К ак умира един авторитарен режим? Както Ърнест Хемингуей казва за фалита – постепенно, после внезапно, пише международният редактор на Би Би Си (BBC) Джереми Боуен в свой коментар на кризата в Иран.
Протестиращите в Иран и техните поддръжници в чужбина се надяваха, че ислямският режим в Техеран е вече във „внезапния“ етап. Симптомите обаче показват, че ако умира, то все още е в „постепенния“ етап.
Последните две седмици на безредици са голяма криза за режима. Гневът и разочарованието на иранците вече са избухвали по улиците, но последната вълна идва след всички военни удари, нанесени на Иран през последните две години от САЩ и Израел. Но за обикновените иранци, които се борят да нахранят семействата си, по-значително е въздействието на санкциите.
Последният удар за иранската икономика беше възстановяването на всички санкции на ООН, които бяха премахнати с вече мъртвото ядрено споразумение от 2015 г., от страна на Великобритания, Германия и Франция през септември. През 2025 г. инфлацията на цените на храните надхвърли 70%. Валутата – риалът – достигна рекордно ниско ниво през декември.
The Lion of Iran has awakened.
— Goldie Ghamari | گلسا قمری 🇮🇷 (@gghamari) January 7, 2026
Iranians are rejecting Islam, the Islamic Republic, and Sharia Law en masse.
I've never been more proud to be Iranian.
❤️ pic.twitter.com/epelSNl5yS
Докато режимът е под огромен натиск, доказателствата показват, че той не е на път да падне. Ключовият фактор е, че силите за сигурност остават верни. От Ислямската революция през 1979 г. иранските власти са вложили време и пари, за да създадат сложна и безмилостна мрежа за принуда и репресия.
През последните две седмици силите на режима изпълниха заповедите да стрелят по своите съграждани на улицата. Резултатът е, че демонстрациите от последните седмици приключиха – поне доколкото можем да преценим в страна, чиито управници продължават да налагат комуникационно затъмнение.
На преден план в потушаването на протестите стои Корпусът на революционната гвардия на Иран (IRGC), най-важната отделна организация в страната.
Тя има конкретната задача да защитава идеологията и системата на управление, установена с Ислямската революция през 1979 г., като отговаря директно пред върховния лидер аятолах Али Хаменеи. Смята се, че IRGC има около 150 000 въоръжени души, действащи като паралелна сила на конвенционалната армия на Иран. Освен това е важен участник в иранската икономика.
Силната комбинация от власт, пари, корупция и идеология означава, че има всяка причина да защитава системата. IRGC разполага с помощна сила – милицията „Басидж“, доброволческа паравоенна организация. Тя твърди, че има милиони членове. Някои западни оценки посочват, че активната ѝ съставка е в стотици хиляди, което все пак е значителна численост. Басидж стои на първа линия при потушаването на протестите.
През 2009 г. видях IRGC и Басидж в действие в Техеран, когато се опитаха да потушат огромни демонстрации след оспорвани президентски избори. Доброволците от Басидж бяха по улиците, въоръжени с гумени палки и дървени бухалки.
Зад тях стояха униформени с автомати. Мотоциклетни екипи обикаляха широките булеварди на Техеран, спирайки групи, които се опитваха да протестират. В рамките на по-малко от две седмици протестите, които задръстваха улиците, се свиха до малки групи студенти, скандиращи лозунги и палещи контейнери за боклук. По здрач хората излизаха на балконите и покривите, за да скандират „Аллах е велик“, както са правели срещу шаха, докато това също постепенно утихна.
Видимата устойчивост на вътрешните сили за сигурност не означава, че върховният лидер или неговите заместници могат или ще се отпуснат. Президентът на САЩ Доналд Тръмп все още заплашва с действия. Миллионите иранци, които искат падането на режима, трябва да се чувстват пълни с гняв и недоволство.
В Техеран правителството и върховният лидер изглежда търсят начини да облекчат част от натиска. Воинственият официален език се смесва с предложение за подновяване на преговорите със САЩ.
Трудно е да се види как двете страни могат да постигнат споразумение за ядрените планове на Иран и балистичната му програма, които са провалили предишни кръгове преговори. Но преговорите могат да спечелят време за Иран, особено ако Тръмп бъде убеден, че сделка, макар и малко вероятна, е възможна.
В рамките на кампанията за натиск Тръмп заявява, че ще наложи 25% мито върху стоките на всяка държава, която прави бизнес с Иран. Отново е трудно да се види как това би проработило – Китай купува по-голямата част от иранския петрол. Тръмп и китайският президент Си Дзинпин се споразумяха за примирие в търговската си война през миналата есен, като среща ще се проведе в Пекин през април. Тя ще разгледа най-големите проблеми, пред които са изправени двете суперсили. Бихме ли очаквали, че Тръмп ще рискува или ще наруши срещата, просто за да поддържа натиск върху Иран?
В Техеран най-важният приоритет за застаряващия върховен лидер аятолах Хаменей е да запази системата на Ислямската република. Повече протести могат да очакват сурова реакция.
Предимство за режима е липсата на координирано лидерство сред протестиращите. Най-големият син на шаха, свален преди почти половин век, се опитва да бъде лидерът, който им липсва. Неговото влияние изглежда ограничено заради историята на семейството му и близките му връзки с Израел.
Един урок, който може да притесни духовниците и военните в Техеран, идва от бившия им съюзник – бившия президент Башар Асад в Сирия. Той изглеждаше победил във войната си и бавно се възстановяваше от Саудитска Арабия и Лигата на арабските държави, когато в края на 2024 г. беше изправен пред добре организирана бунтовническа офанзива.
И Русия, и Иран, неговите два най-важни съюзника, не бяха нито готови, нито способни да го спасят. В рамките на няколко дни Асад и семейството му заминаха в изгнание в Москва.
Авторитарният режим се разпада постепенно, после внезапно. Когато Сирия на Асад се срина, това се случи много бързо. Друг пример, който може да се изучава в Техеран, е падането през 2011 г. на президента Бен Али в Тунис, когато армията реши да защити протестиращите от вътрешните сили за сигурност.
Падането на Бен Али предизвика оставката на Хосни Мубарак в Египет. Той може би щеше да оцелее въпреки огромните демонстрации, ако въоръжените сили не бяха решили, че за да спасят собствената си позиция, той трябва да се оттегли.
Може ли това да се случи в Иран? Може би. Но все още не.
Противниците на ислямския режим ще се надяват на повече натиск вътре и отвън и на появата на достоверно лидерство, за да ускори процеса на разпад – от постепенен към внезапен.
