Д есетки души бяха ранени след сблъсъците по време на масовите протести в сряда в Хонконг. Стотици хиляди протестиращи се обявиха срещу проектозакон, който ще позволи екстрадицията и съдебен процес в Китай.
Според анализатори, това ще позволи на Китай да вземе на прицел политическите си опоненти в територията.
Десетки хиляди демонстранти обкръжиха правителствения комплекс в Хонконг и парализираха работата му. В целия район беше блокирано движението на транспорта, а банки, търговски центрове и офиси бяха затворени. Полицията използва гумени куршуми, сълзотворен газ и лютив спрей, за да разпръсне протестиращите, които се опитваха да щурмуват сградата на парламента.
Това се смята за следващата най-голяма демонстрация в историята на Хонконг, след 1989 г. Тогава 1.5 млн. души се събраха в тогава британската колония в подкрепа на продемократичните протести на площад "Тянанмън" в китайската столица Пекин, отбелязва ДПА.
Безпрецедентни протести и сблъсъци в Хонконг
Какво гласи законопроектът?
През февруари т.г. правителството на Хонконг стартира предложение, което предлага промени, които биха опростили екстрадирането на заподозрени за престъпления в страни извън 20-те, с които Хонконг вече има договори за тази процедура.
Един от неприятните моменти за протестиращите беше, че за първи път екстрадиция ще може да се извършва от Хонконг към континентален Китай, включително в Тайван и Макао, като последната дума трябва да е на съда в Хонконг. Критици смятат, че ще се стигне до произволни задържания, несправедливи процеси и мъчения, на каквито стават жертва обвиняеми в Китай.
Какво казват противниците на закона?
Те се притесняват, че това може да позволи на китайските власти да се насочат към политическите си опоненти в Хонконг.
Правосъдната система е много по-строга в континентален Китай, а съдии в Хонконг изразяват притесненията си от приемането на законопроекта. Адвокатите от самия континентален Китай казват, че не може да се вярва на правосъдната система там.
Какво казват поддръжниците?
Представители на правителството в Хонконг заявиха, че законопроектът ще затвори онова, което многократно е описвано като "вратичка“.
Те твърдят, че именно "вратичката" е позволила градът да се превърне в рай за престъпниците, идващи от континентален Китай.
Поддръжниците настояват, че законът има вътрешни мерки за защита, които ще позволят на съдиите да отсяват всеки един случай за искане за екстрадиция.
Хонконгската лидерка Кари Лам обаче отхвърли призива за оттегляне на законопроекта и призова опозицията да избягва всякакви радикални действия.
Тайванските власти се противопоставиха на законопроекта, като заявиха, че той ще постави тайванските граждани в уязвима позиция, добавяйки че дори и да бъде приет законопроектът, това няма да им позволи да си върнат осъдените в Хонконг тайвански убийци.
Хонконг е полуавтономен от връщането си на Китай през 1997 г. Административният район на Китай се ползва с някои свободи, недостъпни на останалите китайци, съобразно принципа "една страна, две системи".
Какво се случва сега?
Правителственият комплекс в Хонконг ще остане затворен до края на седмицата от съображения за сигурност. Държавните служители, работещи в централния квартал Адмиралти, получиха нареждане да не идват в офисите. Няма да работи и едноименната метростанция, за да бъде затруднен достъпът на демонстранти в зоната на протестите.
Гражданският фронт за човешки права - продемократична коалиция, действаща като неофициален организатор на демонстрациите - заяви, че протестите ще продължат докато правителството не оттегли законопроекта.
На дневен ред стои въпросът - чия сянка стои зад проектозакона в Хонконг - тази на Китай, или тази на справедливия процес?
Какво се случи преди
Хонгконг, разположен южно от континентален Китай, беше под британско управление до 1997 г.
Тогава Пекин и Лондон постигнаха споразумение, според което Хонконг се връща на китайските власти след повече от 150 години.
През 2014 г. се случиха серия от протести, наречени "Движението на чадърите“, в знак на противопоставяне на реформите, за които критиците твърдят, че биха позволили на Пекин да пресява предварително кандидатите, преди да се избере следващият лидер на Хонконг. Движението настояваше за преки избори на ръководителя на административния район на Китай, но те не бяха позволени.
През април девет от ръководителите на опозиционното движение бяха признати за виновни в подстрекателство и заговор.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
криза, която тихо расте" />
