може да се похвали с неоспорими външнополитически успехи. Той нанесе сериозни щети на ядрената програма на Иран с минимални ответни действия от страна на Ислямската република – стъпка, на която други президенти не се решиха. Може и да няма план за Венецуела след Мадуро, освен продажбата на нейния петрол, но изстрадалият и обеднял народ няма да тъгува за диктатора. А администрацията обяви в сряда началото на втората фаза от мирния план на Тръмп за Газа, съсредоточена върху демилитаризацията на „Хамас“ и възстановяването на Ивицата.
И все пак остава усещането, че Тръмп импровизира, като жонгльор, който трескаво се опитва да държи множество топки във въздуха и едва успява да не ги изпусне. Въпреки поредицата от успешни, и драматични, военни операции, късметът му може да не трае вечно. А самонадеяността може да го тласне твърде далеч.
Ситуацията с Иран е идеален пример за неговото импулсивно и често неразгадаемо лидерство. В продължение на дни изглеждаше, че Тръмп върви по неизбежен път към нови военни удари срещу Иран, след като многократно предупреди, че ще накаже разклатения духовнически режим за това, че е игнорирал предупрежденията му да не потушава протестите.
Всички признаци сочеха към действие. САЩ наредиха на част от персонала да напусне огромната си база в пустинята на Катар – възможна цел на ответен удар. Множество държави призоваха гражданите си да напуснат Иран и да отложат пътуванията до региона. В сряда вечерта Иран затвори въздушното си пространство, очевидно за да улесни идентифицирането на евентуални американски или израелски бойни самолети. Данните за полети показаха потоци от пътнически самолети, които заобикалят територията – обикновено натоварен въздушен коридор между Европа и Азия.
За няколко часа във вторник и сряда бяха възможни телефонни разговори от Иран към външния свят след прекъсванията на комуникациите и интернет, наложени по време на едни от най-сериозните протести срещу ислямския режим. „Хората започнаха да се обаждат“, каза Назила Фати, бивш кореспондент на New York Times в Техеран, пред CNN. „Изглеждаше, че хората са силно сплашени от кървавата баня, която режимът проведе тази седмица. Но в същото време очакваха някакъв военен удар“.
Въпреки цялата си показност, Тръмп може би се колебае. Заповедта за изпращане на американски военни в бой е мъчително решение за всеки президент. Всяка атака срещу Иран, целяща да отслаби репресивната машина на режима, би трябвало да бъде мащабна и дълбока. Бързият, остър удар, характерен за действията на САЩ във Венецуела и Иран миналата година, може да се окаже неефективен. САЩ могат да бъдат въвлечени в по-дълга операция, срещу която привържениците на „Америка на първо място“, вече обезпокоени от глобалните му амбиции, биха се противопоставили.
Разбира се, възможното отстъпление на Тръмп може да е и хитрост. Преди да удари ядрената програма на Иран миналата година, той създаде впечатлението, че Техеран има дни да сключи сделка, след което изпрати американски стелт-бомбардировачи на дръзка обиколка на света, за да поразят ядрените обекти.
Но той също така създаде огромни очаквания към самия себе си. Предишни президенти внимателно избягваха да оставят впечатление, че призовават иранските протестиращи да излязат по улиците, за да не дадат на режима повод да твърди, че действат от името на „Големия сатана“ – Съединените щати. Тръмп нямаше подобни притеснения.
„Ирански патриоти, ПРОДЪЛЖАВАЙТЕ ДА ПРОТЕСТИРАТЕ – ПРЕВЗЕМЕТЕ ИНСТИТУЦИИТЕ СИ!!! … ПОМОЩТА Е НАПЪТ“, написа президентът в Truth Social във вторник.
Разбира се, протестиращите, изправени срещу жестоката бруталност на своите лидери, биха възприели това като призив за действие и обещание за подкрепа.
„Ако той не направи нищо, историята ще го възприеме като стратегическо и морално предателство, защото той насърчаваше протестиращите да излизат по улиците седмици наред, уверяваше иранците, че стои зад тях, и наблюдаваше как хиляди бяха убити“, каза Карим Саджадпур от Фондацията „Карнеги“ за международен мир пред CNN.
„В същото време военните действия са изпълнени с рискове“, добави той. „Няма вълшебно решение, с което чисто да премахнем режима и да въведем светска демокрация“.
Трудно е да се види как президентът ще се измъкне от тази ситуация. Заплахи, блъфове и жонглиране с всички външнополитически топки на света могат да работят само за известно време. Американски президент, който пренебрегва традиционните политически процеси, действа по инстинкт и твърди, че е човек на мира, докато развива все по-силен вкус към зрелищни и насилствени военни действия, е под напрежение.
Както самият той каза — това е „луд свят“.
